Решение № 4 от 16.01.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 49/2021
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 16.01.2023
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.71, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- Чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№4 гр. гр. Добрич, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20213200900049 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове (уточнени с молба с вх.№747/05.05.2021г.) от Г.
Р. А., ЕГН ********** от гр.Д., С. З. Г., ЕГН ********** със съгласието на законния представител Г. Р. А. от гр.Д., Г. З. Г., ЕГН **********, чрез законния представител Г. Р. А., от гр.Д., Н. З. Г., ЕГН ********** от гр.Д., С.
М. И., ЕГН ********** от гр.Д., А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И. от гр.Д., А. С. И., ЕГН **********, чрез законния представител С. М. И. от гр.Д. и З. А. С., ЕГН ********** от гр.Д. срещу ЗД „Бул инс" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на З. Г. Р., ЕГН **********, починала на ***г. вследствие на ПТП настъпило на ***, виновно причинено от С. Ж. С., водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел "Голф" с Рег.№ ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗД „Бул инс" АД, както следва:
200 000 лв. на Г. Р. А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
1
250 000 лв. на С. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на Г. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на Н. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
200 000 лв. на С. М. И., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на А. С. И., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
250 000 лв. на А. С. И., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението и 200 000 лв. на З. А. С., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.03.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението и срещу С. Ж. С., ЕГН **********, от с.П., община Д., ул.*** №9 за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главните задължения – обезщетение за неимуществени вреди: за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер от 12150 лв. на С. З. Г.; за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер от 12150 лв. на Г. З. Г.; за периода от *** г. до 08.04.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер на 9720 лв. на Г. Р. А.; за периода от *** г. до 21.11.2020 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер от 27920 лв. на Н. З. Г.; за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер на 25 720 лв. на С. М. И.; за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер от 32155 лв. на А. С. И.; за периода от *** г. до 21.01.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер от 32155 лв. на А. С. И.; за периода *** г. до 16.03.2021 г. - 1000 лв., част от дължимата сума в общ размер на 28270 лв. на З. А. С..
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
2
При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.10.2019 г. около 20:10 ч. на път II - 97 гр. Добрич е причинена смъртта на *** г. на З. Г. Р., ЕГН ********** – дъщеря на Г. Р. А., ЕГН **********, майка на С. З. Г., ЕГН **********, Г. З. Г., ЕГН **********, Н. З. Г., ЕГН **********, А. С. И., ЕГН
********** и А. С. И., ЕГН **********, фактическа съпруга и живяла на семейни начала със С. М. И., ЕГН ********** и отгледана фактически като дъщеря, но неосиновена от З. А. С., ЕГН **********, вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.
На 11.10.2019 г. около 20:00 ч. С. Ж. С. управлявал МПС марка „Фолксваген" модел „Голф" с рег. № *** на път II -97. На около 300 м. преди края на гр. Добрич в посока „Сердика", водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, съС.ието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и условията на видимост, в резултат на което загубил контрол над автомобила и реализирал ПТП, при което на *** г. била причинена смъртта на З. Г. Р., ЕГН **********.
По случая е образувано ДП №834/2019 г. по описа на РУП - гр.Добрич и пр. пр. № 231/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Добрич.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача С. Ж. С., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Смъртта на З. Г. Р. е причинена вследствие от получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания. Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада починалата З. Г. Р., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
3
Майката на починалата - Г. Р. А. била в силен шок от новината за смъртта на обичаната си дъщеря З. Г. Р., довел до тежка депресия от внезапната и неочаквана загуба. Не по-малък шок изпитал и фактическият съпруг на Г. А. З. А. С., с когото Г. Р. А. живеела от десетилетия на семейни начала и който бил отгледал З. като свое дете. Г. до последно се надявала, че дъщеря й ще успее да се пребори за живота си. Стресът бил толкова силен, че зрял човек като нея се оказал неспособен да изрече на глас новината за смъртта на детето си. Между Г. и З. съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Ищцата отгледала дъщеря си с много любов, загриженост и отдаденост. Двете си помагали в трудните моменти и споделяли щастливите. Обичта на майката била причината Г. да не може да повярва, когато чула новината за произшествието. Със смъртта на З., сякаш част от Г. също си е отишла, а болката от загубата няма да бъде преодоляна никога. Майка й я е отгледала с много грижовност и истинска отдаденост. Сега целият й живот вече е променен. Ищцата Г. А. поС.но страда, отдръпнала се е от хората и е станала асоциална. З. е полагал грижи за З. и я е отглеждал и възпитавал с истинска бащинска отдаденост и грижовност. Грижел се е за физическото, но и за емоционалното й развитие.
Всички заедно са посрещали несгодите и радостите на живота. Заедно били на празниците и се подкрепяли материално и морално. З. винаги е считал З. и нейните братя и сестри - деца на Г. А., за свои деца, без да прави разлика със своите деца, поради което е имал намерение да осинови З., но поради липсата на финансови средства не успял. Това по никакъв начин не му е попречило да я отглежда от малка възраст и да полага грижи за нея. Константната съдебна практика изрично поставя ищеца в кръга на увредените лица, имащи право на обезщетение. Съгласно Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г., с което се допълва Постановление № 4 от 1961 г. на Върховния съд имат право на обезщетение за неимуществени вреди отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. В случая З., макар да не е вписан като баща на починалата в акта й за раждане, я е отглеждал от ранна възраст в семейна среда. Той е възприемал З. като своя дъщеря, а тя го е възприемала като баща. Имали са отношения като между баща и дете. Като такива са ги възприемали и околните. По смисъла на цитираното постановление ищецът попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени 4 вреди от смъртта на З., настъпила вследствение на непозволено увреждане.
Душевната болка, която изпитват Г. и З. е довела до изживяването на сътресения от сантиментален характер. Особено силната връзка между майка и дъщеря е безвъзвратно прекратена. Загубата на близък човек е довела до мъка, душевни болки и страдания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да търпи, Връзката между родител и дете не е само биологична, но е и дълбоко емоционална. Тя е способна да преодолее всички препятствия, които животът предлага.
Децата на починалата - С., Н., Г., А. и А. преживяли огромна и съкрушителна е загуба. В съвсем млада възраст децата са останали без майчините опора и подкрепа Те ще растат като сирачета, а З. ще им липсва в най-тежките моменти от живота, при първите им сериозни сблъсъци с реалността. Те са сринати, осъзнавайки, че никога повече няма да могат да видят майка си, да й поискат съвет. Останали без нея, те ще трябва до края на живота си да живеят с непоносимата болка и празнина в душата. Истинско отчаяние изживяват децата на починалата всеки пък, когаго гледат как другите деца прекарват време с майките си и как се радват на майчини ласки и обич. Невръстните А. и А. трудно приемат, че З. вече я няма, питат за нея и я търсят във всеки един момент. На ищците - деца на починалата, им се е наложило да навлязат в света на възрастните по най-жестокия начин и те до момента не могат да повярват, че няма да я видят отново и да споделят радостите и тревогите си. З. няма да има щастието да види синовете и дъщеря си абитуриенти, младоженци или родители. Липсата на майка е липса, която не може да бъде запълнена никога - независимо от възрастта, на която е изгубена.
Не по-леко преживява смъртта на любимата си фактическият съпруг на З. С.. Двамата били изградили дом и семейство, заедно отглеждали децата си, разчитали един на друг безусловно и знаели, че ще остареят заедно. С. не можел да повярва, че е загубил най-свидния си човек. Животът му е изпразнен от съдържание и всеки ден за него е истинско изпитание. Всеки път, когато погледне снимка на З. с децата сърцето му се къса, С. не намира смисъл да живее и само грижата за децата е това, което го кара да продължава ежедневната си битка. Дълбоката скръб и покруса, които изживява продължават и ще продължават, защото С. е изгубил спътника си в живота.
Ищците имат непълноценен сън и са изпаднали в депресия. От очите им не 5 спират да се стичат сълзи, а погледът им е тъжен, изпълнен с безсилие и отчаяние от това че никога няма да видят отново З., да поговорят с нея, да споделят болките и радостите си.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга най-големи. В конкретния случай се касае за смъртта на дъщеря, майка и фактическа съпруга, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между ищците и З., както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за ищцата загубата й е била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване.
Внезапната й смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт на З., майка й Г., отгледалият я като баща З., фактическият й съпруг С., както и най-големият й син Н. са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.
Разпечатката съдържа 33 от 221 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d29e4595-15f3-4a0f-b75e-88eab6421b4f