Определение № 11926 от 29.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5357/2022
- Вид
- Определение № 11926
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 29.03.2023
- Състав
- КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11926 гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110105357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба за изменение на постановеното по делото решение № 13355/23.11.2022 г. в частта за разноските, подадена от М. Н. И., чрез адв. М. Т..
Молителят счита, че в случая присъдените разноски не са съобразени с правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Моли да се съобрази представения списък по чл. 80 ГПК и да се присъдят всички претендирани разноски по списъка по чл. 80 ГПК.
В отговор на молбата ответниците молят молбата да не се уважава и да бъде оставена без уважение.
В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, а и молителят е представил в срок списък по чл. 80 ГПК – л. 51.
По доводите в молбата, съдът намира следното:
Относно присъденото адвокатско възнаграждение:
Ответниците са оспорили размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебно заседание от 31.10.2022 г. Към датата на приключване на съдебното дирене 31.10.2022 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600 лв. – чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. При промени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата се приема, че относимата редакция на чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е тази към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие /момента на направата на разходите – определение № 416/04.12.2014 г. по гр. д.№ 3178/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 108 1 от 25.03.2015 г. по гр. д. №1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 127/09.05.2016 г. по ч. гр. д.№ 564/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т. д. .№ 342/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на ВКС, I т. о. При направено възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК с искане за неговото намаляване, съдът следва да извърши преценката си към момента на договарянето му - изрично определение № 230 от 24.06.2020 г. по ч. т. д. № 660/2020 г. на ВКС, II т. о.
В случая е без значение дали ще се вземе предвид редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 22.02.2022 г. или към датата на приключване на съдебното дирене 31.10.2022 г, доколкото и в двата случая промените в Наредбата от м.11.2022 г. са след тази дати. При всички положения последващите редакции в Наредбата относно размера на минималните възнаграждения /след приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция/, а именно промените с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. са ирелевантни за крайния изход на спора и няма как да бъдат съобразени от съда, а и в молбата по чл. 248 ГПК липсват подобни доводи.
В редакцията на чл. 7, ал. 5 от Наредбата преди измененията от м.11.2022 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Предявеният иск касае само процесната реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, oдобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 465 кв. м., която реална част е заключена между точки 2-3-4-5-2 на комбинирана скица № 2 от заключението на приетата СТЕ - лист 48 от делото и е с площ от 94 кв. м. Съразмерно с данъчната оценка на целия имот, то спрямо реалната част от имота следва да се приеме, че интересът е 1700 лв. Оттук и минималното адвокатско възнаграждение по делото е 600 лв.
Макар и делото да е вещно, то съдът съобразявайки правната и фактическата сложност на спора – а именно, че ответниците са признали иска, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание – 31.10.2022 г., делото е приключило в деветмесечен срок от образуването му, експертизата е допусната служебно от съда, липсват усложнения от фактическата страна на спора, намира че възнаграждението на ищеца следва да се определи в минимален размер. Преценката по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай. Ето защо и с оглед правната и фактическа сложност на спора, то дължимото възнаграждение следва да се намали до минималното такова.
Относно останалите разноски:
В решението са изложени подробни мотиви, че разноски се присъждат само когато е доказано извършването им, което следва да бъде документално установено с банкови документи. До приключването на устните състезания по делото не са представени 2 доказателства за направата на разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение за подготовка на документи пред АГКК и такса вписване на ИМ в АВ /внасянето на такса вписване не е отразено и от Службата по вписвания на поставения върху исковата молба печат/, поради което и на ищеца не следва да се присъждат тези разноски, поради липсата на доказателства за направата им.
Оттук и подадената молба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. И., ЕГН **********, чрез адв. М. Т., за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 13355/23.11.2022 г. по гр. д. № 5357/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3