Решение № 151 от 25.05.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. А., 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Т. Кабадаиева при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело № 20225310100474 по описа за 2022 година

Производство чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 2 от ЗЗДН.

Г. Ь.. К. с посочен адрес гр. А. ул.„А.В.“ № 39 прави искане за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на Х. Г.. Х. – с посочен адрес за призоваване гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1, като бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, да му бъде забранено да приближава пострадалото лице, жилището й в гр А. ул „В.Л.“ № 41 , местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца. Твърди, че с ответника са живели на семейни начала от 2013г до средата на 2016г в Р Германия. От съвместното им съжителство е родено детето Д. Х.Х. род на 31.08.2016г. Поради упражняван от ответника физически и психически тормоз молителката напуснала ответника и заживяла с детето в гр А. на адрес ул „В.Л.“ № 41. На 01.02.2022г около 16,00ч ответникът изскочил пред кооперацията в която се намира жилището където живее молителката с детето и настоял да се види с него. Молителката се стреснала от внезапната му проява. Ответникът обяснил, че ако види детето да се прибира в къщи без майката, а само с неговите баба и дядо, ще го вземе. Когато се прибрали, детето било видимо неспокойно и притеснено и много пъти попитало бащата 1 ще го вземе без майката да иска. На 17.02.2022г между молителката и ответника се провел телефонен разговор, като ответникът заплашвал, че с нея ще се заеме първо Господ, а след това правосъдието. Вечерта молителката не могла да спи от притеснение. На 18.02.2022г ответникът започнал да звъни на молителката от сутринта, когато вдигнала й се развикал и поискал да слезе.

Твърди, че е изпълнена с притеснения, тъй като всеки ден когато излиза сама или с дететосе оглежда дали ответникът не е наблизо. Представя писмени доказателства идекларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.

Ответникът оспорва изложеното в молбата, като твърди че такива актове на домашно насилие не са упражнени от негова страна. Твърди, че причина за образуване на настоящото производство е друго производство по описа на АРС по гр.д. №118/2022 г., с което е поискал промяна на режима на лични отношения с детето. Твърди, че никаква агресия, никакъв физически и психически тормоз не е налаган от него ми спрямо молителката. Не оспорва, че на 01.02.2022 г. движейки са по улица „Ц.О.“, от където е и входа на жилището на ищцата, той вижда детето с майката и спира с единствената идея да си види детето. След раздялата на страните молителката изцяло ограничава контактите на бащата с детето, това налага да й бъде изпратена нотариална покана. Не оспорва, че е отишъл в детската градина, за да види детето си, като твърди че това е наложено от нежеланеието на молителката да му позволи да вижда детето. Не оспорва, че на 17.02.2022 г. е направил опит да види детето, оспорва да е изпращал заплашителни съобщения на майката. Писал й е на „Вайбър“ тъй като тя не вдига телефона, за да си определят срещата, и писането приключва с: „Питай малкия коя кола иска.“ и отговорът е: „Нямаме среща тази седмица, гледай си работата.“. На третата календарна седмица, съгласно вече излезналото тълкувателно решение на ВКС, отива да вижда детето си, ищцата не му вдига телефона и той се обажда за съдействие на тел.112.

След като прецени, поотделно и в съвкупност, представените по делото доказателства съдът, намира за установено следното: С решение № 444/26.10.2018г пост по гр д 910/2018г по описа на АРС /в сила от 14.05.2019г/ е определен режим на лични отношения на Х. Г.. Х. с детето Д. Х. всяка първа или трета седмица от месеца в петък, събота и неделя, за времето от 09,30ч до 18,00ч за всеки от посочените дни, като срещите между бащата и детето следва да се провеждат в дома, в който се отглежда детето или извън 2 него в присъствието на майката. Представеното извлечение от кореспонденция /л 23/ не се коментира, при липса на данни за абонатите, между които е провеждана. При извършено освидетелсване на молителя на 20.12.2017г с констатирано кръвонасядане в областта на лява мандибула, оток на същото място, кръвонасядане с в лява част на шията, а на

04.01.2018г е констатирано наличие на кръвонасядане в областта на лява подбедрица , оток на същото място, за които е посочила, че са в резултат нанесен побой от познато лице/л.24-27 вкл/. С постановление от 16.11.2021г пост по пр пр 11464/2021г на РП Пловдив е отказано образуване на досъдебно производство по подаден сигнал от Г. Ь.. К. от гр А. за това, че на 16.09.2021г Х.Х., с когото живеела на съпружески начала отишъл в детска градина в гр А. и видял общото им дете, във време което не фигурира в съдебното решение, урежадащо контактите му с детето, поради малозначителност на деянието. Във връзка с подадено от молителя декември 2017г заявление срещу Г.М. е уведомена че лицето е предупредено да не влиза в пререкания и физичска саморазправа. Във връзка с подадено от молителя заявление до РУП А. 2018г , Х. Г.. Х. е бил предупреден да не отправя закани и заплахи. Между страните е образувано гр д 118/2022г на АРС с премет – изменение режима на лични отношения на детето Д. Х.Х. и неговия баща Х. Г.. Х.. От постъпилата от РУ А. преписка 239р-9941/22г на РУ А. се установява, че служители на РУ Асеногвград са били изпратени на 18.02.2022г около 20,00ч на ул «В.Л.» 41, на място установили Х.Г. Х. който обяснил че с Г.К. имат малолетно дете, което той със съдебно решение може да вижда всяка трета седмица от месеца, но на същия ден му е било отказано виждане с детето. В разговор с Г.К., тя заявила че Х. може да се срещне с детето следващата седмица, тъй като тази не е определената със съдебното решение, както и че не е бил възпрепятстван да се вижда с детето. На двамата са съставени протокил за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМвР, като са предупредени да спазват решение 442/04.04.2019г. Молителят представя декларация по чл 9 ал 3 от ЗЗДН.

В хода на производството са събрани гласни доказателства. Св Д. А. К.

/майка на ищцата/ твърди, че ответникът не ползва правото си да вижда детето в определените дни, обажда се когато иска, започнал да причаква ищцата , разказва за случай в който свидетелят и съпруга й били на гости при ищцата и детето, то изскочило и се качило в колата, то избързало а 3 свидетелят и ищцата вървели по-бавно и точно когато стигнали до колата отвеникът се обадил на ищцата и питал къде е детето, и й казал «само да е на някой друг оставено, ще видиш». Твърди, че ищцата е имала усещането, че я преследва. Сочи случаи, в които дъщеря й се прибира, затваря багажника на колата и получава снимка от ответника как я снима в момента. Известно й е за случай на 18.02.2022г, твърди че ищцата е била предишната вечер у тях и показвала кореспонденция с ответника, от дъщеря си знае, че се е обаждал по телефона, викал. На следващия ден свидетелят и съпруга й минали покрай дома на ищцата, видели че има полицейска кола, дъщеря им седяла в нея, а ответникът - отстрани. Разбрали, че ответникът искал да види детето, но не било седмицата в която може да го види. Твърди, че дъщеря й се страхува след тези случки, чувства се притеснена разстроен. Дъщеря й е провеждала телефонните разговори с ответника на високоговорител и свидетелят е чувала псувни и обиди, казвал че ще ги запали. Съобщенията били изпращани февруари, в деня преди да отиде в дома на ищцата. Сочи случай, вкойто ответикът отишъл в детската градина за да се види с детето, без да предупреди ищцата. Св П.Н. работи като старши учител в ОДЗ «Б.Д.», детето на страните е в групата която ръководи свидетелят. Бащата на детето дошъл септември месец, за да се види с детето. Свидетелят била на работа, попитала детето дали желае, поканила бащата вътре в двора на детската градина и в присъствие на свидетеля се видели за 2-3 минути. Детето било спокойно и казало, че иска да види баща си. Свидетелят знае, че родителите не са в добри отношения. Твърди, че при срещата бащата дал на детето подарък, който свидетелят внесъл вътре и когато взимали детето, си го взело.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявен е иск за налагане мерки по реда на чл.ЗЗДН за извършени актове на домашно насилие от

Х. Г.. Х. по отношение Г. А.

К. на 01.02.2022г и 18.02.2022г.

Молбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество. Съгласно нормата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени 4 спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, както и извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не е спорно между страните обстоятелството, че са живели на семейни начала , както и че от съвместното им съжителство е родено детето Д. Х.Х., това се установява и от неоспорените писмени доказателства.

Установи се от

Ь.ажираните гласни и писмени доказателства, че на 18.02.2022г е възникнал конфликт между страните по повод дните за свиждане на бащата се детето, при който е поискано съдействието на служителите на РУ А.. В тази насока са както показанията на св А. - К., така и докладната записка на служителите от РУ А. посетили адреса на сочената дата. Установи се също така, че ответникът често звъни по телефона на ищцата, като отправя обиди и закани.

Доказателства за извършен акт на насилие на 01.02.2022г не се Ь.ажираха.

Вярно е, че молителят е представила декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена сила, същата обаче в частта й касателно извършен акт на насилие на 01.02.2022г не се подкрепя от други Ь.ажирани доказателсва. Поради горното съдът намира за доказано твърдението за извършен акт на психическо насилие на 18.02.2022г., и недоказано по отношение сочения акт на насиле на 01.02.2022г.

Ето защо следва да бъде определена мярка за защита сред предвидените от чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН. С оглед обстоятелството, че следва да се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над пострадалото лице, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката по т. 1 от чл. 5 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът намира неподходяща мярката по т.3 от с з - забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата, и местата за социални контакти и отдих, с оглед определения режим на лични отношения на бащата се детето, който следва да се осъществява в присъствието на майката.

При определяне срока, за който да бъдат наложени мерките, съдът отчете характера на извършения акт на насилие, както и обстоятелството че не се касае до еднократен случай, счита, че подходящо е да бъде определен 18 - месечен срок.

При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя 5 разноски по производството/съобразно представените доказателства за направени такива/ в размер на 20лв.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита.

На основание чл. 16, ал. 3, преписи от решението и от заповедта следва да бъдат връчени на страните, а заповедта да се изпрати за връчване и на РУ на МВР – А..

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева, вносими по сметка на Районен съд – А..

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена глоба на извършителя в размер на 400лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Х. Г.. Х. ЕГН********** – с посочен адрес за призоваване гр.А. жк Б. № 15 ет.1 ап.1 А ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ върху Г. Ь.. К. ЕГН ********** с посочен адрес гр.