Решение № 19453 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19453 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110131117 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която срещу И. П. Ч., е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 1510 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от ответника с включени ликвидационни разноски в размер на сумата 10 лева, който с поведението си като водач на лек автомобил „Д.“, рег. № . станал причина за настъпване на ПТП на 12.01.2023 г. в гр. Бургас на ул. „Спортна“ в посока бул. „Т.

Александров“.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на автомобил

„Д.“ поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението е реализирал ПТП със спрелия на червен светофар лек автомобил „БМВ 118 Д“, рег. № ., управляван от С. С., в резултат от което са възникнали материални щети. За събитието е бил съставен протокол за ПТП № 1619470/12.01.2023 г. от органите на МВР – Бургас. Поддържа, че причина за настъпване на произшествието е поведението на ответника, който е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП), за което е бил съставен АУАН № 465165/12.01.2023 г. Виновният водач не останал на мястото на произшествието, не изчакал пристигането на контролните органи. На следващо място поддържа, че в резултат от произшествието С. С. получила телесна повреда – контузия на шията, съгласно амб. лист от 13.01.2023 г. По претенцията на това лице ищецът заплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на сумата 1500 лева.

Счита, че в случая посещението на произшествието от органите на МВР е било задължително по закон, тъй като между водачите участници в произшествието имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Развива съображения, че 1 разногласие било налице във всички случаи, в които не било постигнато съгласие между водачите, а след като Ч. напуснал, то и съгласие относно причините за настъпване на произшествието не е било постигнато. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 1899/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което административно наказателното производство е било възобновено, а наказателните постановления се твърди да са били отменени поради „зачетена невиновност“ на лицето, сочено като нарушител. Оспорва да е налице виновно поведение, в резултат от което е причинено процесното произшествие. Представя заверен препис от решението, на което се позовава и моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 12.01.2023 г. в гр. Бургас, на ул. „Спортна“ като водач на лек автомобил „Д.“, рег. № ., ответникът е реализирал ПТП, като се е ударил в изчакващия на червен светофар в спряло положение лек автомобил „БМВ 118 Д“, рег. № ., управляван от С. С., която в резултат от произшествието е получила телесна повреда – контузия на шията; не е останал на мястото на произшествието до пристигането на контролните органи на МВР, а е напуснал същото, че посещението на произшествието е било задължително от същите по закон, доколкото между водачите на автомобилите, не е постигнато съгласие относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, както и че ищецът е застраховал отговорността на водача на лек автомобил „Д.“, рег. № . към датата на събитието, а за вредите, причинени от процесното събитие е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 1500 лева на С. С., Ответникът не оспорва също, че ищецът е изпратил покана да възстанови заплатеното.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на посочените в исковата молба място и дата (12.01.2023 г. в гр. Бургас) е настъпило ПТП с участие на ответника, който към момента на събитието е управлявал л.а. „Гранд Чероки“, рег. № ., собственост на М. М., като поради движение с несъобразена с характера и интензивността на движението е реализирал ПТП, като е причинил щети по други четири автомобила, изчакващи в спряло състояние на кръстовището на ул. „Спортна“ с бул. „Тодор Александров“, проправил си е път с управлявания от него автомобил между останалите увредени ППС, продължил е движението си по бул. „Т.

Александров“ и е напуснал мястото на произшествието. В резултат от поведението на ответника е бил увреден и управлявания от С. И.ова С. лек автомобил „БМВ 118 Д“, рег. № СН 9625 НТ. Издадено е било наказателно постановление срешу ответника, затова че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е израл скорост на движение, която да е съобразена с пътните условия, интензивността на движението, в резултат от което не е спрял пред видимите препятствия и опасностите за движението.

С решение от 04.07.2024 г. по адм.д. № 1899/2023 г. по описа на АС – Бургас, X V състав, е възобновено административнонаказателното производство, образувано във връзка с издадените по повод случая на ответника наказателни постановления, същите са отменени и производството е прекратено.

По делото е приобщена медицинска документация, въз основа на която съдът приема, че в резултат от процесното ПТП на водача на лекия автомобил „БМВ 118 Д“ е причинена контузия на шията, щиен вертебрален синдром. т.нар. „камшична травма“, 2 същата е консултирана от лекари специалисти, предписано й е да спазва покой и да приема медикаменти за намаляване на болките от телесната увреда.

От страна на застрахователя е съставен протокол от 03.02.2023 г. за заседание на комисия в състав от представители на застрахователя и двама лекари, видно от който е било взето решение на пострадалата да се изплати обезщетение в размер на 1500 лева за причинените й неимуществени вреди. На 09.02.2023 г. между ищеца и пострадалата е сключен договор за спогодба, съгласно който С. се е съгласила да й бъде изплатено обезщетение в посочения размер за вредите. На 24.02.2023 г. обезщетението е било изплатено, за което по делото е прието преводно нареждане, неоспорено от ответника.

Изпратената до ответника регресна покана е била върната на подателя й като непотърсена.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

С оглед твърденията на ищеца и заявения с исковата молба петитум, съдът приема, че е сезиран с искове по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по същия е да докаже, при условията на пълно главно доказване, че 1. Вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение на трето за спора лице, са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение, като вината в гражданското право съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице; 4. че в случая посещението на местопроизшествието е било задължително по закон.

В тежест на ответника с оглед наведените възражения с отговора на исковата молба и предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е да установи пълно и главно, че поведението му не е било виновно.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи от виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които е напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, каквито твърдения не са наведени в случая.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те съставят двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, ако между тях липсва съгласие, те без да напускат местопроизшествието, уведомят съответната служба за контрол на МВР. В случай на разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП.

Преценката, налице ли е съгласие/разногласие между участниците в произшествието и преценката за необходимостта, органите на МВР да посетят произшествието във втория случай, се прави към един и същи момент и той е към настъпването на ПТП, а преценката е обусловена от наличието на съставен между водачите, участвали в събитието, двустранно съставен протокол, който законът ( чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от 3

ЗДвП и чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд ), предвиждат като формалният документ, установяващ безспорността на фактите по ПТП. Липсата на такъв съставен протокол в предвидената от закона форма, според настоящия състав на съда следва да се разглежда именно като разногласие между водачите, съответно липсата на предпоставка такъв протокол помежду им да бъде съставен. В случаите на реализирано ПТП между моторни превозни средства, водачът на едно от които дори не е спрял на мястото на събитието, а е напуснал същото, съставянето на двустранен констативен протокол обективно не е възможно. При това положение не може да бъде направен извод, че между участниците в пътно-транспортното произшествие има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и е налице необходимостта от посещение на съответните служби на контрол на движението по пътищата към МВР. В този смисъл е и Определение № 1749 от 25.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 990/2023 г.

От представените в хода на производството писмени доказателства и предвид становището на ответника, който не отрича, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на предявения иск.

Установено е, че ответникът е управлявал лек автомобил „Гранд Чероки“, рег. № ., че единствената причина за настъпване на произшествието е управляването на автомобила с несъобразена скорост, доколкото ответникът не е успял да спре пред видимите препятствие, намиращи се на пътя в спряло състояние, а именно четири други превозни средства, след като е причинил произшествието, си е проправил път с управлявания от него автомобил между тях и е напуснал мястото на произшествието.

Липсват данни, а и не се твърди от ответника от техническа гледна точка да е имало и друга причина за настъпване на произшествието освен личното му поведение като водач на МПС. С последното ответникът е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото като водач на пътно превозно средство не е съобразил избраната от него скорост на движение с конкретната пътна обстановка, за да бъде в състояние да спре при възникнала опасност за движението. За да настъпи ПТП съгласно установения по делото механизъм съдът приема, че ответникът е нарушил и правилата относно нормативно установения начин на движение на автомобилите по пътното платно, като не е контролирал надлежно управляваното МПС и е допуснал същото да се отклони и да удари намиралите се в спряло състояние пред него автомобили.