Протокол № 192 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 192 гр. Варна, 20.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900266 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:19 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Ищецът В. Д. П., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът „АДЕРАЛ“ ООД , редовно уведомен, чрез ликвидатор М.

С. С., представлява се от особения представител адв. С. Д., редовно назначен за особен представител и ликвидатора М. С. С..

Вещото лице М. И. М., редовно уведомена, явява се лично.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

ЛИКВИДАТОРЪТ С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ЛИКВИДАТОРЪТ С.: Госпожо Председател, потвърждавам извършените до момента действия от особения представител на дружеството адв. Д.. Аз съм го потвърдила писмено.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 27099/17.11.2022 г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебносчетоводната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва:

Вещото лице М. И. М. – ***, българка, български гражданин, 1 неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В. л. М.: Поддържам заключението във вида, в който е представено.

Работила съм по материалите, които са налични по делото и допълнително събрани на основание на издадените съдебни удостоверения документи от НАП Варна, представляващи подадени декларации, справки за изплатени доходи, дневници за покупки и продажби за периодите, които са предмет на експертизата. Подробно са описани и съпоставките във всяка една точка в констативната част е съпоставка с тези документи, налични по делото, представени от страните. Корекцията на основание констатациите в експертизата спрямо посочения финансов резултат е само по отношение на разходите за материали, които са описани на заключението на стр. 5 и 6 по т.

1. 6.1. Едните суми са по сметка 301.1 и 302.2. Нямам никакви документи за това каква е стойността, какви са тези материали, кога са закупени, дали това е някаква обезценка, преоценка или някаква друга трансформация, поради което приемам, че тези разходи не са документално обосновани, не са в съответствие на принципа на текущо начисление на приходите и разходите или да реализират принципа на съпоставка на приходи с разходи, т.е. насреща нямаме никакви приходи, за да отчетем и такива разходи и с оглед на което съм приела, че това са документално недоказани разходи и не следва да бъдат отразявани като такива, в резултат на което изчисления от експертизата финансов резултат е загуба, но в по-малък размер от тази, която е посочена от лицето. Съпоставката на двете изчисления – тези, направени от фирмата и тези, изчислени от експертизата, са дадени в заключителната част.

Адв. С.: Вие сте приели, че сумите, описани на стр. 2 в табличката представляват разходи и сте ги включили като такива. Можете ли да ми кажете дали от всички тези документи, които са описани в тази таблица може да се направи извод, че се отнасят за обекти, които са собственост на дружеството – тези всички услуги, материали и битова техника?

Въпросът ми е във връзка с констатацията на първото вещо лице, че в крайна сметка в нито една от фактурите не е упоменато име или адрес на обекта, за който са предназначени услугите, строителните материали и битова техника. Защо вие приемате, че те действително се отнасят за обекти, които са собственост на дружеството, за да ги приемете като разходи?

В. л. М.: В издадените документи, които са описани по т. 1.1, има реквизитите, които са изискуеми от Закона за счетоводството /ЗС/, които идентифицират страните, които участват в сделката, предмета на сделката и датата на нейното осъществяване, т.е. на основните елементи, които характеризират стопанската операция. Дружеството не е голямо предприятие, нито е средно предприятие. От гл. т. на ЗС, който е в сила от 2016 г. това предприятие, изхождайки от това, което видя за предходни периоди е поскоро малко предприятие, даже отива към микропредприятие. За микропредприятието и за малките предприятия не се изисква да се води 2 много подробна счетоводна отчетност, която да разбива разходите на отделни сектори или на отделни места, ако дейността на дружеството се осъществява на различни места. В случая дружеството има само един обект, на който осъществява тази дейности, поради което и отнесените разходи са общо разходи за дейността. По принцип, ако едно дружество има обекти в различни градове или с различно предназначение, тогава е удачно да се направи много подробна аналитична отчетност.

Отделно, има и други идентификации. Примерно, фактурите на „Енерго-Про Продажби“, които идентифицират абонатен номер, който се намира на мястото, където е обекта.

Услугите на „Трейднет Варна“ не са услуги, а е закупено гориво и са свързани с използването на нает автомобил, за който е изплащан наем, който е деклариран в подадените справки по чл. 78. Това гориво няма как да се отнесе конкретно за една къща. Това е разход, който е пряко свързан с изпълнението на различни дейности, свързани с организацията на работата.

Една голяма част от фактурите са точно такива, свързани с гориво. Другите са строителни материали, които са много малко като стойност и като се има предвид, че става въпрос за поддръжка на една сграда, съвсем нормално е такива разходи да бъдат насочени именно към тази сграда, която е построена и за нейното нормално функциониране. От тази гл.т. казвам, че може да се идентифицира, че това са разходи, свързани с дейността на дружеството.

Никъде не е указано, с изключение на определени случаи, което е изискване на ЗДДС, че в първичния счетоводен документ следва да бъде описан изрично обекта, за който се носят съответните стоки.

В. л. М. на въпроси на адв. С.: В същата таблица са посочени две фактури към „Технополис България“ ЕАД и те също могат да бъдат отнесени към дейността на дружеството. Имаме всички реквизити, които са по ЗС.

Документът е отразен и в дневниците за продажби на доставчика и в дневника за покупки, отразен е и в данъчния период, в който е получена сумата, така че има всички основания да бъде признато като разход. Даже фактурата е отразена също в разходна сметка, като направих справка в извлеченията от счетоводните сметки, не е отразена като закупен актив.

Адв. С.: На стр. 6 по т. 1.6.2 сте посочили, че къща № 4 е заведена през 2009 г. в сметка 304 със стойност 73 173.18, а сумата от продажбата и́ е 100 549 и стотинки. Трябвало ли е по някакъв начин разликата между тези две суми да бъде осчетоводена като приход?

В. л. М.: Приходът, който е осчетоводен за продажбата на тази сграда е посочен малко по-късно по т.1.7, където са анализирани приходите.

Приходът, който е отразен за тази сграда по сметка 702 е 100 549.22 лв. е по нотариален акт. Тази стойност е посочена и в дневника за продажби, като тази стойност включва ДДС в размер на 154.17 лв., а нетните приходи за дружеството са в размер на 100 395.05 лв. Те са отразени в последната таблица на стр. 7 по сметка 702. Приходът правилно е отразен в размер на 3

100 395 лв., колкото е продажната цена. А това, което вече е формирало финансовия резултат е разликата между тези 100 000, които са получени от продажбата и 74 000, което е отчетната стойност на тази сграда. В случая тази сграда представлява стока.

Приходът от продажбата е 100 000. Всеки приход има насреща разходи, които са извършени за неговата реализация. В случая, когато продаваме, както е сградата, стойността на тази стока за нейното придобиване представлява нашия разход или стойността на разходите, за да получим приходи от 100 000 са тези 74 000. Финансовият резултат конкретно от тази сделка е разликата между 100 000 и 74 000 или това са 26 000 лв.

В. л. М. на въпроси на адв. С.: По т. 1.6.3 относно посоченото, че няма издадена фактура при въпросното прихващане: Първо, имаме нотариален акт за продажба на този имот. Нотариалният акт е документът, който представлява първичния счетоводен документ от гл.т. на ЗС. Пак искам да повторя, че ЗС в частта по отношение на първичните счетоводни документи никъде не казва, че този първичен счетоводен документ се нарича фактура.

Първичният счетоводен документ трябва да регистрира първоначално възникнала стопанска операция и да идентифицира тази операция от гл. т. на страните, които участват в нея, нейния предмет, количество и стойност. В случая имаме сделка между фирмата и физическо лице. Отделно, ЗДДС дава едно друго разширение кога се издава данъчен документ фактура. Това е във всички случаи, когато сделките се извършват между търговци, но не е задължително да се издава данъчен документ – в случая фактура, когато има сделка с физическо лице. В конкретната ситуация нотариалният акт представлява първичния счетоводен документ, който отразява тази операция, възникнала в дружеството. След това тази сделка е отразена и в дневника за продажби за данъчния период на нейното възникване – това е м. 12.2020 г. и съответно е начислен и данъка, който се изисква от ЗДДС, тъй като в случая не става въпрос за сграда, а за разходи, които са за изграждането на една сграда. Тя не е въведена в експлоатация, следователно и не може да се идентифицира и като чист недвижим имот, а по-скоро като право на строеж, което е изградено и всъщност това са документите, въз основа на които е възникнало основанието впоследствие да бъде извършено прихващане, т.е. в случая не е необходимо да се издава фактура. Първичният документ е нотариалният акт за продажбата.

Условно нарекох тази продажба право на строеж, тъй като сградата не е завършена и всички разходи, които са набирани в дружеството за нейното строителство са отразени в такава специална сметка - сметка 613 – разходи за бъдещи периоди, т.е., когато вече бъдат събрани всички разходи и бъде завършена сградата, тези разходи вече ще бъдат прехвърлени в сметка, която отчита активите, но за да стане това, следва да бъдат изпълнени специалните изисквания на конкретния закон, който регламентира строителната дейност, т.е. следва да бъде получено съответното разрешение за въвеждане в експлоатация.

4

На стр. 5, т. 1.5, накрая, относно констатацията, че в представените от НАП справки-декларации и дневници за продажби не е установено сумата от 5241.20 лв. да е декларирана в данъчния период, нито през следващия – 2020 г., пояснявам, че сумата е посочена като разход. Дружеството е отразило тази сума по сметка 606 – разходи за данъци. По-напред съм коментирала, че тази сума представлява корекция на ползвания данъчен кредит за строителството на двуетажна жилищна сграда – къща № 4, която е продадена с нотариалния акт от 24.11.2020 г. Както се вижда малко по-надолу на стр. 7 по т.1.7.1, таблица 2, за двуетажната сграда не е начислен ДДС, т.е. сградата е приета, че е в режим на стара сграда за целите на ДДС, поради което не се начислява ДДС. Този режим е свързан с корекция на ползвания данъчен кредит и правилно този данъчен кредит е коригиран с тази стойност 5241.20 лв. и правилно е извършена корекцията. Даже има и посочени в делото на л. 170 документи, които показват изчислението как е формирана сумата. Това е една формула за корекция на данъчния кредит, която е посочена на чл. 79 на ЗДДС. Въпросът, който засягам тук е, че не съм го видяла това отразено в дневника за продажби, а не че този разход не е данъчно признат. Това е данъчно признат разход, правилно е осчетоводен, но не е деклариран в подадената справка-декларация по ДДС. В такъв случай съм посочила, че тази сума не е отразена в дневника, но и в счетоводството. Отразена е в счетоводството и следва да участва във формирането на финансовия резултат.