Решение № 125 от 19.04.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр. Димитровград, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101334 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. М., чрез процесуалния й представител – адв. Д. К., срещу Ц. И. Д., в която е отправено искане до съда за осъждане на ответницата да изгради нова преградна стена на тавана в тоалетната на ищцата на отреденото за това място, респективно на пода на тоалетната в имота си на адрес: гр. Д., ул.

„С.В.“ № **-**-**, съобразно проекта и законовите изисквания и в параметрите съгласно проекта, която отделя тръбите, да отстрани незаконно поставеното на това място отклонение на мръсната вода и последиците от тези действия, с които смущава упражняването на правото на собственост на ищцата върху недвижим имот – апартамент 16, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“ № 1-В, като извърши необходимия ремонт на пода в тоалетната си в апартамента, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“ **-**-**, с който да изгради нова преградна стена, с която отделя тръбите на отреденото за това место, съобразно проекта и законовите изисквания и в параметрите съгл. проекта, която отделя тръбите, да отстрани незаконно поставеното на това място отклонение на мръсната вода и последиците от тези действия. Алтернативно на това искане е отправено и друго такова до съда ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от общо 380 лева, необходими за извършване на ремонт от страна на ищцата.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“ ***. Поддържа, че ответницата е нейна съседка и собственик на имота, находящ се на същия адрес, а именно 1 апартамент ***, който се намира на седмия етаж, точно над апартамента на ищцата. Твърди, че в апартамента живее майката на ищцата. Сочи, че преди около три години, при посещение в апартамента, забелязала, че в тоалетната от тавана пада мазилка и цимент, при което майка й й обяснила, че това се случва поради обстоятелството, че ответницата прави ремонт. Поддържа че при последващо посещение в имота, ищцата установила, че преградата над тавана в тоалетната й – над тоалетната чиния, съответно на пода на тоалетната на ответницата, отделяща общата тръба е била неправомерно разрушена и се вижда дупка, в която е вкарано отклонението за мръсната вода и се вижда дебел маркуч. Твърди, че в резултат на описаното, в тоалетната на ищцата се появил мухъл и силна миризма. Сочи, че майката на ищцата многократно разговаряла с ответницата да премахне посочения маркуч-отклонение и да възстанови разрушената преграда, но без резултат. Поддържа, че извикала майстор, според когото ремонтът ще струва около 500 лева, от които 300 лева за труд и 200 лева за материали – цимент за изграждане на нова преграда, замазка и боядисване, като е необходимо ремонтът да бъде извършен в апартамента на ответницата. Излага доводи, че с разрушаването на посочената преграда ответницата пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост и смущава допустимото ползване на имота, което е в отклонение от задълженията на ответницата като собственик на имота. Представя доказателства. Прави искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва изцяло твърденията на ищцата, както и предявения иск.

Посочва, че същият е допустим, но неоснователен и в този смисъл следва да бъде отхвърлен. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на недвижим имот, а именно: апартамент ***, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“ № ** -**-** като посочва, че притежава правото на собственост върху същия от 1984 г.

Твърди, че от 1999 г. живее в Гърция, като се прибира в гр. Д. веднъж годишно за около месец през лятото. Поддържа, че през 2004 г. се наложило подмяна на стара тръба. Посочва, че през този период в апартамента на ищцата живеел бившият й съпруг, като ремонтът бил извършен с негово съгласие и под негов надзор от ВиК специалисти. Твърди, че преди 6-7 години майката на ищцата уведомила ответницата, че на тавана в банята й липсвало капаче с размери около 20 см на 40 см, което не било поставено от извършилите ремонта лица през 2004 г. Поддържа, че намерила майстор, който се задължил да извърши необходимото за сума в размер на 50 лева.

Излага твърдения, че дала посочената сума на майката на ищцата, която наела въпросния майстор, след което ответницата си тръгнала за Гърция. Посочва, че след като се прибрала през изминалата година, майката на ищцата вдигнала скандал, като поискала от ответницата да запълни кухина на тавана в тоалетната. Поддържа, че подобни кухини има във всички такива помещения във всеки един апартамент и проектът на сградата е направен по този начин, като в тези кухини се намират всички тръби, респективно няма как да бъдат запълнени. Не оспорва искането за назначаване на експертиза.

2

Прави възражения за изтекла погасителна давност за твърдяното непозволено увреждане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа претенцията си.

В хода по същество, включително в депозираната писмена защита, ответната страна оспорва заявената от ищеца претенция и моли за отхвърлянето й.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 142, том IX, рег. № 5812, дело № 1719 от 16.09.2004 г. се установява, че ищцата е собственик не недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“, **-**-** Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че ответницата е собственик на недвижим имот – апартамент № апартамент ***, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“ № ** -**-** като същото обстоятелство се установява и от представения с отговора на исковата молба нотариален акт.

По делото са разпитани свид. Ц.А., свид. Р.Д. и свид. Г.П.. От показанията на свид. А., които съдът прецени по реда на чл. 175 ГПК, и които кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, в частта им, в която същите възпроизвеждат лични впечатления, се установява, че свидетелката живее в апартамента от 1976 г., като през 2020 г. е забелязала компрометиран участък в тавана на тоалетната на жилището, от който се рони мазилка. Установява се още, че след разговори с ответницата, същата е извикала майстор, на който е дала сума в размер на 50,00 лева, за да извърши ремонт в тоалетната на ищцата, която сума в последствие същият е върнал на свидетелката.

От показанията на свид. Д., които съдът кредитира с доверие, в частта им възпроизвеждащи лични впечатления на свидетеля, се установява, че с ответницата се познават от 2004 г. след като синът на свидетелката и дъщерята на ответницата се сгодили и ответницата отправила покана за среща към свидетелката. Посочва, че в този период ответницата правила ремонт, като двете със свидетелката заедно избирали плочки. Поддържа, че през 2020 г. ответницата не се е прибирала в България поради мерките взети във връзка с пандемията от коронавирус, като посочва, че не е посещавала процесния имот в този период и не и е известно дали е правен ремонт. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите или не възпроизвеждат лични впечатления, или са противоречиви. В тази връзка следва да се отбележи, че от една страна свидетелката посочва, че с ответницата се познават от 2004 г., а от друга страна поддържа, че имотът 3 на последната е бил наводнен преди повече от 10 години, на което свидетелката твърди да е станала очевидец. Свидетелката е разпитана пред съда на 05.12.2023 г. Предвид изложеното и с оглед твърденията на тази свидетелка, същата обективно няма как да е станала очевидец на твърдяното наводнение.

От разпита на свид. П., чиито показания съдът кредитира в частта, в която същите са относими към спорния предмет и възпроизвеждат лични впечатления на свидетеля, се установява, че през 2004 г. ответницата не е била в България, поради което свидетелката не е ходила в апартамента й.

Същото поддържа и относно 2020 г. Свидетелства, че през м. 10.2023 г., когато била в апартамента на ответницата, на звънеца позвънили две жени.

Поддържа, че ответницата казала на едната, че й е дала пари, като в отговор едната от тях заявила, че парите са дадени на майстора, а не на нея. Твърди, че излязла, за да провери какво се случва, при което видяла, че на вратата е съседката на ответницата.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебнотехническа експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че в тавана на тоалетната на ищцата е налице „дупка“. Според експерта, в главния вертикален канализационен клон, изпълнен от PVC тръба, отвеждащ отпадъчните води, е заустена PVC тръба, като това отклонение не е незаконно поставено. Вещото лице е посочило, че за да не падат от тавана в тоалетната на ищцата прах, камъчета и мазилка следва да се постави капак или да се положи замазка около тръбите, като е остойностило различни варианти за извършване на ремонт.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвеното заключение, като уточнява, че таванът в тоалетната на ответницата е компрометиран, налице е разкъртен участък – увреден от механично въздействие чрез къртене, като предвид следите и естеството на самото разкъртване, вероятно това е станало от горната страна. На следващо място посочва, че към момента на огледа не е констатирано наличие на течаща вода, влага и/или мухъл, но от тавана падат прах, песъчинки, камъчета, представляващи частици от бетон или мазилка, които ще продължат да се ронят.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.

109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

За да бъде уважена претенцията по чл. 109 ЗС, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на имота и че върху този имот ответната страна е осъществила твърдяното от ищеца неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че това действие или бездействие на ответницата създава за ищцовата страна пречки за използването на собствения й имот, по –големи от обикновените /в този 4 смисъл мотивите към т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай безспорно беше установено, доколкото и това обстоятелство не е спорно между страните, че ищцата притежава правото на собственост върху апартамент ***, находящ се в гр. Д., ул. „С.В.“ ***.

На следващо място, в решение № 61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, касационният съд е разгледал въпросите, свързани с понятието „пълно доказване“ и как то се постига с косвени доказателства. В цитираните съдебни решения на касационната инстанция и прието, че пълно е доказването, което води до несъмненост в извода за осъществяването, респективно неосъществяването на релевантен за спора факт, като е аргументирано становището, че пълното доказване може да бъде осъществено освен чрез преки и чрез косвени доказателства. В този смисъл макар и косвените доказателства да дават указания за основания факт само косвено и да установяват странични обстоятелства, преценени съвкупност, служат за установяване на основания факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник, както на косвено, така и на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват както поотделно, така и в своята съвкупност по аргумент от чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Ето защо, пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. В този смисъл, пълното доказване може да се постигне чрез косвени доказателствени средства, като в този случай е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.