Решение № 33 от 29.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Нова Загора, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100540 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила в Районен съд - Нова Загора искова молба от С. З. С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.Н. Р. от АК - Бургас, против „СТИК-КРЕДИТ” АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Т. с правно основание - с правно основание чл.22, във вр. с.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и цена на иска: 2758.20 лева.

Съдът служебно провери и установи - Предявения иск е допустим.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

В нея се излага, че ищцата била страна по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1029446 от 21.12.2023 г., подписан с ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК 202557159. Съгласно подписаният между страните договор ищцата получила в заем от ответника сума в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), при следните параметри - Срок на кредита - 24 месеца, размер на годишен лихвен процент на кредита - 27 %, Годишен процент на разходите (ГПР) е 30,6 %, Общата сума по кредита, дължима от потребителя към момента на сключване на договора била в размер на 1379.29 лева. Съгласно чл.1, т.9 по договора е уговорено обезпечение: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.17, ал.1 при уговорено обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следвало в срок до три дни от сключване на договора да:

Осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице да се задължи да отговоря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменно изявление па банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по сключеният между страните договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писменото искане на кредитора.

Съгласно чл.27 от договора, в случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си по чл.17, ал.1 ( да осигури обезпечение ), същият дължи на кредитора НЕУСТОЙКА, в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение. По този начин, общото задължение на ПОТРЕБИТЕЛЯ при неосигуряване на гаранция/поръчител, била в размер на 2758.20 лв.

Обстоятелството било видно от погасителният план към договора.

В исковата молба се твърди, че така сключеният между страните договор бил НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В нарушение на императивните правни норми Годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен единствено като процент, а именно 30,6 %, при което формално било изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото така отразен този размер не надвишавал максималния по чл.19, ал.4 1 от ЗПК.

Този размер на ГПР обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесния случай неустойката била предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както била уговорена, неустойката била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечавала изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез неустоечната клауза от Договора се целяло санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да била уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение било посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт бил индикация, че предоставянето на обезпечение било е условие, от което зависел размера на разходите по кредита, т.е.

„неустойката“ се явявала разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл.11, т.10 от ЗПК не бил включен в ГПР. Въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му - 3- дневен от сключване на договора, създавали значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора.

На следващо място посочената уговорка влизала в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.

Същевременно, кредиторът не включвал неустойката по договора за поръчителство към ГПР, но неустойката била начислена към всяка месечна вноска в погасителния план на договора. Ставало ясно, че стремежът на заемодатетеля бил по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит.

Съобразно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

С исковата си молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че процесният Договор за потребителски кредит с № 1029446 от 21.12.2023 г., подписан с ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.Оборище 13Б е 2 недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.

Ищцата моли да й бъдат присъдени разноски.

С исковата молба ищцата представя и моли съда да приеме писмени доказателства по опис.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, чрез пълномощника си – чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, е депозирало отговор на исковата молба с който заявява, че счита искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Аргументите му за това са следните:

Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение били неоснователни.

На първо място следвало да се посочи, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв.

Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си ответника прилагал Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общите условия на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159.

Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят бил дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Едновременно с това кредиторът бил предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ.

Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора били извършени по следния начин:

Потребителят бил отправил искане за сключване на договор за заем между него и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, („Заявка“). Искането било попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя http://stikcredit.bg/ С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят бил обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159.

В отговора на исковата молба се сочи, че когато Заявката за кредит се подава от потребител, който няма създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след като е попълнил данните, натиснал е бутона „Кандидатствай“ и е дал изричното си съгласието с декларация за обработване на лични данни и декларация за индивидуализация, чрез поставяне на отметка, Потребителят следвало да попълни нова страница, към която уебсайтът автоматично го пренасочвал, със следните данни: имена, ЕГН, адрес на електронна поща, 3 номер на лична карта и начинът, по който желае заемната сума да му бъде отпусната, за което поставя отметка на една от следните две опции: по банкова път или EasyPay. На тази страница на Потребителя се предоставял Стандартен европейски формуляр, който последният може да изтегли. За да завърши Заявката, Потребителят натискал бутон „Вземи парите“, което действие било в потвърждение на недвусмисленото искане да му се предостави заявената заемна сума. След натискане на бутон „Вземи парите“ на Потребителят се предоставял възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознавал с конкретното съдържание на договора и изразявал съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпвала в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение.