Протокол № 1578 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 1578 гр. Пловдив, 06.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Р. Маркова

Съдебни

Мирослав Кр. Башев заседатели: Севдалина Ив. Казанцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева и прокурора Росен Н. Каменов

Сложи за разглеждане докладваното от Миглена Р. Маркова Наказателно дело от общ характер № 20225300201536 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За ОП – Пловдив , редовно призована, се явява прокурор Р. К..

Подсъдимият И. Г. Т. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат К. Н., с приложено по делото пълномощно.

Адв. Н.: Запознах се с материалите по делото.

За Министъра на финансите, се явява юрк. В.З., с приложено по делото пълномощно.

ПРОКУРОР: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Юрк. З.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

Адв. Н.: Също моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

Подс. Т.: Да се гледа делото днес.

Съдът след съвещание намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

1

Сне се самоличността на подсъдимия:

И. Г. Т. – роден на **** год. в гр. П., с постоянен адрес *********, адрес за призоваване **********, б., български гражданин, със средно специално образование, ****** на „А. ИТ“ ЕООД, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Т.: Получил съм препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание, както и препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.

Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.

Подс. Т.: Разбрах правата си.

РАЗЯСНИХА СЕ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК .

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи, както и доказателствени искания. Относно подадената молба от Държавата, представлявана от Министъра на финансиите, докладвана в предходното съдебно заседание считам, че същата е своевременно подадена и следва да бъде конституирана като граждански ищец по делото и молбата да бъде приета за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Юрк. З.: Нямам искания за отводи, нямам доказателствени искания.

Поддържам молбата и моля да ни конституирате като граждански ищец по делото.

Адв. Н.: Нямам искания за отводи и други искания. Лично аз считам, че макар и формално допустима, е разумно молбата да не бъде приета за съвместно разглеждане и да не бъде конституирана държавата като граждански ищец. Това са сложни дела, свързани са със сложно установяване на фактите и намирам, че макар и тривиално, в случая буквално и по същество със сигурност разглеждането на молбата, касаеща граждански ищци, ще затрудни процеса.

Подс. Т.: Нямам искания за отводи, нямам доказателствени искания. По отношение на предявения граждански иск поддържам казаното от адвокат Н..

2

Съдът, след съвещание намира, че предявеният от Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 от ГПК от Министъра на финансите, чрез юрк.В.З. граждански иск срещу подсъдимия И. Г. Т. е своевременно предявен и отговаря на изискванията на НПК, но според настоящия съдебен състав приемането за съвместно разглеждане в наказателния процес на така предявения граждански иск би затруднило процеса, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение. Ето защо

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за конституиране като граждански ищец по делото на Министъра на финансите като представляващ Държавата и за приемане за съвместно разглеждане на предявения с молбата граждански иск срещу подсъдимия И. Г. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдът, след съвещание, намира, че следва да се пристъпи към изслушване на страните по въпросите, които подлежат на разглеждане в днешното съдебно заседание, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК, като им РАЗЯСНИ, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила, които не са били поставени за обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, както и че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

ПРОКУРОР: По т. 1 на чл. 248 от НПК считам, че делото е местно и родово подсъдно на ОС – Пловдив. По т. 2 намирам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам също така, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на обвиняемия или 3 на НАП. Що се касае до това дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, считам, че споразумение не може да бъде сключено, тъй като не са възстановени щетите, предявени с обвинението и обвинителния акт. Що се касае до процедура по чл. 371, т. 1 или т. 2 от НПК считам, че може евентуално производството да бъде проведено по този ред, но това зависи от желанието на подсъдимия Т. в случай, че той направи такова искане. Не считам, че следва да бъдат привличани резервни съдии и съдебни заседатели, защитници, вещи лица, преводачи или тълковници.

Относно мярката за неотклонение подсъдимият Т. такава няма, така че няма какво да се произнасяме по нея, а и не е налице и основание за вземане на такава. Към настоящия момент нямам искания за събиране на доказателства.

В случай, че обвиняемият не поиска производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие следва делото да бъде насрочено в сроковете по НПК за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите и вещите лица.

Юрк. З.: По т. 1 считам, че делото е подсъдно на ОС – Пловдив.

Намирам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство по т. 2. По т. 3 дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемия и съответно на Държавата, считам, че такива не са допуснати. Относно т. 4 считам, че зависи изцяло от волята на подсъдимия дали делото да протече по някое от особените правила, включително и ако пожелае да възстанови щетите за Държавата и да сключи споразумение. По т. 5 няма основания за разглеждане на делото при посочените условия. По т. 6, тъй като не е взета мярка за процесуална принуда няма да вземам становище. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако не се възползва подсъдимият от съкратеното съдебно следствие в днешното съдебно заседание считам, че делото следва да се насрочи в предвидения за това срок в НПК.

Адв. Н.: Уважаема госпожо Председател, съдебни заседатели, единствената точка от въпросите, подлежащи на обсъждане, по отношение на която изразявам обратно становище на преждеговорящите ми колеги касае въпроса допуснато ли е съществено процесуално нарушение на досъдебното производство. Иначе по останалите въпроси се солидаризирам и няма да обременявам излишно протокола. Този тип разследвания, дела и обвинителни 4 актове, с които увенчаваме съдебна фаза е ясно, че не са лесни, ясно е, че са сложни, ясно е, че неведнъж се допускат включително и технически грешки поради големия обем на обработваната информация, но в конкретния случай за мен е по-скоро грешка по същество, касаеща обвинителния акт. Няма да досаждам, но заявяваме, че от началото цялата фактология на обвинителния акт е пронизана от многобройни грешки с фактическа неточност, които съм убеден, че Вие сте забелязала, но това, което на мен ми прави най-силно впечатление и се оказва редовен препъникамък за държавното обвинение, е формулировката на начина, по който е станало твърдяното лъжливо деклариране на обстоятелствата за съответния данъчен период. Тъй като обичайно фирмите чрез техните управители водят счетоводството, такъв е и този случай, справките декларации се подават от счетоводителите. Обичайно това става с електронен подпис и обичайната фигура е на т. нар. посредствено извършителство в случаи, в които във връзка със задачите, поставени от съответния обвиняем или подсъдим, счетоводителят ги изпълнява без да знае, че отразеното в справката декларация по същество не е истина. Настоящият актосъставител се е опитал да обоснове точно такава фигура, както разбирам, но считам, че в крайна сметка не ни е дал яснота какво точно има предвид. Не защото в обстоятелствената част не е описано добре, а защото диспозитивната част смущава с неяснотата по въпроса вярно ли е написаното в обстоятелствената част или има нещо друго? И така при описанието на събитията прокурорът е посочил, че счетоводителят Н. е подавал справки декларации без да знае фактите, че осчетоводяваните от него фактури не касаят реални сделки, но в диспозитивната част изрично, макар да е посочено, че деянието е извършено чрез посредственото извършителство на И.К.Н., на когото не може да бъде търсена отговорност на основание чл. 14, ал. 1 от НК е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, като е потвърдил неистина в справки декларации, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание в отчетни регистри, дневници за покупки и т. н. Ако остане само диспозитива, няма да разберем посредственото извършителство на свидетеля И.К.Н. по отношение на коя част от това сложно от фактически състав престъпление се отнася. Убеден съм, че препъникамъкът е в недоброто боравене с лексикалните средства, но те все още са единствените официални средства за комуникация.

Метафизични и трансцедентални похвати не са индоктринирани в 5 общовалидната за цивилизования свят философия на диаметрическия идеализъм. Аз не мога да разбера ако И. Н. е опосредявал престъплението защо е написано, че И. Т. лично е потвърждавал неистина и лично е съставял документи с невярно съдържание. Ако е въпрос на лексикална грешка, а ние можем да го предположим, но не и да сме убедени и това е причината да сме несигурни в обвинението, което е повдигнато и внесено в съда, изправянето й би трябвало да доведе до друга формулировка, която според мен, позволявам си да кажа, че е разумно да звучи, че И. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в еди-какъв си размер, като чрез посредственото извършителство на И. Н. и неговия електронен подпис е потвърждавал съответната неистина и е водил съответните неистински счетоводни регистри. Но не е казано така и за нас е налице объркване. Това разбира се и причина в този момент да не сме в състояние да вземем еднозначно решение по въпроса коя от процесуалните алтернативи на съдебното следствие да използваме в този процес. Ето защо аз Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото на прокурора, за да отстрани тази грешка и по категоричен и еднозначен начин да формулира обвинението си така щото да няма объркване в неговата обвинителна теза.

Благодаря Ви!

Подс. Т.: Поддържам напълно това, което каза моят адвокат. Моля делото да бъде прекратено и върнато, за да може да бъде изяснено, защото не разбирам обвинението.

ПРОКУРОР (реплика): Относно искането за връщане на делото въпреки, че същото беше доста хаотично за мен, ще се опитам да отговоря на това, което разбрах и предполагам, че иска защитата. Касае се най-вероятно за неразбиране относно посредственото извършителство. В обвинителния акт е описана ясно и конкретно фигурата на посредственото извършителство. То може да бъде постигнато както от лица, които не могат да носят наказателна отговорност, така и от такива които могат да носят наказателна отговорност, както от пълнолетни, така и малолетни, така и от лица, които не са знаели фактите и обстоятелствата, че това, което извършват, е престъпление. Именно в тази хипотеза е залегнал обвинителния акт и много коректно е посочено както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната част. Въобще не разбирам, твърди се за някакво разминаване, което не мога да си обясня къде се намира (цитира диспозитива). Всички случаи, които приключват в 6 прокуратурата и не само колегата, но и аз също съм внасял такива обвинителни актове, в които лица които осъществяват счетоводна дейност на дружествата, става въпрос именно за такъв случай на незнание на предхождащата деятелност, декларирането, защото счетоводителят има задължение да извърши само това действие. Подаването на документи, подписани дневници, фактури и други той ги трансформира в справка декларация и дали ще я подаде на хартиен носител или чрез електронен подпис, това няма никакво значение, дали ще я подаде по пощата, това няма значение когато той не знае фактите, които предхождат тези документи, които са представени и ги трансформира в справките декларации и дневниците, той не знае фактите и обстоятелствата – дали е взел реално, дали съответните дружества съществуват или не и да не се връщам, тъй като това се отнася поскоро към хода по същество, а не по това дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правата на обвиняемия, още повече, че той се е запознал с обвинението в хода на досъдебното производство, което е било идентично, не е направил възражение. Вярно е, че има смяна на защитника, но това не води до порочност на обвинителния акт.