Акт от 26.03.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61 гр. Велико Търново, 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 32 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от Д.С. от ВТАК, като пълномощник на П.К.Т. с ЕГН **********, адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000780 от 17.12.2020 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От оспорващото лице се твърди нищожност на административния акт поради издаването му от орган с неизяснена компетентност и противоречие между мотивната и разпоредителната му част. Алтернативно се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Конкретно се сочи, че не е ясно дали издалото заповедта лице разполага с правомощията по чл. 172, ал.

1 от ЗДвП, както и че е налице посочване на два различни номера на СУМПС в мотивите и в разпоредителната й част. Твърди се, че оспореният акт е издаден при неспазване принципите на законност и служебно начало, установени в чл. 4, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от АПК и нарушаване разпоредбата на чл. 35 от АПК. Жалбоподателят счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи действителното съдържание на алкохол в кръвта на водача към момента на проверката, като е съобразил единствено показанията на техническото средство, но не и тези от медицинското изследване, като въпросът дали такова изследване е извършено и какви са резултатите от него въобще не е бил проучен при налагането на ПАМ. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си по делото *** Д.С. от ВТАК, поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмено становище. Изтъква, че съдържащите се в административната преписка доказателства, вкл. представения протокол за извършена експертиза от Национален институт по криминалистика към МВР, не установяват по безспорен начин наличието на алкохол в кръвта му над допустимите норми. Акцентира върху обстоятелството, че НИК към МВР не е сред лабораториите, посочени в чл. 19 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, самите кръвни проби не отговарят на изискванията на чл. 17, ал. 3 от същата наредба, не се установява и провеждане на изследването при спазване изискванията на чл. 22 и чл. 24 от Наредба № 1/ 19.07.2017 година. С тези доводи от съда се иска да бъде обявена нищожността на оспорената ПАМ, алтернативно същата да бъде отменена като незаконосъобразна, претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не взема становище по жалбата.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително представените от жалбоподателя, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложени с преписката АУАН серия GA № 267530/ 16.12.2020 г. и издадено въз основа на него Наказателно постановление от 19.01.2021 г., при извършена от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. В. Търново проверка на 16.12.2020 г., е установено, че на същата дата в 22:15 часа, в гр. Велико Търново, на бул. „България“ № 64 в посока към кръстовището с ул. „Беляковско шосе“, П.К.Т. управлявал товарен автомобил „КИА Соренто“ с рег.

№ ***, собственост на Р.П.К.. Чрез измерване на издишания въздух с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“, фабричен номер ***, извършено на 16.12.2020 г. в 22:17 часа, е отчетена концентрация на алкохол в кръвта на водача 0,73 на хиляда, като последният е заявил, че е изпил 2 бири. На П.Т. е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 08500 и за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, му е бил съставен посочения по-горе АУАН. Съгласно отразеното в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби … с амб. № 24420/ 16.12.2020 г., журнален № 130 от същата дата на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, на 16.12.2020 г., в 23:15 часа П.Т. е дал кръвна проба, запечатана със стикер № ***. С възлагателно писмо рег. № ***на ОД в ОДЧ при ОД на МВР – В. Търново, 2 броя кръвни проби с посочения амбулаторен номер са изпратени за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта, в НИК към МВР. Съгласно отразеното в Протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-7 от 11.01.2021 г. на вещи лица, специалисти в областта на физикохимията, в изпълнение на посоченото възлагателно писмо е извършено изследване на проби от кръв , намиращи се в два броя вакутейнери от 4 мл., имащи стикери с № 085005.2 и № 085005.3, без надписани имена, намиращи се в бял хартиен плик с надпис „Кръв за алкохол; Амб. № 24420; журнален № 130/ 16.12.2020 г., 23,15 часа“, запечатан с два броя печати на Спешно отделение МБАЛ Велико Търново. Пак според отбелязаното в протокола за извършена експертиза, вакутейнерите са били придружени от талон за изследване № 08500 от 16.12.2020 г., 22 ч. и 17 минути, тест с дрегер – 0,73 промила и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби … с амб. № 24420, журнален № 130/ 16.12.2020 г., 23,15 часа; П.К.Т.. Изследването на пробите от кръв е извършено по метода на газова хроматография, като съгласно заключението на експертизата, е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,60 на хиляда. Междувременно въз основа на установеното с АУАН серия GA № 267530/ 16.12.2020 г., от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. В. Търново е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1275-000780/ 17.12.2020 г., с която на П.К.Т., на основание чл. чл.

171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително. Със същата заповед за прилагане на ПАМ от Т. са отнети СУМПС № ***и контролен талон № ***.

Заповедта е връчена на адресата й на 11.01.2021 г., видно от съдържащата се в нея разписка. Жалбата пред АСВТ е подадена по пощата, чрез директора на ОД на МВР – гр. В. Търново, на дата 25.01.2021 г., съгласно клеймото на намиращия с в делото пощенски плик.

По делото са приети писмените доказателства, представени от ответника – административната преписка, съдържаща коментираните по-горе актове и документи, Заповед № 366з-2141/ 27.07.2017 г. на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново и справка за нарушенията по ЗДВП на П.К.Т.. От жалбоподателя не са представяни документи, касаещи съществото на спора, извън тези съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-2141/ 27.07.2017 г., директорът на ОД на МВР – гр.

В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.2 от заповедта като компетентен да налага ПАМ от вида на изброените е посочен началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранително полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от областната дирекция. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, по делото оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия. Не може да бъде споделено и предлаганото от оспорващия тълкуване, че при несъгласие с резултатите от техническото средство не следва да се прилага ПАМ до получаване на резултатите от медицинското/химическото изследване, тъй като то не държи сметка за установените в чл. 22 от ЗАНН и в специалната норма на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, цели на прилагане на принудителните мерки от вида на процесната.

Не се установяват други пороци на обжалвания административен акт, дотам съществени, че да обуславят неговата нищожност съобразно критериите, възприети в теорията и съдебната практика - засягане на установената в закона форма до степен че да се приравни на липса на акт, процесуални нарушения водещи до липса на волеизявление, пълна липса на законова опора или невъзможност преследваната цел да се постигне с никакъв административен акт.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са изложени фактите, мотивирали органа да постанови налагането на ПАМ, както и правните норми, към които същите са подведени. Действително, в мотивната част на заповедта, като номер на СУМПС на жалбоподателя е посочен **********, докато в разпоредителната част е посочено като отнето свидетелство за управление на П.Т. с друг номер. Въпросното нарушение обаче не е съществено, доколкото определяща за правната сфера на адресата е единствено разпоредителната част на заповедта. В случая грешката в мотивната част не е оказала влияние при формиране крайните изводи на издателя на ИАА, нито е довела до ограничаване правото на защита на заинтересованото лице или до затрудняване дейността на съда по проверка законосъобразността на акта.

По отношение процесуалната законосъобразност на проведеното производство.

Съгласно действащата към момента на налагане на принудителната мярка разпоредба на чл. 172, т. 1, б. „б“, предл. първо от ЗДвП, ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ се прилага спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.