Решение № 18224 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18224 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110147091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.

92 ЗЗД, вр. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:

2031,60 лв. (1038,74 евро), представляваща неустойка по чл. 5, т. 7 от договор за повишаване на професионалната квалификация № 3 от 21.12.2023 г.; 186,00 лв. (95,10 евро), представляваща сторени допълнителни разходи във връзка с обучението съгласно чл. 3 от договора, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 60,45 лв. (30,91 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 10.11.2024 г., от която:

55,38 лв. - лихва върху главницата в размер на 2031,60 лв., и 5,07 лв. - лихва върху главницата от 186 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 73488/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът „*** твърди, че е сключил с ответника В. И. Б. договор за повишаване на професионална квалификация № 3 от 21.12.2023 г., като съгласно чл. 5 от договора ответникът се е задължил да завърши успешно обучението си за придобиване на професионална квалификация за шофьор на автобус, с успешно полагане на изпит, да сключи трудов договор със „*** и да работи за този работодател поне три години.

Сочи, че в изпълнение на договора ответникът е преминал обучение в учебен център „***, но не го е завършил с успешно взимане на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „D“. Твърди, че съгласно договора В. И. Б. е следвало да се яви повторно на изпит, за да приключи успешно обучението си, но не го е сторил. Излага, че поради неизпълнението за ответника е възникнало задължение по чл. 5, т. 7 от договора да плати цената на обучението в размер на 2031,60 лв. с ДДС, предвидена в чл. 2 от договора и платена от ищеца. Допълва, че на основание чл. 3 от договора ответникът се е задължил да плати и допълнителните разходи за обучение, които в случая възлизат на сумата от 186 лв., представляваща 1 разходи за психологическо изследване и за такса изпит „П***“, която сума също е била заплатена от ищеца. С оглед на гореизложеното, претендира посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2024 г. до окончателното плащане. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение, връчена му чрез ЧСИ на 30.08.2024 г., но въпреки това процесната сума не е била заплатена, поради което претендира и обезщетение за забава в общ размер на 60,45 лв. (30,91 евро) за периода от 31.08.2024 г. до 10.11.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. Б. оспорва предявените искове, при твърдения, че добросъвестно е изпълнил задълженията си по договора, като е преминал успешно психологическо изследване, теоретично обучение и се е явил за полагане на практически изпит по управление на МПС – категория „D“. Излага, че като дългогодишен професионален шофьор, притежаващ множество категории, притежава необходимата компетентност за взимане на изпита, като на проведения практически изпит е показал необходимите умения, но въпреки това е бил оценен отрицателно по необективен и тенденциозен начин. Сочи, че му е било заявено, че срещу заплащане би могъл да получи положителен резултат, но ответникът е отказал.

Излага, че след като не е преминал изпита, от него е било изискано да заплати за допълнително обучение, което не е било предвидено в договора. Ответникът поискал обучението да се поеме от работодателя му, но последният отказал, въпреки че по закон разходите за обучение били изцяло за сметка на работодателя. Ето защо счита, че невъзможността да завърши обучението се дължи не на негово виновно поведение, а на отказа на работодателя да заплати разходите за обучение. Счита, че съдържащите се в договора клаузи, възлагащи разходи за обучение върху работника, са нищожни, доколкото обучението е за сметка на работодателя и не може да бъде прехвърляно върху служителя. Счита за нищожна и клаузата, предвиждаща служителят да поеме риска от резултата от изпита, доколкото работодателят е избрал сам обучителния център, поради което именно той следвало да понесе и риска от качеството и обективността на обучението. Оспорва и акцесорния иск за обезщетение за забава, доколкото счита, че не е изпаднал в забава, като оспорва да е получавал покана за доброволно изпълнение. При изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С влязло в сила протоколно определение от 08.06.2026 г. съдът е прекратил поради недопустимост производството по искова молба вх. № 310885/24.09.2025 г. на „*** в частта относно установяване дължимостта на сумата от 186,00 лв. (95,10 евро), представляваща разходи за психологическо изследване и за такса изпит „П***“, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането, като е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 73488/2024 г. по описа на СРС, 79 с-в, в частта за сумата от 186,00 лв. (представляваща разликата над сумата от 2031,60 лв. до пълния размер на главницата по заповедта - 2217,60 лв.) - сторени разходи за допълнителни часове обучение съгласно чл. 3 от договора, ведно със законната лихва от 09.12.2024 г. до изплащане на вземането.

Съдът намира, че с оглед на обусловения му характер, недопустим се явява искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 186 лв., поради което производството в тази си част също следва да бъде прекратено като недопустимо, а издадената заповед за изпълнение – обезсилена в посочената част.

2

Следователно предмет на делото се явява установяване дължимостта на следните суми: 2031,60 лв. (1038,74 евро), представляваща неустойка по чл. 5, т. 7 от договора, и 55,38 лв. (28,31 евро), представляваща мораторна лихва върху посочената сума за периода от 31.08.2024 г. до 10.11.2024 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представения договор за повишаване на професионалната квалификация № 3 от 21.12.2023 г. се установява, че между „***, в качеството на работодател, и В. И. Б., в качеството на служител и обучаващ се, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да финансира обучението на ответника за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „D“ и за придобиване на начална квалификация на водача.

Предвидено е, че за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „D“, следва да се проведе на теоретично и практическо обучение в учебен център „****, с продължителност съобразно нормативните изисквания, в период с начало от 08.01.2024 г.; че теоретичното обучение за придобиване на начална квалификация следва да се проведе в гр. София, ул. „Въстаник“ № 5, а практическото – в гр. София и маршрути на градския транспорт. В чл. 2 от договора е посочено, че цената на обучението е за сметка на работодателя и се равнява на: 2031,60 лв. (1693,00 лв. + 338,60 лв. ДДС), при възраст на обучаемия над 24 години, в която се включва: стойността на обучението по чл. 1, т. 1 (за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „D“) в размер на 1539,60 лв. (1283,00 лв. + 256,60 лв.

ДДС) и стойността на обучението по чл. 1, т. 2 (обучение за придобиване на начална квалификация) в размер на 492,00 лв. (410,00 лв. + 82,00 лв. ДДС). Съгласно чл. 3 всякакви други разходи във връзка с обучението (дневни, транспортни разходи, други разходи) се поемат от обучаващия се. Съгласно чл. 4 ищецът е поел следните задължения: да съдейства на обучаващия се да се запише на обучението и да финансира обучението му до размера, посочен в чл. 2 от договора, да осигури възможност на обучаващия се да завърши обучението, да му помага и съдейства по всякакви въпроси, възникнали във връзка с обучението. От своя страна, обучаващият се е задължил да се запише на обучението, да посещава редовно обучението съобразно приетите програма и график, да се яви на определените теоретични и практически изпити за придобиване на съответните правоспособност и квалификация, да спазва всички дадени му инструкции във връзка с провеждането на обучението, да завърши успешно обучението, като придобие изискуемите качества, умения, правоспособност и квалификация, както и да сключи трудов договор с работодателя след успешното завършване на обучението и да работи при работодателя в продължение на три години – чл. 5. Съгласно чл. 5, т. 7, в случай че обучаващият се не премине успешно обучението или по негова вина не бъде сключен трудов договор с работодателя, той се задължава да възстанови на работодателя цената по чл. 2 от договора в тридневен срок, считано от датата, на която е следвало да приключи успешно обучението.

Установява се от представените становище изх. № 05/05.06.2024 г., изпратено от учебен център **** до ищеца, съгласно сключения между тях договор № А95/11.10.2023 г., и служебна бележка изх. № 03/30.07.2024 г., издадена от учебен център ****, че обучаемият В. Б. е преминал успешно курс на обучение по придобиване на категория „D“, психологическо изследване, за което му е било издадено удостоверение за психологическа годност № 847481 от 05.01.2024 г., както и обучение по п*** – пътници - начална квалификация, за което му е било издадено 3 удостоверение № 4-200091/07.02.2024 г. за придобита п*** за извършване на превоз на пътници. Установява се също, че след повторно явяване ответникът е преминал успешно теоретичния изпит пред Изпълнителна агенция „***** при второто му явяване на 15.01.2024 г., но не е преминал успешно практическия изпит, за което обстоятелство е съставен Протокол № 689/21.02.2024 г. В становището на учебния център изх. № 05/05.06.2024 г. е дадено заключение, че съгласно чл. 10, ал. 7 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, обучаемият следва да се яви отново на практически изпит пред Изпълнителна агенция „***** след преминаване на два допълнителни часа по управление категория „D“. Посочено е, че обучаемият отказва да заплати със собствени средства сумата за допълнителните часове.

От представените по делото фактура № 0000002684/07.05.2024 г., преводно нареждане от 20.06.2024 г. и писмо изх. № 04/14.08.2025 г. от учебен център **** се установява, че ищецът е заплатил в полза на УЦ **** сумата в размер на 2217,60 лв. с ДДС за обучение съгласно договор № А-95/11.10.2023 г., сключен между центъра и „***, като цената е формирана по следния начин: психологическо изследване – 75,00 лв. без ДДС, категория „D“ – 1147,00 лв. без ДДС, изпитни такси - 2 броя – 136,00 лв. без ДДС, п*** – 410,00 лв. без ДДС, изпитна такса ПК - 80,00 лв. без ДДС.

Представена е покана за доброволно изпълнение от 19.06.2024 г., изпратена по телепоща, с която на ответника е предоставен 10-дневен срок за заплащане на процесната сума. Видно от обратната разписка, поканата се е върнала като непотърсена.

Установява се, че ищецът е изпратил чрез ЧСИ покана до ответника за доброволно плащане, в която на ответника е предоставен 7-дневен срок от получаването й да заплати сумата в размер на 2217,60 лв., представляваща дължима цена по сключения между страните договор за повишаване на професионалната квалификация № 3 от 21.12.2023 г. по посочена в документа банкова сметка, като в противен случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред. Видно от приложените доказателства, връчителят на ЧСИ не е успял да връчи поканата чрез работодател, като след посещения на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника – гр. София, ул. „Бузлуджа“ № 15, на 11.07.2024 г., 15.07.2024 г. и 16.08.2024 г., на последната посочена дата е залепил уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.