Определение № 901 от 05.12.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 901 гр. Сливен, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500561 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана на 02.12.2024г. частна жалба от юриск.П. – Щ., пълномощник на „ ЕВН България– Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, *******, против определение № 4358/18.11.2024г. по ч.гр.д. № 4303/2024г. на Сливенския районен съд, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за присъдените по заповедното производство суми за разноски.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Действително сумите за главница и лихви търсени по заповедното производство били заплатени от длъжнико, но това било станало след образуване на делото. Обжалваното определение било противоречало на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/201 Зг. и установената съдебна практика в страната. Съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18 06,2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/201 Зг, присъдените със Заповедта разноски не можели да бъдат предмет на самостоятелен иск.

Ако кредиторът бил получил изпълнение на вземането в периода след подаване на заявлението, но не и на разноските по Заповедта за изпълнение и при депозирано възражение от длъжника по делото, кредиторът имал право да 1 поиска издаването на изпълнителен лист по Заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позовял на извършеното плащане на вземането.

Жабоподателят посочва също така, че последиците от връчването на заповедта по чл. 47, ал. 5 ГПК били идентични с тези при подаване на възражение и не следвало да бъде утежняван процеса при наличие на единия случай като бъде вменено допълнително задължение на заявителя да предявява иск относно заплатени суми или пък да бъде ощетен като не получи възможност да удовлетвори вземането си за съдебни разноски.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедното производство.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 23.08.2024г. жалбоподателят депозирал пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против длъжника Р. Д. Д. от с.******* за задължения произтичащи от доставена, но незаплатена ел.енергия за периода от 09.02.2024г. до 08.05.2024г. на стойност 312.85лв.- главница и 15.52лв. – лихва.

С разпореждане от 23.08.2024г., РС се разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Такава била издадена под № 2488/23.08.2024г.

С нея длъжникът бил осъден да заплати търсените главница и лихва, както и разноски в размер на 75.00лв.

Тъй като длъжникът не могъл да бъде намерен на настояще/постоянен адрес и тъй като не били получени данни за местоработата му, съобщението за издадената заповед за изпълнение било връчено по реда на чл.47, ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК. С определение № 3640/07.10.2024г., съдът установил редовността на връчване на преписа от заповедта за изпълнение и приел, че това е станало на 27.09.2024г. На заявителя/жалбоподател било указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

На 15.11.2024г. заявителят депозирал молба до РС – Сливен, в която посочил, че главницата и дължимата лихва са били заплатени от длъжника на 12.11.2024г. Помолено било заповедният съд да издаде изпълнителен лист само за присъдените разноски в размер на 75.00лв.

С определение № 4358/18.11.2024г., РС – Сливен отказал издаването на 2 изпълнителен лист. Определението на съда е било връчено на жалбоподателя на 28.11.2024г. Частната жалба е депозирана на 02.12.2024г., в законоопределения срок.

Съдът намира депозираната частна жалба за процесуално допустима.

Същата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от решаване на правния спор. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, в което не се включват разноските, сторени от заявителя в заповедното производство. Когато в периода след подаване на заявление заявителят е получил изпълнение на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, но не и на разноските, и при депозирано възражение от длъжника, отпада интересът му от предявяване на установителен иск за съществуването на вземането. Когато в срока по чл.415, ал.1 от ГПК се позове на настъпило плащане, заявителят може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, съгласно т.10в на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д. №4/13г. по описа на ВКС. Въпреки, че в случая няма подадено възражение от длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, последиците на връчването на заповедта по този ред са приравнени на последиците при подадено възражение /чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/, поради което разрешението, дадено в т.10в от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС, следва да намери приложение и в тази хипотеза. Искането за издаване на изпълнителен лист е заявено в преклузивния срок за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, налице са предпоставките за издаването на изпълнителен лист за понесените от заявителя разноски в заповедното производство предвид извършеното плащане от длъжника след иницииране на заповедното производство. Поради това, като е отказал издаване на изпълнителен лист за разноските, сторени от заявителя в заповедното производство в размер на 75.00лв., районният съд е постановил неправилен акт, който следва да се отмени и да се постанови издаване на изпълнителен лист на заявителя за разноските.

С оглед на изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4358/18.11.2024г. по ч.гр.д. № 4303/2024г. на Сливенския районен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Сливен за издаване на изпълнителен лист съобразно присъдените разноски по заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4