Определение № 4990 от 04.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4990 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

В.а Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500330 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, с вх. № 400399 от 05.12.2025 г., подадена от ищеца В.

В. Р., срещу Разпореждане № 185121/05.12.2025 г., постановено по гр. дело № 39230/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, с което е оставено без уважение искането му по чл. 63, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, като поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за вписване на исковата молба е изтекъл на 28.11.2025 г., при положение че на 30.11.2025 г. е подал молба за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. Твърди, че разпореждането от 18.11.2025 г., с което са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да се впише исковата молба, заедно с уточнителната молба, вх. № 286185/28.08.2025 г., не му е било връчено лично, а е било връчено на процесуален представител, чиито пълномощия впоследствие е оттеглил. Излага, че на 26.11.2025 г. е уведомил съда за оттеглянето на пълномощията и е поискал всички книжа и документи по делото да му бъдат изпращани на посочен от него адрес, поради което счита, че не е бил надлежно уведомен за дадените указания. Поддържа, че по случайност е узнал за разпореждането за вписване на исковата молба и уточнителната такава, след което незабавно е подал молба за продължаване на срока. С оглед на изложеното моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на 1 обжалване съдебен акт, постановен по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, вх. № 231369/02.07.2025 г., подадена от В. В. Р. срещу Столична община, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

С разпореждане от 18.11.2025 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да впише исковата молба, заедно с уточнителната молба, вх. № 286185/28.08.2025 г., като изрично е предупредил, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането е връчено на ищеца на 21.11.2025 г., чрез процесуалния му представител по пълномощие – адвокат И.З..

На 26.11.2025 г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която същият уведомява съда, че е оттеглил пълномощията на процесуалния си представител и е поискал всички книжа и документи по делото да му бъдат изпращани на посочен от него адрес.

На 30.11.2025 г. ищецът е подал молба за продължаване на срока за вписване на исковата молба, регистрирана в съда, вх. № 392548/01.12.2025 г., като в същата е посочил, че е бил болен и не е имал възможност да впише исковата молба, както и че не е успял да ангажира друг процесуален представител. Към молбата не са представени доказателства за здравословното му състояние.

С обжалваното Разпореждане № 185121/05.12.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК и е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Разпореждането от 05.12.2025 г., в частта, в която е оставено без уважение искането по чл. 63, ал. 1 ГПК, което ищецът Р. обжалва, не попада сред категорията самостоятелно обжалваеми актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, към който текст чл. 279 ГПК препраща относно обжалване на разпорежданията на съда. То нито е преграждащо понататъшното развитие на делото, нито е предвидено в закона като обжалваемо, а единствено обезпечава движението на делото.

Всички доводи, които жалбоподателят е изложил в жалбата, биха били относими при обжалване на връщането на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, което обаче в случая не се обжалва. Едва тогава в това въззивно производство (срещу преграждащ развитието на производството акт) би се проверила и правилността на разпорежданията, с които съдът е давал указания на ищеца за извършване на съответните съдопроизводствени действия по вписване на исковата молба.

Ето защо и поради факта, че Разпореждането от 05.12.2025 г., в обжалваната част, в която е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 63, ал. 1 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, подадената частна жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство следва да бъде прекратено, като недопустимо.

2

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. № 400399 от 05.12.2025 г., подадена от ищеца В. В. Р., против Разпореждане № 185121 от 05.12.2025 г., в частта, в която е оставено без уважение искането му по чл. 63, ал. 1 ГПК, обективирано в молба, вх.

№ 392548 от 01.12.2025 г., постановено по гр. дело № 39230/2025 г. на Софийски районен съд, 51 -ви състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 330/2025 г. на Софийски градски съд, ЧЖ – I – М състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Апелативен съд – София, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3