Решение № 198 от 02.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Ихтиман, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и * година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200403 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

К. Н. П. ЕГН ********** от с. Г., ул. „*“ №* е обжалвала наказателно постановление № */18.05.2026 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца., както и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 15,34 евро.

В жалбата се твърди, че не наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като на процесната дата жалбоподателката й прилошало, което наложило да се движи в лентата за принудително спиране.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Твърди се, че на 12.12.2025 г. стационарна тол камера на Национално тол управление при Агенция "Пътна инфраструктура“ № 1001, находяща се на км. 43+448 на Автомагистрала „Тракия“ в посока за движение гр. Пловдив е засякла автомобил „*“, рег. № * да се движи в лентата за принудително спиране.

След установяване на собственика на автомобила „*“ ООД, неговият управител В.Б.Г. подал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на 12.12.2025 г. същият е управляван от К. Н. П..

Посочената декларация е станала основание полицейски инспектор при РУ-Ихтиман на 31.03.2026 г. да състави против жалбоподателката К. П. Акт за установяване на административно нарушение № *, в който е констатирал извършване на нарушение по чл.

58т. т. 4 ЗДвП, а именно за това, че на 12.12.2025 г. в 16,59 часа по автомагистрала "Тракия", 43+448 км., с посока на движение към гр. Пловдив управлявала лек автомобил „*“, рег. № * в лентата за принудително спиране, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, 1 че при съставяне на АУАН не представя на актосъставителя свидетелство за управление на МПС (СУМПС).

Жалбоподателката писмено е възразила срещу констатациите в акта, като е посочила, че след зареждане на гориво на бензиностанция „Лукойл“ се е движела в аварийната лента до удобен момент за включване в активната лента за движение.

Въпреки възражението въз основа на АУАН е издадено */18.05.2026 г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София, с което за нарушението нарушение на чл. 58, т.

4 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 15,34 евро.

В хода на съдебното производство е разпитан по искане на жалбоподателя свидетелят В.Г., който е пътувал в автомобила към момента на извършване на нарушението, като от неговите показания се установява, че непосредствено след зареждането на автомобила на бензиностанция на магистралата, на водача му прилошало, поради което около минута се движел в аварийната лента.

При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая от представените по делото доказателства не се установи, че в действителност е било допуснато нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП, така че жалбоподателката да бъде санкционирана на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП.

Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат никаква обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства.

Съдът приема, че от представения по делото снимков материал, който е станал основание за образуването на административнонаказателното производство, се установява единствено регистрационния номер на превозното средство, но не и разположението му на пътното платно, така че да може да бъде преценено дали в действителност е било осъществено движение в лентата за принудително спиране на магистралата.

Обстоятелството, че снимката съставлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, не освобождава съда от задължението да прецени какви конкретни факти могат да бъдат установени чрез него. Доказателствената стойност се простира до обстоятелствата, които могат непосредствено да бъдат възприети от самото изображение, а не до факти, които не са визуално отразени в него.

Нещо повече – в изискана справка, изготвена от Национално тол управление , е посочено, че за дата 21.12.2025 г. няма регистрирани преминавания в системата за рег. № *.

Това означава, че остана недоказано движение в лентата за принудително спиране и оттам - извършването на нарушението по чл. 58, т. 4 ЗДвП от обективна страна, поради което и в тази си част атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

2

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът приема, че наказателното постановление също подлежи на отмяна, доколкото към момента на съставянето на АУАН жалбоподателката не е била водач на МПС, така че за нея да е съществувало задължението да представи свидетелството си за управление.

По разноските:

При този изход на делото в съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК право на разноски има жалбоподателят, чиято жалба е основателна. Представен е договор за правна защита за уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 400 евро.

Направеното от наказващия орган възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е значително над минималния предвиден в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа от 255,65 евро, а делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, проведено е едва едно съдебно заседание и процесуалният представител на жалбоподателя не е навел допълнителни обстоятелства, включително и такива, по смисъла на §1а от Наредбата, поради което и съответно на извършените процесуални действия във връзка с осъществената защита и справедливо по размер би било възнаграждение от 260 евро.

Поради изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № */18.05.2026 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София на Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-София .

ОСЪЖДА ОДМВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. П. ЕГН ********** от с. Г., ул. „*“ №* сумата от 260 евро разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3