Решение № 174 от 27.11.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Брезник, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20231710100258 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от И. М. К. срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК .

В исковата молба се твърди, че по молба на „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.01.2012 г. по ч. гр. д. № 5612/2011 г. по описа на РС Перник, срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 20178130401236 по описа на ЧСИ А. В., с район на действие - Окръжен съд – Перник, за погасяване на дължими суми по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS – 01295611 , сключен между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 18.11.2008 г., а именно: главница в размер на 4 228.40лева, договорна лихва в размер на 971.94лева за периода от 30.06.2009 г. до 30.11.2010 г., 976.38 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата4 228.40лв., считано от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 123.53 лева – платена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Взискател по изпълнителното дело бил ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, на основание сключен договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност, тъй като въз основа на цитирания изпълнителен лист от 13.01.2012г е било образувано, преди изпълнително дело № 20178130401236 на ЧСИ А. В. от 2017г., друго изпълнително дело по описа ЧСИ А. В., а именно изпълнително дело № 20128130400526 от 2012г. Последните обстоятелства се установявали от отбелязването, направено върху самия изпълнителен лист. Изпълнително дело под номер 20128130400526 било прекратено, а последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 22.02.2012г., което обстоятелство също се било установява от отбелязването, извършено върху изпълнителния лист.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията 1 между страните, че ищцата не дължи на ответника следните задължения, установени със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.01.2012г. по ч. гр. д. № 5612/2011 г. по описа на РС Перник, като погасени по давност, а именно: главница в размер на 4 228.40лева, договорна лихва в размер на 971.94лева за периода от 30.06.2009 г. до 30.11.2010 г., 976.38 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата- 4 228.40лв., считано от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 123.53 лева – платена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК , с който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения. Поддържа, че са предприемани изпълнителни действия, с които течението на давността многократно е прекъсвано. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищеца, редовно призована, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск, депозира писмено становище, преди о.с.з..

Ответникът, редовно призован, депозирано писмено становище, преди о.с.з. от процесуалния представител на ответното дружество ю.к. Т. Ю. Х. с който подържа изразеното становище в отговора.

Брезнишкият районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:

Не се оспорва между страните, че по заявления на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД подадено срещу И. М. К. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5612/2011 г. по описа на РС – Перник е издаден изпълнителен лист, цитиран по горе за процесните суми.

По молба на "БНП Париба Пърсънл Файненс" ЕАД е образувано изп. дело № 526 от 2012г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие - Окръжен съд – Перник, като видно от печата на изпълнителният лист е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя, с дата на последно изпълнително действие 22.02.2012 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист, след като процесните вземания са цедирани от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" на "Кредит Инкасо Инвестмътнс БГ" ЕАД, от ответника в настоящото производство е образувано изпълнително дело № 1236/2017 г. по описа на ЧСИ-А. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следно:

По допустимостта:

Отрицателния установителен иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК , като същия е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск, които предпоставки са налице в настоящия процес.

Разгледан по същество искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

От отбелязванията на гърба на изпълнителния лист се установява, че за принудително събиране на вземанията на 22.02.2012 г. е образувано изпълнително дело № 526 от 2012г. по описа на ЧСИ А. В.. Последното изпълнително действие е извършено на 22.02.2012г. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК .

От приложеното изпълнително дело № 1236/2017 г. по описа на ЧСИ-А. В. се установява, че то е образувано по молба, подадена от ответника на 03.05.2017 г. С нея е поискано установяване 2 на имуществото и доходите на длъжника и на основание чл. 18 от ЗЧСИ са възложени всички правомощия за събиране на вземането. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по изпълнителното дело са извършвани множество действия.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД .

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК . Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК . Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решене, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 13.01.2012 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД , а именно кои 3 действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ , като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай изпълнително делото № 526 от 2012г. по описа на ЧСИ А. В. е образувано на 22.02.2012 г., и е прекратено на 22.02.2012г. основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действие в продължение на две години. С оглед отразяванията върху гърба на изпълнителния лист, съдът приема, че изпълнителното производство по ИД № 526 от 2012г. е прекратено по силата на закона с изтичане на две години от образуването му, а именно на 22.02.2014г.

През периода 22.02.2012 г. – 22.02.2014 г., в който изпълнителното производство е било висящо, е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на Върховния. Съгласно дадените с него разясненията погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Цитираното постановление е обявено за загубило силата си с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. ВКС. С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС е прието, че по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането.

Следователно на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД с образуване на изпълнително дело № 526 от 2012г. давността за вземането по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла през периода 22.02.2012 г. – 22.02.2014 г.

От момента, в който изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – 22.02.2014 г., на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност.