Решение № 299 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200461 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по постъпили касационни жалби на защитника на подсъдимата С. Й. М. адв. К. и на частните обвинители М. И. А. и А. И. А., подадена чрез повереника им адв. Н., срещу решение № 11/10.01.2025 г. по ВНОХД № 547/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

В жалбата на защитника адв. К. се заявяват и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НПК – че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо. В условията на алтернативност към ВКС се отправят искания: - да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; - да отмени намалената присъда от пет години лишаване от свобода, като оправдае подсъдимата С. М.; - или да измени (намали) наказанието и отложи изтърпяването му по реда на чл.66 НК вр. чл.55 НК.

В жалбата на частните обвинители, подадена чрез повереника им адв. Н., се претендира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр., ал. 5, т. 1 НПК – че наложеното на подсъдимата наказание (лишаване от свобода) е явно несправедливо, а неговият размер твърде занижен, тъй като същото не съответства на обществената опасност на извършеното деяние, на дееца и на целите на наказанието.

Към касационната инстанция се отправя молба на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК да 1 отмени изцяло атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, като бъдат дадени указания на основание чл. 355 НПК за увеличаване наказанието на подсъдимата в максималния предвиден от закона размер.

В срока по чл.351 ал.4 НПК срещу жалбата на защитника на подсъдимата адв.

К. е постъпило писмено възражение от повереника на частните обвинители адв. Н., в което се оспорва основателността на изложените в нея възражения и се излагат съображения относно всеки един аспект на заявените оплаквания, като се формулира молба да се остави без уважение касационната жалба на подсъдимата.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата С. М. адв. К. поставя на вниманието на ВКС изложените вече в жалбата подробни съображения в подкрепа на релевираните касационни основания. Моли настоящата инстанция да отмени решението на САС и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да се извърши нова СТЕ с различни вещи лица. Алтернативно моли да се приеме, че деянието представлява случайно такова по смисъла на чл.15 НК и да бъде постановена оправдателна присъда. Също алтернативно моли да се приложи чл.55 НК и да се наложи наказание лишаване от свобода до три години, като се приложи чл.66 НК.

Подсъдимата С. М. се съгласява с казаното от защитника си, а в последната си дума моли да се върне делото за ново разглеждане или да й се наложи условно осъждане, за да може да си гледа детето спокойно.

Представителят на ВКП счита, че делото следва да бъде върнато на САС за ново разглеждане, но не на посочените от защитата основания, а на посочените основания от представителя на частните обвинители. Моли да се отхвърли жалбата на защитата, да се уважи жалбата на частните обвинители и да се постанови съдебен акт, с който се дадат указания на въззивната инстанция да увеличи размера на наказанието.

Повереникът на частните обвинители М. А. и А. А. адв. Н. поддържа подадената касационна жалба. Моли да се отмени решението на САС и да се върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, като бъдат дадени указания за увеличаване на наказанието на подсъдимата в максималния предвиден от закона размер. Моли да се остави без уважение касационна жалба на подсъдимата.

Частните обвинители М. И. А. и А. И. А. не се явяват и не вземат становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационните жалби доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 45/21.12.2023 г. по НОХД № 259/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, подсъдимата С. Й. М. е призната за виновна в това, че на 15.08.2021 г.

2 около 16.00 часа на път /път/, между /населено място/ и /населено място/, /област/, на двупосочно платно за движение, при управление на лек автомобил марка /марка/ с рег.

№ /рег. номер/, е нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ - нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като при изпреварване е навлязла в насрещната лента и с това си действие е създала опасност и пречка за движещия се там лек автомобил марка /марка/, и по непредпазливост е причинила смъртта на три лица - И. А. М., М. М. М. и Й. А. М., починал на 22.08.2021 г., и средна телесна повреда на едно лице - М. П. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от седем години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС й е определен първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание.

С посочената присъда на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата С. Й. М. е лишена от право да управлява МПС за срок от седем години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е зачетено и приспаднато времето, през което е била лишена от възможността да упражнява това право по реда на чл.69а НПК и по административен ред считано от 20.08.2021 г.

С присъдата СОС се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е възложил последните на подсъдимата С. Й. М..

По подадени срещу горната присъда въззивни жалби от защитника на подсъдимата С. М. адв. К. и от повереника на частните обвинители М. А. и А. А. адв.

Н. пред Апелативен съд-София е било образувано ВНОХД № 547/2024 г. Същото е приключило с постановяване на атакуваното пред ВКС въззивно решение № 11/10.01.2025 г., с което първоинстанционната присъда е изменена в частта относно наложеното на подсъдимата С. М. наказание лишаване от свобода като същото е намалено от седем на пет години, а в останалата й част присъдата е потвърдена. С това решение подсъдимата М. е осъдена да заплати по сметка на САС сторените във въззивното производство разноски.

Касационните жалби са подадени от лица, имащо право на жалба; срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок, поради което са допустими.

І. По заявените в жалбата на защитника на подсъдимата оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

1. Възражението за липса на мотиви на решението на въззивната инстанция (чл.348 ал.3 т.2 пр.1 НПК) е обосновано с многобройни (хаотично описани в жалбата) 3 упреци към съдържанието на атакувания акт и към дейността на въззивния съд по аргументирането на изводите му: че е нарушил изискването на чл.305 ал.3 НПК; че формално е преповторил фактическата обстановка и заключението на вещото лице, без да изложи каквито и да са мотиви; че решението страда от липса на мотиви и от задълбоченост и аналитичност при анализа на доказателствата и установените въз основа на тях фактически констатации; че е възприел описаната в мотивите към първоинстанционната присъда фактология, която е отбелязана формално, без да е анализирал свидетелските показания; че не е отговорено на нито едно от възраженията на защитата, респ. че формално се е произнесъл по възраженията на защитата и че е проявена незадълбоченост при обсъждането им; че липсват анализ и мотиви относно възражението, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК; че формално се е произнесъл относно квалифициращото обстоятелство деянието да представлява „особено тежък случай” и подсъдимата да е карала автомобила; че не е обсъдил и дал отговор на възраженията относно наличието на обстоятелството по чл.55 НК – като не е посочил защо смята, че не са налице многобройни или изключителни обстоятелства за приложението на чл.55 от НК, както и относно наличието на обстоятелствата по чл.66 НК; че липсват съображения и относно наказанието.

По повод оплакването за липса на мотиви на атакувания съдебен акт преди всичко следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал претендираното нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Правилата в посочената разпоредба, на нарушение на която се позовава защитата, са приложими единствено в случаите на нова присъда (чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 НПК) и затова касаят изискванията за съдържанието на въззивната присъда. Следователно само когато постановява нова присъда, второинстанционният съд следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 305 НПК. В настоящия случай въззивният съд е постановил решение, поради което приложими за неговото съдържание се явяват правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 НПК, а не тези на чл.305 ал.3 НПК.

В принципен план същественото процесуално нарушение „липса на мотиви“ предполага или отсъствие изобщо на мотиви, или наличие на съществени непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия в изложените съображения, препятстващи установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение. При липсата на мотиви винаги се касае до невъзможност страните и контролиращите инстанции да установят действителната воля на решаващия съд. Този порок, от една страна, накърнява правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на съдебния орган по отношение на съществени факти и обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия, а, от друга, осуетява възможността да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на фактите и правилността на този логически процес в процесуален аспект.

4

В заявените от защитата аспекти липса на мотиви, на първо място, ще е налице, когато в съдебния акт няма изложени никакви аргументи относно приетите фактически положения. Принципно вярна е констатацията на защитника, че във въззивното решение е възприета и преповторена описаната в мотивите на първоинстанционната присъда фактология. Но в случая, описвайки на стр. 9 - 13 в решението си възприетите релевантни на обвинението фактически положения, въззивният съд изрично е посочил, че това е приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е правилно установена и се споделя с малки корекции.

Този подход на апелативния съд не е недопустим и незаконосъобразен, тъй като е в съответствие с правомощията на въззивната инстанция спрямо установените по делото фактически положения, доколкото по аргумент от чл.316 НПК тя е оправомощена да споделя и подкрепя изводите на първата инстанция за съществуването на определени факти и обстоятелства. В настоящия казус въззивният съд е сторил тъкмо това по отношение на приетите от СОС фактически констатации, поради което упражняването на тези негови правомощия не е довело до липса на мотиви на решението относно приетите за установени фактически положения. Затова възражението в тази насока се явява без резон.

Липса на мотиви в заявените от защитата аспекти, на второ място, ще е налице, когато в съдебния акт не са обсъдени релевантните доказателствени материали. В тази връзка неоснователно е оплакването за опороченост на атакуваното решение поради отсъствието на самостоятелен анализ на доказателствата от страна на въззивния съд, респ. поради липсата на задълбоченост в анализа им. В частта относно доказателствените материали, въз основа на които е изведена споделената от въззивната инстанция фактическа обстановка, на стр. 13-24 и на стр. 27-28 в решението е дадена цялостна положителна оценка на извършената от първоинстанционния съд аналитична доказателствена дейност спрямо отделните групи доказателствени източници и способи на доказване, като на тази основа е заявено и пълно съгласие с изводите от тази дейност. Затова, след като е изразил такова съгласие с направения от първата инстанция анализ на доказателствата, обезпечили възприетите от него фактически положения, и е приел за качествено извършена аналитичната дейност по отношение на тези доказателства, въззивният съд не е бил длъжен отново да обсъжда задълбочено и в детайли доказателствата по делото, да излага нов собствен подробен доказателствен анализ и изрично да обосновава всяка приета от него фактическа констатация (решения 58-2014 на І н.о. ВКС, 445-2014 на ІІІ н.о. на ВКС, 336-2015 г. на ІІІ н.о. на ВКС, 25-2017 г. на І н.о. на ВКС, 183-2023 г. на І н.о. на ВКС).