Протокол № 581 от 14.04.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 581 гр. Сливен, 14.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230100309 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Д. И. С., редовно призована чрез пълномощник, се явява лично и с процесуален представител по чл. 32, т.1 ГПК – адв. Е. П. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 13.01.2025 г.

Ответното дружество ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София , редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие.

С ъ д ъ т Д О К Л А Д ВА постъпило становище от пълномощник на ответното дружество, с което се иска делото да се гледа в негово отсъствие.

Свидетелят Д. Д. Д., редовно призован, не се явява лично.

С ъ д ъ т ДОКЛАДВА постъпила молба от този свидетел, с която уведомява съда за невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание, поради здравословни причини. Към молбата е приложен лист за преглед на пациент за свид. Д..

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка.

1

АДВ. П.: Поддържам исковата молба.

С писменото становище пълномощник на ответното дружество сочи, че поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата претенция и поддържа доказателствените искания.

Съдът с Определение рег. № 752 от 06.03.2025 г., държано в закрито съдебно заседание е изготвил проектодоклад на исковата молба и отговора, като е разпределил и доказателствената тежест между страните.

Съдът ДАДЕ възможност на страните да изразят становището си по съобщения им проектодоклад и разпредЕ.та доказателствена тежест.

АДВ. П.: Нямам възражения по проектодоклада и разпределението на доказателствената тежест. Заявявам, че в началото на исковата молба съм допуснала техническа грешка в годината на събитието, като заявявам, че датата на ПТП е 18.04.2024 г. Във връзка с дадените указания, моля да допуснете и назначите поисканата с исковата молба съдебномедицинска експертиза, с която да се установи характера на телесните увреждания и причинно-следствената връзка на тези увреждания с настъпилото ПТП. Моля да редуцирате трима свидетели, които съм поискала за разпит при режим на довеждане, тъй като те касаят различен период от време, за емоционалното и психическо състояние на доверителката ми от момента на настъпване на ПТП към настоящия момент. По отношение на съдебномедицинската експертиза, моля вещото лице да се съобрази с всички медицински документи, които сме приложили, както и да извърши личен преглед на доверителката ми. Моля да приемете Протокол за предоставяне на информация по чл.64, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, от който е видно, че доверителката ми не е имала здравословни проблеми преди настъпване на ПТП. Тези увреждания са настъпили вследствие на ПТП от получения камшичен удар.

С писменото становище пълномощникът на ответното дружество няма възражения по проектодоклада. Посочва, че държи на разпита на свид. Д. Д. и моли същият да бъде призован за следващо съдебно заседание. С оглед постъпило писмо от РУ - Сливен по делото прави искане да се изиска от РП Сливен ДП № 1055/2024 г. Посочва също така, че във връзка с издадено му съдебно удостоверение, същото било входирано в РЗОК - Сливен на 02.04.2025 г., но към днешна дата не били получени изисканите документи и информация, поради което се моли да се предостави възможност тези 2 документи да се представят по делото след получаването им от РЗОК Сливен. Не възразява да се разпитат водените от ищцата свидетели. Поддържа искането за допускане и назначаване на съдебно- автотехническа и съдебномедицинска експертизи, с посочените в отговора задачи.

Тъй като страните не възразяват по изготвения проектодоклад, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен изготвения проектодоклад на исковата молба и отговора, инкорпориран в Определение рег. № 752 от 06.03.2025 г., държано в закрито съдебно заседание.

Съдът следва да приеме представените от ищцата в днешното съдебно заседание заверени за вярност копия от писмени документи, тъй като са относими по делото, както и да уважи исканията на ответното дружество.

С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищцата в днешното съдебно заседание заверени за вярност Протокол за предоставяне на информация по чл.64, ал.1 от Закона за здравното осигуряване и 2 броя справки за извършени прегледи на ищцата за периода 01.04.2020 г. – 31.03.2025 г.

ИЗИСКВА от РП – Сливен ДП № 1055 от 2024 г. по описа на РУ – Сливен.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответното дружество в следващо открито съдебно заседание да представи документи от РЗОК – Сливен, във връзка с издаденото му съдебно удостоверение.

ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели на ищцовата страна В.А.Н., Й.Г.Н. и Т.Г.Т.

Съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната самоличност, както следва:

В.А.Н. – 56 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен, средно образование, съжителства на семейни начала с ищцата, без дела и особени отношения с ответното дружество;

Й.Г.Н. – 48 г., ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждана, разведена, 3 средно образование, без родство с ищцата, без дела и особени отношения с ответното дружество;

Т.Г.Т. – 47 г., ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждана, неомъжена, средно образование, без родство с ищцата, без дела и особени отношения с ответното дружество;

Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.

290 НК. Обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите Й.Н. и Т.Т. и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. В.Н.

РАЗПИТАН КАЗА: Аз живея на семейни начала с Д. от 13 години.

Живеем в с. Гавраилово, общ. Сливен. На 18.04.2024 г. бях с личния си автомобил, шофирайки в гр. Сливен. Установих, че съм си забравил мобилния телефон и се връщам в къщи към с. Гавраилово. Минавайки край бензиностанция на „Лукойл“, която се намира след кръговото, след КАТ, видях катастрофа, и когато подминах видях номера на блъснатия автомобил и разбрах, че това е автомобила на приятелката ми. Спрях и отидох на място. Тя беше с кола Рено лагуна и нейният автомобил беше ударен от джип, мисля че беше КИА. Колата на Д. беше ударена отпред в ляво, въздушните възглавници бяха излезли. Тя беше на шофьорската седалка неадекватна, плачеше. Не беше в състояние да излезе от колата. След 5-10 минути дойде линейка. Тогава я извадихме от колата и я качихме в линейката за преглед и след това я сложихме в моя автомобил да седне, докато се извършва оглед. После излезе от колата да подпише документите на КАТ и пак се върна да седне в колата. Тя плачеше постоянно и не говореше изобщо, трепереше и според мен беше в шок. Обадих се на Пътна помощ, за да натоварим автомобила й. След това се прибрахме в къщи, защото тя само това повтаряше, че иска да се прибере в къщи. Казаха, че нямала външни наранявания, нямало опасност за живота й, и не е необходимо да влиза в болница за момента. На следващия ден тръгна по доктори, защото й се схвана врата и рамото на лявата ръка, и ръката надолу.

Не можеше да ги движи, не можеше дори сама да отиде до тоалетната. Стигна се до ядрено-магнитен резонанс. Тя направи такъв. Започнаха докторите да й говорят, че е необходима операция, тъй като е имало травма на шийни прешлени. Тя се уплаши. Не е направила до момента такава операция. Тръгна да прави рехабилитации тук в гр.Сливен на няколко етапа, може би в рамките 4 общо на около два месеца. След катастрофата ми направи впечатление, че тя спря да говори, плачеше непрекъснато. Повтаряше „Защо на мен се случи“, и сега дори, когато се качи в автомобил изпада в стрес при разминаване с друг автомобил, ако примерно той се движи по-бързо. Много месеци не искаше да шофира. Сега вече шофира, но оставя колата в покрайнините на града и не смее да кара в центъра, зарази трафика и, защото се страхува. Ходи на психиатър. Знам, че й изписаха лекарства и тя ги пи. След тях малко се успокои, но ако й се напомни за случката, ако стане въпрос за това, тя пак започва да плаче. Сега постоянно си носи успокоителни, ако й се наложи да ги приема. Може би до края на 2024 г. тя се чувстваше много зле. Аз работя като международен шофьор и една седмица след катастрофата трябваше да тръгна на път. Говорих с нейни приятелки да идват всеки ден да я наглеждат, защото състоянието й ме притесняваше, главно психическото й състояние.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Със съгласието на страните свидетелят напусна залата.

Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. Й.Н.

РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Д., от 23-24 години сме приятелки. Д. живее в с. Гавраилово. Миналата година тя катастрофира с колата си. В деня на катастрофата аз я набрах по телефона без да знам, че е претърпяла ПТП, тъй като ние се чувахме всеки ден. Тя вдигна телефона и плачеше, и нищо не можеше да ми обясни. Разбрах само, че катастрофирала. По-късно й се обадих същия ден вечерта. Тогава беше в състояние да ми обясни, но през цялото време докато говорих с нея тя плачеше и беше много разстроена. Така разбрах, че колата била смачкана. Аз я попитах тя как е, дали е пострадала, и тя ми каза: „Не знам, всичко ме боли“. Знам, че беше една седмица в болнични. След това ми каза, че ходила на психиатър и докторът й казал, че е по-добре да тръгне на работа, за да бъде сред хора и да не стои сама в къщи.

Тя има офис в града за недвижими имоти и аз ходих при нея всеки ден на работата й, за да я разсейвам, и да не мисли за катастрофата. Вечер в дома й ходеше Таня, другата наша приятелка. Тя ходеше, защото мъжът, с който Д. живее е международен шофьор и пътуваше, и за да не бъде тя сама. Налагаше се аз да водя Д., да я карам с автомобила по огледи на имоти, защото тя след катастрофата не искаше да шофира. Тогава идваше на работа с автобус, а докато Веско беше в България той я караше. Тя има все още психологични 5 проблеми. Знам, че пие хапчета. Все още често се разплаква, когато стане въпрос и се сети за катастрофата. Знам, че след месец и половина след катастрофата започнаха зверски болки във врата й. Ходи на лекар и й изписаха да носи яка на врата. Тя я носи около месец. После каза, че я боли ръката лявата мисля, и знам, че ходи и за това на доктор, но подробности не мога да кажа.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. Т.Т.

РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Д. от 5 години. Приятелки сме. Преди една година Д. катастрофира с личния си автомобил. Знам, че друг автомобил я блъснал до бензиностанция „Лукойл“, която е след КАТ. След катастрофата на другия ден се чухме с Д. по телефона. Тя плачеше, беше разстроена, притеснена. Разказа ми какво се е случило и аз отидох в дома й. Тя лежеше.

Беше много разстроена, плачеше, оплакваше се защо се е случило на нея.

Охкаше и пъшкаше, като че ли нещо я болеше. Казваше ми: „Боли ме цялото тяло като натъртено“. Аз ходих при нея всеки ден, защото мъжът, с който живееше замина да пътува в чужбина. Веско ме помоли да я наблюдавам, защото Д. беше психически много лабилна. Ходеше на психиатър, пиеше хапчета. Беше много притеснена. Не смееше да се качва в автомобил, дори и като пътник. На работа тръгна може би след седмица, защото така й препоръча психиатърът, да бъде сред хора и да не мисли за това, което се е случило с нея. До работа обаче ходеше с автобус, когато Веско замина и при нея всеки ден ходеше другата ни приятелка Йорданка. Тя ходеше при нея, за да я разсейва, а и до колкото знам тя я водеше с колата по огледи, защото Д. се занимава с недвижими имоти. Знам, че ходеше на доктори и по повод болки във врата и в ръката. Сложиха й яка на врата. Ходи на ядрено-магнитен резонанс. Знам, че правеше рехабилитация. Аз ходих в дома й след катастрофата всеки ден в рамките на около 5-6 месеца, и особено, когато мъжът й пътуваше и не беше при нея. Към момента смея да твърдя, че Д. не е много добре психически, и знам, че от време на време приема хапчета успокоителни.