Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 46 от 15.04.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 1004/2025
Вид
Присъда № 46
Подписан
15.04.2026
В сила
12.08.2026
Състав
Петранка Панайотова Кирова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 46/15.04.2026 г. , ПОСТАНОВЕНА

ПО НОХД № 1004/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против М. К. М. от гр. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.

В съдебна фаза по искане на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да му се наложи наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник адвокат. Признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и в правото си на последна дума изразява съжаление за стореното.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението защитникът споделя становището на прокурора. Счита обаче, че са налице основания за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.197, т.3 от НК, с оглед обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият е възстановил причинените от деянието имуществени вреди чрез заплащане паричната равностойност на невърнатите вещи. В последователност пледира за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, като намира, че поради невисока стойност на отнетите вещи, чистото съдебно минало на подсъдимия и неговият образователен ценз, са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Към 07.08.2023 г., а и към 23.10.2023г., когато е издадена приложената на л.79 от ДП справка за съдимост, подсъдимият М. К. М., роден на ***., бил на 39 години и не би осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.

За времето от около 22.30 часа на 07.08.2023г. до около 09.30 часа на 08.08.2023г. подсъдимият отишъл до хале, находящо се в двора на бившия 1

ДАП в гр. Ямбол срещу блок 2***, в което свидетелят А. Р.Р. съхранявал както свои вещи, така и вещи, собственост на свидетелката И. Г. П. от гр.***.

Започнал да нанася удри с крака по тухлената стена на сградата, след което с ръце успял да извади част от тухлите и през образувалия се отвор влязъл във вътрешността на халето. Там намерил и взел 1 бр. гедория марка „KING TONY“ в синьо пластмасово куфарче, съдържащо 98 елемента, на стойност 133 лв. и 1 бр. кербовачни клещи в червено пластмасово куфарче марка „ЕЛ МАРК“ на стойност 120 лв., които били собственост на свидетеля Р.. Освен тези вещи, в халето подсъдимият намерил и взел още бяла електрическа тротинетка за 765 лева, жълто-черен електрожен „DENZEL” за 225 лева, малък ъглошлайф, черно-червен на цвят, за 90 лева, жълто-черен електрически гайковерт „DeWALT“ с батерия и зарядно на стойност 126 лева, електрическа дрелка за 63 лева, електронно зарядно за акумулатор с кабели и щипки „крокодил“ за стойност 42 лева, триметрова въдица тип „телескоп“ за 28 лева и макара за въдица „HAKUYO“ със 100 метра корда за стойност 40 лева двете, които били собственост на свидетелката П.. Горепосочените вещи подсъдимият занесъл в дома си – ап. 31, във вх.А в ж.к.*** и ги оставил в таванско помещение, предназначено за общо ползване. Впоследствие продал гедорията и кербовачните вещи на свидетеля А. Г. А. от гр***.

В резултат на проведените ОИМ на 15.08.2023г. полицейските органи установили местонахождението на вещите в горепосоченото таванско помещение, които били заявени за откраднати, а именно, бяла тротинетка, жълто-черен електрожен „DENZEL”, жълто-черен електрически гайковерт „DeWALT“ с батерия и зарядно, електронно зарядно за акумулатор с кабели и щипки „крокодил“, и макара за въдица „HAKUYO“ със 100 метра корда, собственост на свидетелката П.. На място бил извършен оглед, в хода на който същите били иззети, след което с приемателно-предавателен протокол от 20.10.2023г. /л.58 от ДП/ вещите били върнати на собственика им.

По същия начин – в резултат на проведени ОИМ, било установено и лицето, закупило вещите от подсъдимия - свидетеля А. Г. А.. С протокол за доброволно предаване от 18.08.2023г /л.56 от ДП/ последният предал на органите на реда вещите, собственост на свидетеля Русев - 1 бр. гедория марка „KING TONY“ в синьо пластмасово куфарче, съдържащо 98 елемента, и 1 бр. кербовачни клещи в червено пластмасово куфарче марка „ЕЛ МАРК“, и с приемателно-предавателн протокол от 19.10.2023г. /л.57 от ДП/ същите били върнати на собственика им.

Не било установено единствено местонахождението на ъглошлайф за 90 лева, ел. дрелка за 63 лева и триметрова въдица тип „телескоп“ за 28 лева, или местонахождението на вещи на обща стойност 181 лева /92,54 евро/, собственост на свидетелката П..

На 06.04.2026г., преди провеждане на разпоредителното заседание по делото, подсъдимият изпратил с пощенски запис сумата 92,54 евро на свидетелката П..

2

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите А.Р., И. П., А. Г. А., отчасти от показанията на свидетеля А. И., от обективните находки, отразени протоколите за оглед от 08.08.2023г. и от 15.08.2023г. и приложените към тях фотоалбуми, от данните в протоколите за оглед на ВД от 15.08.2023г. и 01.09.2023г. и приложените към тях фотоалбуми, от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото - справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, приемателно-предавателни протоколи и други, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

При постановяване на присъдата съдът не взе предвид показанията на свидетеля А. И. в частта им, в която възпроизвеждат информация, придобита чрез оперативни способи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият М. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като за времето от около 22.30 часа на 07.08.2023 г. до около 09.30 часа на 08.08.2023 г. в гр. Ямбол, от тухлено хале, находящо се в двора на бившия „ДАП“ от източната страна на **, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 834,43 евро /1 632 лв./, от които вещи на стойност 129,36 евро /253 лева/, собственост на А. Р.

Р. от гр. ***, и вещи на стойност 705,07 евро /1379 лева/, собственост на И. Г.

П. от гр. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетеля А. Г. А., които, като хармонизиращи помежду си и с останалите доказателства, се кредитират изцяло.

От обективна страна подсъдимият е извършил деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от халето и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собствениците и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице противозаконно прекратяване владението на собствениците върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на съгласие за това от страна на самите собственици.

Обективно, се касае за извършена от подсъдимия взломна кражба, тъй като за да проникне във вътрешността на халето и да си осигури достъп до намиращите се там вещи, същият извадил с ръце тухлите от стената на сградата, като по този начин е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл. II от НК. Това е така, защото и по естеството си, и по 3 предназначението си, повредената вещ – сградата на халето, служи за изключване достъпа на трети лица до намиращите се в него вещи.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.

Съзнавал е, че вземайки вещите от халето и отнасяйки ги със себе си извършва действия по прекратяване фактическата власт на техните собственици, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерението противозаконно да ги присвои, тъй като се е разпоредили с тях като със свои, продавайки част от тях на свидетеля А. Г. А..

Разбирал е противоправния характер на извършеното и е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Знаел е, че сградата на халето служи за съхранение на вещи, че повреждането й чрез изваждане тухлите от стената съществено ще го улесни при осъществяване на деянието и е целял именно това.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че за осъществяване на деянието подсъдимият извадил част от тухлите в стената на халето, вследствие на което на мястото на извадените тухли се образувал отвор. Или, улесняващият акт от съставното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК не е довел до погиване на сградата или на друга самостоятелно обособена вещ, а само до временна невъзможност същата да се ползва по предназначение. Поради това съдът намери, че извършеното осъществява признаците на същото и еднакво наказуемо престъпрение по чл.195, ал.1, т.3, предл. II от НК - кражба извършена чрез повреждане преграда здраво направена за защита на имот, и съответно, го призна за виновен по този текст от НК и оправда по първоначално предявеното му обвинение за кражба, извършена чрез разрушаване на такава преграда.

Неоснователно е искането на защитата за преквалифициране на извършеното по привилегирования състав на чл.197, т.3 от НК, тъй като, както вече се посочи, вещите на св. Р. и повечето от вещите, собственост на свидетелката П., са открити и иззети от органите на полицията в резултат на проведените ОИМ и без съдействието на подсъдимия, при което положение, поради липсата на елемент на доброволност, няма основание за прилагане намалената отговорност по чл.197-НК. В този смисъл е трайната съдебна практика, застъпена в Р 299-69-ІІ, Р 2-83-І, Р 462-84-І, Р 378-84-ІІ, Р 285-69-І според която, намалената отговорност при внасяне или заместване на отнетите вещи не се прилага, когато, както е в случая, органите на властта при изпълнение на службата си, сами, без съдействието на виновните лица, са открили, иззели и върнали в натура предмета на престъплението.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, и на основание чл.58а, ал.4 НК, съдът му наложи наказание от 4

ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под най-ниския предел на предвиденото в закона. За да определи наказанието при условията на чл.55 от НК, съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, дадените обяснения в хода на ДП, проявената в двете фази на процеса критичност към извършеното, своевременното връщане на вещите, собственост на св. Р., и на по-голяма част от вещите на св. П., заместването на невърнатите вещи до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които обстоятелства по съображенията, развити погоре в изложението, не водят до прилагане на привилегирования състав на чл.197-НК, както и изминалия близо тригодишен период от време от извършване на деянието, при което намери, че спрямо подс. М. и най-лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко. От друга страна, съдът взе предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, при което счете, че в случая за постигане целите и на генералната превенция не е оправдано определяне на по-леко по размер наказание.