Решение № 55 от 28.02.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кърджали, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20225140200031 по описа за 2022 година Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 15.10.2021г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на О.К. представлявана от Х.А.- кмет на общината за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който чрез юрисконсулт обжалва наказателното постановление. Настоява, че посоченият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, противоречал на материалния закон, както и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да уважи жалбата и да отмени наказателното постановление като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Настоява, че квалификацията на проверявания воден обект като язовир е неправилна, тъй като воден обект и язовир не са еднозначни думи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. От юрист към същия е постъпило писмено становище, с което излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли съда да го потвърди. Настоява за присъждане на разноски съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН, а алтернативно моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: С Констативен протокол № ******/ 04.08.2020г. били дадени предписания на О.К. по отношение на язовир „М.“ със срок на изпълнение 02.02.2021г. по т.2, а именно да се извърши ремонтно възстановителни работи на преливника и бързотока и привеждането им в техническо състояние. Този Констативен протокол бил изпратен до жалбоподателя и получен на 12.08.2020г. видно от входящия номер на придружителното писмо, с което той е изпратен. По този повод на 11.02.2021г. свидетелят Ц.И. извършила проверка на място на язовир М. находящ се в имот с номер ********* и с нов идентификатор ********** и имот № ********* и нов идентификатор ********* и двата в землището на с.Р. и с.М., общ.Кърджали, при която присъствал и служител на общината като представител на О.К., която била собственик на язовира съгласно Акт № ***** от 07.09.2018г. и Акт № **** от 07.09.2018г. за публична общинска собственост. При нея било установено, че преливника и бързотока са в неизправно техническо състояние, тъй като са с разрушени бетонни плочи по дъното и стените. Освен това имало свличане на земни маси, които намалявали пропускателната способност на преливника. Така било установено, че собственикът на язовир „М.“ не е изпълнил даденото му предписание с Констативен протокол № ******/ 04.08.2020г. със срок 02.02.2021г., а именно да се извършат ремонтно възстановителни работи на преливника и бързотока и привеждането им в техническо състояние. При проверката на 11.02.2021г. бил съставен и Констативен протокол, в който било описано и това неизпълнено предписание. По този повод на 22.04.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ в негово отсъствие след връчване на 2 надлежна покана входирана в О.К. на 05.04.2021г. АУАН бил връчен на 23.08.2021г. на кмета на О.К. при отказ надлежно удостоверен в присъствието на свидетел. На тази база на 15.10.2021г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на О.К. на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите било наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите в размер на 1000лв.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Ц.И., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение № ******/ 22.04.2021г.; Покана за съставяне на АУАН изх.№ *****/ 01.04.2021г.; Констативен протокол № ******/ 11.02.2021г.; Констативен протокол № *******/ 04.08.2020г.; Акт № ***** за публична общинска собственост; Акт № **** за публична общинска собственост; Акт № *** за публична общинска собственост; два броя скици; както и другите приети по делото писмени доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното наказателно постановление на О.К. е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, която гласи, че „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.138а, ал.3, т.5“. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.2 от Закона за водите дадено с Констативен протокол № ******/ 04.08.2020г. В случая на О.К. е дадено предписание- да се извършат ремонтновъзстановителни работи на преливника и бързотока и привеждането им в техническо състояние със срок на изпълнение 02.02.2021г. Така при правилно 3 установена фактическа обстановка административно наказващият орган е подвел под правилната правна квалификация констатираното извършено деяние. При определяне на наказанието са отчетени всички относими към деянието и дееца обстоятелства, при което е наложено административно наказание в минимално определения размер от 1000лв. Поради това издаденото наказателно постановление следва да се потвърди. Спазен и предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това е така, защото посочената норма гласи, че не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е давностен и контролния орган би могъл да състави законосъобразен акт само до изтичането му. Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил определен до 02.02.2021г.

Деянието е осъществено с бездействие на 03.02.2021г. и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта, което означава, че е следвало да бъде съставен най-късно до 03.05.2021г., което и е сторено, тъй като актът е съставен на 22.04.2021г. и следователно срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е спазен.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото 4 фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че описаното нарушение на чл.1 41 ал.1 т.1 от Закона за водите не се отнася за водоем, както бил описан в Актовете за общинска публична собственост, тъй като на първо място наложената санкция е за неизпълнено предписание, представляващо нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, както и защото понятията „водоем“ и „язовир“ се отнасят като общо към частно, което означава, че язовирът е част от водоема и поради това не е налице разминаване в обекта на нарушението.

С оглед на всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изменено досежно само размера на наложеното наказание.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ДАМТН гр.С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/

15.10.2021г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000лв. на О.К. представлявана от Х.А.- кмет на 5 общината за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА О.К., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали бул.Б. № **, да заплати на ДАМТН гр.С., сумата от 80лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6