Определение № 980 от 21.09.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. ХАСКОВО, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500598 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 ал.1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх.№5928/10.08.2023 г. от

П. П. М., с

ЕГН********** от **** против определение № 698/03.08.2023 г., по гр.дело № 804/2023 г., по описа на съда, с което съдът прекратява производството по делото и връща искова молба вх.№ 4560/20.06.2023г., ведно с приложенията към нея , на ищеца П. П. М..

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли съда да отмени определението за прекратяване на производството по делото и върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се твърди, че в уточняващите молби в изпълнение на разпорежданията на съда за оставяне на исковата молба без движение, са изложени всички факти на които ищецът основава претенцията си за разглеждане на делото по чл.124,ал.5 ГПК, като са приложени писмени доказателства, от които е видно, че не може да бъде възбудено наказателно преследване, с което са изпълнени разпорежданията на съда и дадените с тях указания. Жалбоподателят твърди, че по делото са приложени достатъчно писмени доказателства, които правят решението от 25.06.2001г. по гр.дело № 231/2000г. порочно и нищожно, поради което неправилно съдът отказва да ги приеме като такива обосноващи претенцията му по чл.124,ал.5 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждането му.

1

СЪДЪТ, след преценка на доводите изложени в частната жалба и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите съдебни актове по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, а обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване.Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Районен съд – Димитровград е сезиран с подадена от П. П. М. искова молба с посочено от ищеца правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Образувано е било гр.дело № 804/2023 г.по описа на РС-Димитровград. В исковата молба се твърди, че влязлото в сила съдебно решение от 25.06.2001г. по гр.д.№ 231/2001г. описа на РС – Димитровград е било постановено по незаконосъобразна заповед № 195/08.11.1999г. на управителя на „ВиК“ ООД – Димитровград, която останала извън обсега на доказване и правела решението на първоинстанционния съд нищожно. Наред с това се излагат твърдения, че в резултат на незаконно уволнение ищецът бил останал безработен, получавал пожизнена минимална пенсия, накърнени били честта и достойнството му, увредило се здравословното му състояние.Отправя се и искане да се образува друго производство, както и съдът в решението д а мотивира, и в духа на европейската конвенция съгласно чл. 6 ал. 1 да се установи основателността по наказателното обвинение, като и съгласно нормата на чл. 5 ал.

4 от Конституцията да се установи наличието на правен интерес.Моли съдът,след като установи уволнението със заповед № 16 / 7.II.2000 г. на управителя на „ВиК" Димитровград за незаконно, да обяви решението на съда за нищожно и д а му присъди обезщетение, съгласно чл. 225 ал. 1 от КТ.

С Разпореждане № 603 от 21.06.2023 г., районният съд е оставил исковата молба без движение, и на ищеца е даден едноседмичен срок, в който да уточни и прецизира петитума и претенцията си, като уточни какъв иск предявява – такъв по чл. 270, ал. 2 от ГПК, чл. 344, ал. 1 от КТ или по чл. 124, ал. 5 от ГПК, да посочи нарушението, което ответникът следва да преустанови, както и да посочи, какво положение отпреди нарушението ищецът иска съдът да възстанови. Указано е на ищеца и че от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, не се извличат предпоставки за наличие на предявен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Разпореждането на съда е връчено на ищеца, на 03.07.2023г.

В законоустановения срок, на 06.07.2023 г. е постъпила уточняваща молба от П.

П. М., в която се посочва, че искът е с правно основание чл.124, ал. 5 от ГПК.

Същевременно в нея се излагат твърдения за извършени нарушения от трето лице - З. С., и обстоятелства относно наложеното му дисциплинарно наказание и уволнение. Наред с това, се твърди, че влязлото в сила решение било неправилно и постановено при неизяснени обстоятелства, тъй като пълномощникът му по делото – адвокат проявил пасивност във фазата на съдебно дирене при събиране на доказателствата-същият разубедил ищеца да се ползва от свидетелските показания на две лица, поради което същите не били разпитани.

Моли да бъде установено престъпното обстоятелство и влязлото в сила решение да бъде прогласено за нищожно. Счита, че при евентуален желан резултат, ще има правата 2 уволнението му да бъде признато за незаконно.

С Разпореждане №701/18.07.2023г. районният съд е оставил повторно исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да изложи всички факти, на които основава претенцията си по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Съобщението за това разпореждане е получено от ищеца на 07.08.2023 г.

След постановяване на разпореждане №701/18.07.2023г. и преди то да бъде връчено на ищеца, в районния съд е постъпила втора уточняваща молба вх.

№5712/02.08.2023г. /л.38 от гр.д./ от П. М., касаеща разпореждане №603/21.06.2023г., с която се заявява, че се прави искане да бъде установена нищожност на влязло в сила решение от 25.06.2001г. по гр.д. №231/2000г. на РС – Димитровград по реда на въззивното обжалване съгласно чл. 270, ал. 1 от ГПК. Със същата се излагат и твърдения за неефективно указване на правна помощ, твърдения за дискриминация и душевна травмираност.

За да постанови обжалваното определение № 698/03.08.2023г., Районен съд– Димитровград е приел предявения с исковата молба иск за недопустим, прекратил е производството по гр.д. № 804/2023 г. и е върнал искова молба с вх.№4560/20.06.2023г. на ищеца П. М., като е счел, че настоящият казус не попада в кръга на фактите, посочени в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, нито в обсега на специални законови разпоредби, допускащи установяване на специфични факти. Препис от определението е връчен на ищеца на 09.08.2023г., който в срок е подал частна жалба против прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба.

При преценка основателността на жалбата, настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционият съд правилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото, след което е постановил законосъобразно определение, което следва да потвърди.

Ищецът въпреки указанията на съда не е изложил факти или твърдения и не е представил писмени доказателства от които съдът да установи, че са налице предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение.Липсват твърдения за наличието и на останалите предпоставки за предявяване на иск по чл.124, ал.5 ГПК, поради което предявеният иск се явява недопустим.

До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което определението като правилно, следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 698/03.08.2023 г. на Районен съдДимитровград по гр.дело № 804/2023 г., по описа на съда.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София, в 3 едноседмичен срок от съобщаване на определението и при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4