Решение № 149 от 03.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на решение № 149/03.12.2021 г. по ЧНД № 663/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас наказателно решение /наказателна присъда/ № 74, постановено на 31.07.2020 г. от Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния по дело № 967/230/2019 г., влязло в сила на 23.03.2021 г., с което ** гражданин М. М. И., роден на ** г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **, община **, област **, е осъден за извършено на 24.10.2017 г. престъпление – „непредумишлено убийство“, наказуемо по чл. 192, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години, в рамките на който срок спрямо същия са постановени мерки за надзор, посочени в решението.

Постъпилото съдебно решение е придружено от удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Удостоверението, както и съдебното решение са придружени с превод на български език.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище, че са налице основанията, визирани в чл. 15, ал.

1, т. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, доколкото осъденото лице М.И. не пребивава на територията на Република България и няма данни да има намерение да се завърне в България, поради което пледира за произнасяне с решение, с което да се постанови отказ от признаване и изпълнение на съдебното решение на румънските съдебни власти.

Осъденото лице М. М. И., редовно призован чрез защитника си, адв.

Диян Щерев от АК - Бургас, не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд.

Упълномощеният защитник на осъденото лице И., адв. Диян Щерев, чрез депозирана писмена молба с рег. № 8339/05.11.2021 г., изразява становище по същество на делото, като моли да бъде призната постановената наказателна присъда, като съдържанието на същата да бъде адаптирано към българското законодателство, а именно: 1. Като не бъде постановена и наложена пробационна мярка, изискваща като задължение местоживеене по сегашния настоящ адрес, регистриран в Република **, в село **, община **, област **, за поставяне на личен подпис от осъденото лице.; 2. При положение, че бъде постановена такава пробационна мярка, изискваща като 1 задължение местоживеене по настоящ адрес за поставяне на своя личен подпис от осъденото лице, то за такъв настоящ адрес да бъде признат този във **, където осъденото лице работи по трудов договор, където там на територията на ** да поставя своя подпис.; 3. При положение, че не бъдат уважени горепосочените две хипотези и бъде постановена и наложена пробационна мярка, изискваща като задължение местоживеене по сегашния настоящ адрес, регистриран в Република **, в село *, община *, област *, за поставяне на личен подпис от осъденото лице, тя да бъде в размер не повече от 6 /шест/ месеца по отношение на осъденото лице.

Окръжен съд - Бургас, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Осъденото лице М. М. И. е ** гражданин, роден на ** г., с ЕГН **********. От изискана справка от НБД „Население“ се установява, че осъденото лице е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в с. **, община **, област **.

От данните, съдържащи се в полученото съдебно решение и в удостоверението към него, се установява следното:

С наказателна присъда № 74, постановена на 31.07.2020 г. от Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния по дело № 967/230/2019 г., ** гражданин М. М. И., роден на ** г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **, община *, област *, е признат за виновен за това, че на 24.10.2017 г. при управление на автобус марка „**“, с ** регистрационен номер **, собственост на **, във Филияш, на национален път № 6, 263-и км, на пешеходна пътека на булевард Ракоцяну, пред Дома на културата на град Филияш, претърпял пътнотранспортно произшествие, което е довело до смъртта на жертвата О. П., което деяние е квалифицирано като престъпление „непредумишлено убийство“, предвидено и наказуемо по чл. 192, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, като М.И. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години, в рамките на който срок спрямо същия са постановени мерки за надзор, както следва: 1) Да се явява в Пробационна служба – Долж на определените от нея дати; 2) Да приема посещенията на съветника по пробация, назначен за неговия надзор; 3) Да съобщава предварително за промяна на адреса на местоживеене и за всяко пътуване по-голямо от 5 дни; 4) Да съобщава за промяната на работното място; 5) Да предостави информация и документи, които да позволяват контролиране на неговите средства за съществуване; 6) Да посещава една от програмите за социална реинтеграция, провеждани от Пробационната служба; 7) Да полага безвъзмезден труд в полза на общността в кметството на община Крайова, за период от 80 работни дни.

Наказателна присъда № 74/31.07.2020 г. на Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния по дело № 967/230/2019 г., е станала 2 окончателна с наказателно решение № 486/23.03.2021 г., постановено от Апелативен съд - Крайова, Република Румъния.

На основание чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, влязлото в сила съдебно решение по наказателно дело № 967/230/2019 г., постановено от Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния, е изпратено на Република България, като изпълняваща държава, за признаване и изпълнение.

Приложеното към съдебното решение удостоверение е издадено от компетентен орган в издаващата държава, постъпило е в превод на български език, и съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се иска.

Изпратеният за признаване и изпълнение съдебен акт (наказателна присъда) се отнася за деяние, което съгласно фактическото му описание съставлява престъпление и по българското законодателство, като основните признаци съвпадат с предвидените в престъпния състав по чл. 343, ал. 3, б.

„б“, вр. ал. 1, б. „в“ от НК на Р България, т.е. налице е изискуемата двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.

На следващо място съдът констатира, че изпратената за признаване и изпълнение присъда съставлява решение по смисъла на чл. 3, т. 5, б. „б“ от ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт.., с който се налагат пробационни мерки“, а наложените мерки от своя страна попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПУНПМАС видове.

Съдът установи обаче наличие на визираното в чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, основание за отказ от признаване и изпълнение.

Въпреки, че осъденото лице М. М. И. има адресна регистрация на територията на Република **, като същият е адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в с. **, община *, област **, събраните по делото доказателства не установяват същият да пребивава трайно на територията на Република **, както и отсъстват конкретни данни, въз основа на които да се изведе намерение у последния да се завърне в страната.

От изисканото и приобщено по делото писмо рег. № 25100014638/21.07.2021 г. на Началник отдел „Административен“ при ОД на МВР Бургас се установява, че осъденият И. последно е напуснал територията на Република България на 23.01.2021 г. през ГКПП Русе Дунав мост, като след тази дата не са налице данни същият да се е завръщал повече в страната.

Същевременно от представения по делото трудов договор № 254/2021 г., сключен като безсрочен между работодателя „**“ ** гр. ** и М.И. е видно, че в изпълнение на същия осъденото лице И. е с месторабота във **, гр. **, ул.

**. Посоченият трудов договор е отразен в Регистъра на трудовите договори в информационната система на НОИ на Република България, видно от 3 приложеното по делото писмо изх. № 1029-02-16819#1/21.07.2021г. на Директор на ТП НОИ Бургас, с което на съда е изпратена справка от регистър на трудовите договори, отнасящи се за М. М. И..

Установеното от посочените доказателствени източници трайно отсъствие на осъдения И. от Република България се явява обективна пречка определените от румънския съд пробационни мерки реално да бъдат изпълнявани на територията на нашата страна от пробационната служба по местоживеене на лицето. Предвид на тази констатация и в съответствие с чл.

15, ал. 3 от ЗПИИСРРПУНПМАС и чл. 11, параграф 3 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година, настоящият съд уведоми компетентния орган на издаващата държава – Първоинстанционен съд Филияш,

Република

Румъния относно установеното в настоящото производство наличие на хипотеза, обуславяща отказ от признаване на решението и упражняване на надзор върху постановените спрямо осъденото лице М.И. пробационни мерки, а именно, че осъденото лице М.И. е с месторабота във **, гр. **, ул. **, в изпълнение на сключен трудов договор № 254/04.02.2021 г. с работодател „**“ ** гр. * и до настоящия момент същият не се е завръщал на територията на Република България. В тази връзка съдът изиска допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава дали при тези данни се поддържа искането, изпратено до българските съдебни власти, или същото ще се оттегли и на основание чл. 5, параграф 2 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година ще се изпрати съдебното решение за изпълнение на компетентен орган на **, в която държава – членка осъденото лице М.И. пребивава трайно.

С постъпилия по делото отговор от Първоинстанционен съд Филияш, Република Румъния, се отправя искане до Окръжен съд - Бургас да процедира в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз – разпоредби, съгласно които, когато органът в изпълняващата държава, който получава съдебното решение, придружено от удостоверение, не е компетентен да го признае и да предприеме необходимите мерки за неговото изпълнение, този орган изпраща служебно съдебното решение заедно с удостоверението на компетентния орган и информира за това компетентния орган в издаващата държава. На основание изложеното в отговора е отправена молба до настоящия съд да изпрати молбата за признаване на съдебното решение на компетентния орган във Федерална Република Германия, след като получи съгласието на ответника за това, в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г.

Окръжен съд – Бургас счита, че Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., на което се позовава в отговора си компетентния орган на издаващата държава, не е приложимо в настоящия случай. В тази 4 връзка следва да се припомни, че на Република България, като изпълняваща държава, на основание чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е изпратено окончателно съдебно решение на съд на издаващата държава - Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния, с оглед на признаването му и на надзора върху пробационните мерки, съдържащи се в този съдебен акт. В тази насока следва да се отбележи, че в член 1, параграф 3, буква „а“ от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. е направено ясно разграничение между приложното поле на това рамково решение и приложното поле на Рамково решение 2008/909/ПВР.