Решение № 190 от 21.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Свиленград, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20235620100550 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени установителни искове на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България” АД иска от съда да признае за установено в отношенията на страните, че има вземания от ответниците С. Т. П. и М. Т.а П., произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022г., сключен между ищеца и наследодателя на ответниците – кредитополучателя Т.С.П.., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 256/2023г. по описа на PC – Свиленград.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022г. е предоставил на кредитополучателя Т.С.П.. потребителски кредит в размер на 2 240,11 лв., срещу задължение за връщането му в сроковете и условията, уговорени с договора, и съобразно погасителен план, неразделна част към договора. Кредитът бил усвоен изцяло на 27.01.2022г. Считано от 16.06.2022 г. кредитополучателят преустановил погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в договора. На основание чл. 14 от договора банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което изпратила уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя. При връчването на уведомлението чрез ЧСИ Гергана Илчева с peг. № 765 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - гр. Стара Загора, се установило, че кредитополучателят Т.С.П.. бил починал на 10.04.2022г. Предвид това обстоятелство банката-ищец изпратила уведомления за предсрочна изискуемост на законните наследници на починалия, а именно на ответниците С. Т. П., който бил син на кредитополучателя, и М. Т. П. – дъщеря на кредитополучателя.

Уведомленията за предсрочна изискуемост били връчени на ответниците на 06.03.2023 г. чрез ЧСИ, като именно на тази дата настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор за банков кредит.

По процесния договор ответниците дължали на банката непогасена главница в размер на 1 823,47 лв. - за периода от 16.06.2022г. до 06.04.2023 г., възнаградителна лихва в размер 1 на 80,36 лв. - за периода от 18.07.2022 г. до 06.03.2023 г. и мораторна лихва в размер на 394,94 лв. - за периода от 18.07.2022 г. до 06.04.2023 г. Ответниците отговаряли разделно за горепосочените задължения, с оглед на това, че били наследници по закон на починалия кредитополучател. Всеки един от двамата наследници отговарял за 1/2 от общия дълг по процесния договор за банков кредит.

Ответниците не заплатили дължимите от тях предсрочно изискуеми суми на ищеца, поради което той подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В полза на ищеца били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 92 от 21.04.2023г. и Изпълнителен лист от 21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 256/2023 г. по описа на Районен съд —Свиленград за заплащане на всеки от ответниците на по 1/2 от сумите: 1823,47 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022г., сумата 80,36 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 18.07.2022 г. - 06.03.2023 г. вкл., сумата 394,94 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 18.07.2022 г. - 06.04.2023 г. вкл., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение ответниците подали възражения по чл.414 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявил настоящите искове за установяване на своите вземания по процесния договор.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който изцяло оспорват предявените искове, като неоснователни. Ответниците твърдят, че по отношение на наследниците на кредитополучателя производство по чл.51 от ЗН не било провеждано, а то трябвало да предхожда настоящото такова. Твърдят, че ответниците били направили отказ от наследството на баща им Т.С.П.., а за процесните вземания не били уведомявани по надлежен ред. Поради това, молят съда да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

Ищецът оспорва направените в отговора възражения и твърдения. Твърди, че ответниците са приели наследството на починалия си наследодател чрез фактически действия. Посочват, че те са били страни в делбено производство в РС – Казанлък, в което са извършили фактически действия по разпореждане с имущество, останало в наследството на баща им.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 256/2023 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено на 19.04.2023 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжниците С. Т. П. и М. Т.а П. - законни наследници на починалия кредитополучател, за заплащане от всеки от тях на по 1/2 от сумите: 1823,47 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022г., сумата 80,36 лв.

- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 18.07.2022 г. - 06.03.2023 г. вкл., сумата 394,94 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 18.07.2022 г. - 06.04.2023 г. вкл., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото. По делото е издадена Заповед № 92 от 21.04.2023 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми. За да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала на настъпила предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо длъжниците, а нейното настъпване е удостоверила по реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни 2 документи: уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост до всеки от двамата длъжници, връчени им по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ Захари Запрянов с рег. № 875 по РКЧСИ.

В указания му едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, предявените искове се явяват процесуално допустими.

За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора, посочен в исковата молба; че е изправна страна по договора, в това число – че е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил длъжниците за това обстоятелство.

Представен е по делото Договор за кредит № FL1251781 от 27.01.2022г., сключен между „Юробанк България” АД, като „Банката“ /кредитодател/, и Т.С.П.., като „Кредотополучател“, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на 2240,11 лв., с краен срок за погасяване на кредита 16.012024г., съобразно погасителен план, неразделна част от договора.

В резултат на валидно сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и лихви.

От събраните по делото доказателства - писмени и заключение на съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение - да предостави на кредитополучателя опредЕ.та в договора сума, която е усвоена изцяло на датата на сключване на договора – 27.01.2022г. С отпускане на кредита и усвояването му от кредитополучателя, следва задължението му да го върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.

От приетото по делото заключение на назначената ССчЕ се установява, че кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е изпълнил точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 20.06.2022 г., след което и изпаднал в забава.

Съгласно чл.14, ал.1 от Договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, Банката е изплатила до Кредитополучателя Т.С.П.. Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, чрез ЧСИ Гергана Илчева с рег. № 765 по РКЧСИ. Уведомлението е върнато, невръчено, с писмо от ЧСИ, в което е посочено, че Т.С.П.. е починал, което е потвърдено със справка от НБД – Население. Предвид този констатация, ищецът е изпратил уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост до двамата законни наследници на кредитополучателя – ответниците по делото, които са им връчени по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ Захари Запрянов с рег. № 875 по РКЧСИ.

Следователно, правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем в случая е надлежно упражнено от кредитора. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този начин са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, в полза на Банката са се породили вземания за главница и лихви, 3 които са дължими и при точно изпълнение на задълженията по процесния договор. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава.

Тези вземания се дължат при условията на кумулативност.

Вземанията както по пера, така и по размер на всяко едно от перата, са установени по размер от приетото по делото заключение на ССчЕ. Видно от заключението, размерът на дължимата главница и мораторна лихва за съответните искови периоди са съответни на претендираните, поради което исковете за установяване на тези вземания ще се уважат изцяло. Установеният в заключението размер на дължимата мораторна лихва за исковия период е 55,30лв., а претендираната мораторна лихва е 80,36 лв., поради което искът за установяване на дължимостта й ще се уважи частично – до установения размер. Вземането за главница ще бъде признато за установено ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 19.04.2023 г. до окончателното й плащане. Това е така, тъй като съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а законна последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.

За да достигне до тези изводи, Съдът намери за неоснователни възраженията на ответниците, че не дължат процесните суми, тъй като били направили откази от наследството, останало от баща им Т.С.П...