Определение № 1201 от 10.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 09.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902078 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ЕАД срещу решение №299/17.07.2023 г. по в.т.д.№332/23 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №68/22.02.2023г. по т.д.№1406/21г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на С. Р. Т. на основание чл.432 ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейната майка Л.В.Т, настъпила в резултат на възникнало на 20.06.2021г. ПТП, в размер на разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Касаторът поддържа, че присъденото с решението обезщетение от общо 150 000 лв. не кореспондира с принципа за справедливост; че в тази връзка въззивният съд не е отчел установените относими към определяне на размера на обезщетението факти,че ищцата е имала изграден свой живот, от години не е живяла с майка си,като общуването й с нея не е било ежедневно,а е възприемала посещенията си в родния й дом като гостуване; че размерът на обезщетението реално не е съобразен с обществено-икономическите условия в страната, макар в решението да е посочено, че те са взети предвид.

Направено е искане за отмяна на решението на апелативния съд и за 1 отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът преповтаря наведените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение с обсъждане на събраните в хода на производството доказателства, като обобщено сочи,че въззивният съд не е обсъдил въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи, като не е установил достатъчно пълноценно фактическата обстановка, към която да приложи относимата материалноправна норма на чл.52 ЗЗД; не е формулирал правния си извод при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.235 ал.2 вр. чл.12 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК. Поддържа,че въззивният съд не е съобразил константната съдебна практика /решение №3/28.01.2022г. по т.д.

№121/21г. на І т.о. на ВКС/,според която правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства,от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят,но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. В заключение е поставил два въпроса, които е счел че са обосновали крайните правни изводи на въззивния съд, а именно: 1. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236 ал.2 вр. чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми? и 2. Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни? Според изложеното от него, въпросите „се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото разглеждането им ще допринесе за развитие на съдебна практика в обжалваното решение.Приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според 2 точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им, което формира общото правно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК“.

Ответницата по касационната жалба С. Р. Т., в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорила наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол, както и основателността на наведените в касационната жалба оплаквания и искания.Моли решението да не бъде допуснато до разглеждане по същество,като претендира направените от нея разноски за производството пред ВКС , представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, Пловдивски апелативен съд е приел за установено с влязла в сила присъда, че при управлението на МПС в нарушение на правилата за движение на 20.06.2021г. Р.М. Т.,чиято отговорност е била застрахована при ответника, е причинил смъртта на съпругата си и майка на ищцата Л.В.Т. Въззивният състав е отчел,че оплакванията в жалбата касаят единствено размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на майка й, който първоинстанционният съд е определил на 200 000 лв.За да прецени доколко този размер представлява справедлив еквивалент на търпените от нея морални страдания, съдът е съобразил задължителните постановки на ППВС №4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС, като е посочил,че справедливостта,като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като е необходимо и съобразяването на общи критерии като възраст на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и 3 близкия,който търси обезщетение за вредите, причинените на последния морални болки и страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото при отчитане на икономическите условия в страната и като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.Посочил е,че особено важен фактор, определящ интензитета и продължителността на търпените вреди вследствие на смърт, е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия. В контекста на тези разсъждения съдът е кредитирал показанията на свидетеля К. според които ищцата е била в добри отношения с майка си, но живеела с него от 7-8 години отделно от нея, като са планирали да се оженят, но това не се случило, тъй като настъпило ПТП с майка й; ищцата преживяла изключително тежко смъртта на майка си, станала мълчалива, не разговаряла; приживе често говорела за нея и споделяла всичко с нея; често гостували в дома на родителите й. Анализирайки така установените със свидетелските показания факти въззивният съд е намерил оплакването на въззивниказастраховател за прекомерност на определеното от първата инстанция обезщетение от 200 000 лв. за основателно. Посочил е,че окръжният съд не е отчел ,че към момента на ПТП ищцата е била на възраст 26 години, имала е самостоятелен живот,като от 7-8 години се е била отделила от семейството на родителите си и е създала свое, заедно със свидетеля, което й е позволило да отреагира по-леко на внезапната смърт на майка си и да понесе мъката от загубата й. Въпреки близката родствена връзка, отчетена като важен фактор при преценката на интензитета на претърпените неимуществени вреди, съдът е съпоставил по тежест травмата от загуба на родител при деца, живеещи под закрилата на своите родители и тази при деца,навършили пълнолетие, живеещи самостоятелно, като е приел,че в хипотези, визиращи първия случай, обезщетенията следва да бъдат в по-висок размер , с оглед по-силното и трайно негативно въздействие върху психиката на подрастващите и зависими в много отношения от родителя деца.Предвид това, съдът е приел,че обезщетение в размер на 200 000 лв. би било справедливо за дете, живеещо заедно с починалия родител, но спрямо установените по делото обстоятелства то се явява в завишен размер. В случая, приемайки,че според данните по делото ищцата, макар и отделена от родителите си, е поддържала с майка си близки и сърдечни отношения и съобразявайки социално4 икономическите условия и стандарта на живот към датата на настъпване на вредоносния резултат,съдът е определил като справедлив размер на обезщетението 150 000 лв.Поради това е отменил решението на първата инстанция за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв. и е потвърдил за разликата от 80 000 лв. до 150 000 лв.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд намира ,че липсват разписаните в закона предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените/неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.

В частта от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ,в която се сочи,че съставът на ПАС не е съобразил практиката на 5

ВКС, според която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, съдът е длъжен да съобрази общите и специфичните за отделния спор факти, имащи отношение към прилагането на принципа за справедливост, касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд по обуславящ крайния изход на спора начин. Видно от мотивите на съдебния акт, чието касиране се търси, съдът е съобразил относимите към определянето на справедливия размер на обезщетението обстоятелства, установени със свидетелските показания, поради което е мотивирал решението си в съответствие с изискванията, установени в практиката на ВКС. В този смисъл допускането на касационното обжалване на въззивния съдебен акт не е обосновано нито с общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, нито съобразно въведения с твърденията за противоречие специфичен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Разпечатката съдържа 22 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d29c4b03-bce2-4796-8c0e-03e426ac3810