Решение № 1479 от 23.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Варна, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502187 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П. Д. Л. и В. Т. Л. срещу Решение № 260012 от 01.07.2022г. постановено по гр.д. № 1516/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което: на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД по иска на С. Д. С. с ЕГН ********** срещу П. Д. Л. с ЕГН ********** е прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието под № 3771/29.05.2012г. на помощник нотариус по заместване – А. Т.а при Нотариус О.Ш., рег. № 147, с което Д. С. А. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, п. на 17.06.2012г. е упълномощил ответницата да продаде/дари или замени недвижими имоти IX-75, кв. 3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ по плана на с. Неофит Рилски, общ.

Ветрино, обл. Варна и 2390 кв.м. от парцел VII-74, 75, в кв. 3 по плана на същото село, като договаря цена и условия, каквито намери за добре и на купувач/и/дарени и заменители по нейна преценка, както и да получи продажната цена, поради неспазена форма – порок на нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено мястото на нотариалното действие, на основание чл. 590, ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 вр. чл. 576 от ГПК и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по иск на С. Д. С. с ЕГН ********** срещу П. Д.

Л. с ЕГН ********** и В. Т. Л. с ЕГН ********** е обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41/2012г. на Нотариус З.А., сключен на 1

29.05.2012г., с който Д. С. А., чрез пълномощника си П. Л. прехвърлил на П. Л. недвижими имоти, както следва: дворно място, представляващо имот № VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв.

3 по РП на с. Неофит Рилски, одобрен със Заповед № 3223/01.08.1969г., което е част от ПИ с пл. № 75, с площ от 3039 кв.м. и при граници: улица, ПИ пл. №№ 73 и 74, включващ УПИ VII 74, 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м. и при граници: ПИ 74, улица, УПИ VIII 75; УПИ VIII 75 в кв. 3 по плана на селото с площ от 859 кв.м. и при граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и УПИ IX 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ 992 кв.м. и при граници УПИ VIII 75, улица и улица, ведно с жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв. 3 по плана на селото, както и второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., до размера на наследствената част на ищеца, а именно ½ ид.ч. от описаните имоти, като сключен от лице без представителна власт.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдения, че между страните е налице висящ спор за делба на общите имоти, по който преюдициално съдът се произнася по въпроса за действителността на процесната прехвърлителна сделка и пълномощно, поради което произнасянето по нарочно предявените искове с обжалваното решение е недопустимо. Отправили искане в този смисъл решението да се обезсили на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. По неправилността на решението е посочено, че съдът неправилно е приел, че е налице порок във формата по отношение на пълномощното, който да е от такъв характер, че да води до нищожност на упълномощителната сделка. Разпоредбата на чл. 576 от ГПК е специална спрямо тази на чл.

26 от ЗЗД и препраща към правилата за място и време на нотариалните удостоверявания /чл.

573, ал. 1 от ГПК/, която пък от своя страна бланкетно препраща към чл. 570, ал. 2 от ГПК.

Чл. 580, т. 1 от ГПК визирайки изискването нотариалните актове да съдържат годината, месеца и деня на издаването им, допълва, че когато е необходимо следва да се посочат и часа и мястото на издаването им. Правната логика налага извода, че мястото на извършване на нотариалното действие на частния документ би било от значение, единствено когато това място е обвързано с местната компетентност на нотариуса. Само тогава това би било необходимо и подобна необходимост би рефлектирала върху валидността на документа. А за упълномощителната сделка не важат правилата за местна компетентност на нотариуса. В конкретния случай мястото на заверка на пълномощното не произвежда правни последици от такъв характер, поради което липсата му в пълномощното не може да обуслови неспазена форма и да води до нищожност на удостоверяването на това основание. Ето защо упълномощителната сделка не страда от сочения порок, съответно не е порочна и последващата сделка. От друга страна неправилни са изводите на ПРС, че имотът по НА № 38/2001г. е представлявал СИО между Д. С. и съпругата му Елка А.а, съответно, че след смъртта на съпругата му, Д. С. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч., а всяка от страните по делото – на по 1/6 ид.ч. Неправилно е и виждането на съда, че нотариусът е трябвало да отбележи, че упълномощителят е запознат със съдържанието на акта. Правната същност на нотариалната заверка по естеството си включва нотариусът да се убеди, че 2 упълномощителят разбира какво подписва и тогава да удостовери подписа и съдържанието на едностранната сделка. Юридическият акт – нотариално удостоверяване е безспорно доказателство, че упълномощителят е запознат със съдържанието и в този смисъл подобно изрично отбелязване е ненужно и лишено от смисъл. Отправили искане в тази връзка за обезсилване, респ. отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата на С. Д. С. оспорва развитите в нея доводи, като излага други, с които обосновава допустимост, правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че съгласно чл. 590, ал. 1, изр. 2 от ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага чл. 580 от ГПК за издаване на НА, чието съдържание съгласно чл. 580, т. 1 от ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаването. Има се предвид, както съответното населено място, така и точния адрес, където е извършено действието. Тази потребност е изтъкната като необходима не при удостоверяване, извършено след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по общото правило на чл. 578, ал. 4 от ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл. 573, ал.

3 от ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед проверка доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса /чл. 573, ал. 1 от ГПК/ и доколко нотариусът е имал право да извършва действието /чл. 576 от ГПК/, като неспазването му влече нищожност на съответното действие. В случая процесното нотариално удостоверяване е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено. Основанията за нищожност на нотариалните действия са изрично уредени в чл. 576 от ГПК. Посочването на мястото на нотариалното действие се изисква, когато е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл.

573, ал. 3 от ГПК. Нарушението на чл. 573, ал. 1 от ГПК несъмнено влече нищожност, за която основанието е чл. 576 вр. чл. 573, ал. 1 и чл. 589, ал. 2 от ГПК и чл. 83 от ЗННД. В процесното пълномощно, с което Д. А. е упълномощил ответницата се съдържа забележка „Удостоверяването е извършено извън кантората“ на място, което не е посочено, което е основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. В евентуалност се твърди, че упълномощителна сделка е оспорена и поради противоречие на закона – чл. 579, ал. 2 от ГПК, поради неположен отпечатък от десен палец на упълномощителя, с недъгавост /слепота/. Когато се касае за слепота като вид увреждане е необходимо документът да бъде преподписан от двама свидетели /ТР № 71/10.07.1970г. по гр.д. № 56/1970г. на ОСГК на ВС/. В случая преподписване не е налице, поради което упълномощаването е нищожно и на това основание. По тези и други подробни съображения отправя искане обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител уточнява, че фактическите твърдения сочещи противоречие на закона по същество касаят императивните 3 норми, уреждащи законната форма и съставляват основание на иска за нищожност поради неспазена форма.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност и недпустимост. По останалите въпроси, ВОС съобрази следното:

Обжалваното решение е процесуално допустимо, а съображенията за недопустимост поддържани в жалбата – неоснователни. По висящия спор за делба на общите имоти между страните, по който са релевирани възражения за недействителност на същите сделки, спорът за тяхната действителност няма да се разреши със СПН в отношенията между страните, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове и да се ползва от обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението по установителните искове в производството по иск за съдебна делба. Не е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, поради което доводите в тази насока са неоснователни.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от С. Д. С. срещу П. Д.

Л. и В. Т. Л. съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове, както следва: иск с правно основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД срещу П. Д. Л. за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието под № 3771/29.05.2012г. на помощник нотариус по заместване – А. Т.а при Нотариус О.Ш., рег. № 147, с която Д.

С. А., б.ж. на гр. Варна, п. на 17.06.2012г. упълномощил ответницата да продаде/дари или замени недвижими имоти IX-75, кв. 3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ по плана на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл.

Варна и 2390 кв.м. от парцел VII-74, 75, в кв. 3 по плана на същото село, като договаря цена и условия, каквито намери за добре и на купувач/и/дарени и заменители по нейна преценка, както и да получи продажната цена, поради липса на предписана от закона форма – порок на нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено мястото на нотариалното действие, извършено извън нотариалната кантора, на основание чл. 576 вр. чл. 590, ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 от ГПК; поради липсата на положен в пълномощното отпечатък от десния палец на упълномощителя поради недъгавост /същият е бил сляп/, на основание чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 1 от ГПК, както и поради това, че пълномощното е дадено от сляпо лице – упълномощител, като същото не е приподписано от двама свидетели на основание чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 2 от ГПК; искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД срещу двамата ответници за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41/2012г. на Нотариус З.А., сключен на 29.05.2012г., с който Д.

С. А., чрез пълномощника си П. Л. прехвърлил на П. Л. недвижими имоти, както 4 следва: дворно място, представляващо имот № VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв. 3 по РП на с. Неофит Рилски, одобрен със Заповед № 3223/01.08.1969г., което е част от ПИ с пл. № 75, с площ от 3039 кв.м. и при граници: улица, ПИ пл. №№ 73 и 74, включващ УПИ VII 74, 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м. и при граници: ПИ 74, улица, УПИ VIII 75; УПИ VIII 75 в кв. 3 по плана на селото с площ от 859 кв.м. и при граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и УПИ IX 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ 992 кв.м. и при граници УПИ VIII 75, улица и улица, ведно с жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв. 3 по плана на селото, както и второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., до размера на наследствената част на ищеца, а именно ½ ид.ч. от описаните имоти, като сключен от лице без представителна власт – по отношение на имотите, включени в текста на пълномощното имоти VII-74,75 и IX-75, поради нищожността на упълномощителната сделка, а по отношение на имот VIII-75 – поради липса на представителна власт въобще до размера на наследствената част на ищеца от ½ ид.ч.; иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване недействителността на същия договор поради това, че е сключен от ответницата, в качеството й на представител и договарящ във вреда на представлявания до размера на наследствената част на ищеца от ½ ид.ч.