Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 25.02.2020, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2909/2019
Вид
Решение № 169
Подписан
25.02.2020
В сила
12.05.2023
Състав
МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187а ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 107а · Кодекс на труда
  • чл. 136 ал. 3 · Кодекс на труда
  • § 1 т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 2 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 169 / 25.02.2020 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесети януари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2909 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявени са от Д.Г.Д. с ЕГН **********,*** офис **, адв. В.Л.; против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ - МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н. - обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР и работи като младши експерт на длъжността „началник дежурна смяна" в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" в РС „ПБЗН" – Хасково към РД «ПБЗН»-Хасково, при ГД „ПБЗН" - МВР - София. Работното му място било в РС „ПБЗН" - Хасково.

Работата изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер. Дежурствата били от по 24 часа с продължителност на работното време от 8 до 8 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото работно място, като включвали и положения от ищеца нощен труд от 22 часа до 6 часа или общо по 8 часа на смяна. Отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата редакция на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР бил тримесечен. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. През периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., ищецът положил 1 600 часа нощен труд на посочената длъжност, който труд не бил преобразуван/ преизчисляван в дневен в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове извънреден труд /след преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на работното време, допълнително не са били заплащани като извънреден труд от работодателя. В случая приложими били разпоредбите на чл.176, чл.178 ал. 1 т. 3 и чл. 187 ал. 3, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР, както и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ - при наличие на непълнота в специалната уредба. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР.

През посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата била отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. била обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., поради което до този момент била действаща предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 81213- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

Затова следвало да се приеме, че за исковия период е действало правилото на чл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0.143, която запазила действието си след постановеното съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г. за исковия период от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. Липсата на изрична норма, не следвала да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна.

Налице била празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, налице била нормативна празнота по този въпрос.

За процесния период от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. ищецът положил нощен труд, както следва:

- За календарната 2016 година: за м. октомври - 40 часа, за м. ноември - 48 часа и за м. декември - 32 часа; всичко общо 120 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 137,16 часа;

-

За календарната 2017 година: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 136 часа; общо за м. април., за м. май и за м. юни - 136 часа; общо за м. юли, за м. август и за м. септември - 144 часа; общо за м. октомври, за м. ноември и за м. декември -144 часа; всичко общо 560 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 640,08 часа;

-

За календарната 2018 година: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 128 часа; общо за м. април., за м. май и за м. юни - 128 часа; общо за м. юли, за м. август, и за м. септември - 136 часа; общо за м. октомври, за м. ноември и за м. декември - 128 часа; всичко общо 520 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 594,36 часа;

-

За календарната 2019 година до 01.10.2019 г.: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 144 часа; общо за м. април., за м. май и за м. юни - 144 часа; общо за м. юли, за м. август и за м. септември - 112 часа; всичко общо 400 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 457,2 часа; или всичко общо за периода –

1 600 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 1828,8 дневни часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 228 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника.

При изчисляване на размера за основното месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран от по 6 лева, т.е задължението на ответника към ищеца за исковия период било в размер на 1 368 лева, което до момента не било изплатено.

Ответникът дължал и лихва за забава върху тази сума за същия период – от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. в размер от 280 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 187 от ЗМВР, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му зплати гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни и недоказани, като се иска отхвърлянето им изцяло.

Признава, че ищецът през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН - МВР, възникнало на основание ЗМВР. Възразява, че претенцията на ищеца била неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд - през деня до 8 часа (чл. 136 ал. 3 от КТ), а през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140 ал. 1 изр.ІІ от КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши исканото от ищеца преизчисляване, означавало да се дерогира действието на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. През процесния период действали сочените от ищеца две наредби, съдържащи идентични чл.3 ал.3, съответстващи на чл.

187 ал. 3 от ЗМВР. Ето защо не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която допусната била продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова нямало основание, да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187 ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно, съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187 ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл.

187 ал. 3 от ЗМВР) бил 8 часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7 часа, равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Че не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/ 25.05.2015 г., възприето от докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР. Действително, за период от около девет месеца, който бил извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., като същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен.

Неоснователна била и ищцовата претенция, за заплащане на нощния труд като извънреден такъв. В чл. 176 от ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179 ал. 1 от ЗМВР. В ал.