Решение № 3595 от 04.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3595 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330106267 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против С. Д. Ф., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на *********, на АМ ****** на км *******************, настъпило ПТП по съвина на ответника, който предприел рязко намаляване на скоростта, за да се отбие вдясно, което не позволило на МПС -2 поради неспазване на дистанция да спре своевременно.

Управлявал л.а. „*******“ с ДК № ***********, без задължителна застраховка ГО.

По образуваната преписка по щета, ищецът платил обезщетение на увредения от 1895,75 лева /при отчитане на съпричиняване и намаляване на обезщетението с 50 %/, което претендира за присъждане, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.04.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Издаденото НП относно соченото в ИМ нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗДвП било отменено с влязло в сила Решение, в което било прието, че вината била на водача на увредения автомобил. Нямало основание за плащане на обезщетение от ГФ, нито за ангажиране отговорността на ответницата, т.к. липсвала „съвина“ – ПТП настъпило по вина единствено на другия водач. Оспорва сочените щети да са настъпили в резултат на ПТП, снимковия материал и протокола за ПТП. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП при съвина на ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, причинените на увреденото МПС щети и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение в посочения размер на увредения, при наличие на предпоставки за това, т.е. по основание и размер претенцията си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, както и обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на посочената дата е настъпило ПТП със сочените участници; ищецът е платил на увредения по образуваната преписка по щета обезщетение от 1895,75 лева; към датата на ПТП управляваният от ответника автомобил не е имал ЗЗГО /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6806/23.06.2022 г. – л.65-66/.

В протокола за ПТП е отразено, че уч. 1 намалява рязко скоростта си, за да отбие вдясно и спре, създава опасност спрямо движещия се след него уч. 2, който не спазва необходимата дистанция и се сблъскват, при което настъпва ПТП с мат. щети.

Относно механизма са събрани гласни док. средства, чрез делегация. Св. В. – съставил протокола, посочва, че – на автомагистрала „******“, МПС на ответницата било засечено чрез система, че няма ЗЗГО. С патрулен автомобил предприели действия за спирането му и извършване на проверка. Автомобилът бил застигнат и му бил подаден звуков и светлинен сигнал, като с ръка било посочено да отбие надясно, но водачът не отбил, а рязко набил спирачки в дясна активна лента, при което движещият се отзад автомобил го блъснал в задната част. На водачката на МПС веднъж бил подаден сигнал от лява лента, като била изпреварена от автопатрула, но тя не спряла. Тогава минали в аварийната лента и колегата му свалил прозореца, като й посочил, че светлинният и звуков сигнали са за нея, трябва да отбие вдясно и да спре.

Като видяла това, тя набила спирачки и останала на място в движещата се активна лента, автомобилът зад нея не могъл да спре и я ударил. Нейното поведение довело до настъпване на ПТП, т.к. не изпълнила задължението си да отбие вдясно и да спре плавно.

Св. П. сочи, че е участвал в ПТП, управлявал микробус, собственост на фирма.

Спомня си, че в неговото платно имало полицейска кола и друг автомобил, който полицаите гонили. Движещият се пред него автомобил първо го изпреварил, след това полицията го изпреварила. Полицейската кола изпреварила движещото се пред него МПС и полицаите влезли в аварийната лента. Колата пред него спряла рязко и той я ударил. Водачът спрял непосредствено на пътното платно. Нямал възможност да избегне удара, т.к. автомобилът пред него спрял много рязко и не могъл да реагира.

Когато видял, че спира рязко, натиснал веднага спирачки, но въпреки това, ударът настъпил. Движел се с около 100-110 км.ч.

2

Прието е без оспорване заключение на САТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, според което – при механизма на произшествието, за който има данни, от техническа гледна точка е възможно да бъдат увредени посочените детайли в съответната степен, като стойността на ремонта за възстановяването им е 8669 лева. По делото няма данни, от които да се установи категорично и обективно с какви скорости да се движели двата автомобила. Предвид безброй многото варианти на скорости на движение, както и на отрицателното ускорение на двете МПС, се дават няколко варианта на причините за произшествието – водачът на т.а. се е движел на такава дистанция спрямо предния л.а., при която е нямал възможност да спре, при рязко спиране на л.а. или същият не е реагирал своевременно на спирането на предния л.а.; водачката на л.а. е спряла на платното за движение, а не на лентата за принудително спиране, извън платното за движение; водачът на т.а. би избегнал удара, ако се бе движел на такава дистанция спрямо предния л.а., при която т.а. ще има възможност да спре, при рязко спиране на л.а. или би избегнал удара, ако бе реагирал своевременно на спирането на предния л.а.; водачката на л.а. би избегнала удара, ако бе спряла извън платното за движение, в лентата за принудително спиране. В устния си доклад допълва, че – има значение дали дясната аварийна лента е била заета или не, като целият механизъм на ПТП е доста нестандартен. Нямало яснота къде точно се е намирал полицейският автомобил, когато е подавал сигнала на л.а. да спре. Ако се намирал до него, л.а. трудно би могло да влезе в аварийната лента; ако е бил зад него – е нямало как да подаде сигнал; ако е бил пред него, то тогава л.а. е могъл да влезе зад полицейския автомобил. Предвид разгледаните варианти за причините за ПТП, посочва, че, ако задният автомобил бил спазил дистанция, е могъл да спре. По време на движение, преди да започне каквото и да било спиране, задният автомобил е трябвало да се движи на дистанция такава, че да може да спре, при рязко спиране на предния. Преди цялата ситуация, водачът на задния автомобил трябвало да осигури безопасна дистанция.

При тези доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът намира, че не се доказва пълно и главно от страна на ищеца, ответницата да има вина за настъпилото ПТП, при което и да дължи търсеното обезщетение. Съобразно заключението на САТЕ, не може да се направи обоснован извод, че причина за настъпване на произшествието е и нейно поведение, изразяващо се в рязко спиране на платното за движение, което да е съпричинило резултата.

Доколкото само два са описаните варианти, при които ВЛ констатира възможност за причина за ПТП, която да лежи и у ответницата, те не се приема да са осъществени. В първия – относно спирането на платното за движение, следва да се има предвид поведението на водача на задния автомобил, който е нарушил правилото на чл. 23, ал.

1 ЗДвП, според което е бил длъжен да се движи на такова разС.ие от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От доказателствата се установява категорично, че водачът на т.а. не е спазил необходимата дистанция, въпреки визуалното предварително възприемане на предния л.а. и полицейския патрул, който го „гонел“, като след спирането на л.а. се е ударил в него и е настъпило ПТП с материални щети. Втората хипотеза и възможна причина за ответницата да избегне удара, като спре в лентата за принудително спиране, предвид установената пътна ситуация, със задължаващ сигнал на органите на МВР за спиране, и факта, че техният автомобил се е намирал в тази лента, на практика не е изпълнима.

Ищецът следва да установи твърдения принос на ответницата за настъпване на 3

ПТП при сочения механизъм, който по делото не е доказан с категоричност. Такова противоправно поведение, което да е довело при поддържаната съвина до настъпване на ПТП, не се установява. Водачът на задното МПС е следвало да се движи на такава дистанция, при която да е имал възможност да избегне удара, дори при поддържаното рязко спиране от страна на ответницата. Категорични доказателства за такова не се приема да са ангажирани. Св. показания в тази връзка възпроизвеждат лични впечатления и касаят субективни изводи за квалификацията „рязко“. Както сочи ВЛ при устния си доклад, в тази връзка се правят изчисления, като за рязко спиране се приема такова над 4-5 м/сек. на кв., като при тази стойност оставали следи по пътя.

Обективни доказателства както за скоростта на МПС, така и за такива следи, както и за причинна връзка между твърдяното поведение от страна на ответницата и настъпване на произшествието, не са налице. Ангажираните не са годни да обусловят несъмнен извод за нейно, виновно предприето противоправно поведение, с което да е довела до настъпване на инцидента при соченото нарушение на ЗДвП, като и да е станала причина за произшествието. Цялостно развилата се ситуация, вкл. с предприетите от полицейските служители действия по изпреварване на МПС, след което и даване на сигнали за спиране непосредствено от намиращата се до него аварийна лента, както и липсата на спазена дистанция от задния товарен автомобил, при движение по автомагистрала със засилен трафик, според съда не дават основание да се приеме с нужната неопровержимост, че ответницата има вина за настъпване на събитието. Такъв несъмнен извод не може да се направи.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.

Доколкото ищецът не установи в пълнота фактическия състав на претенцията си, пълно и главно доказване не е проведено и предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за плащане на 600 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, но неоснователно. Предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з., извършените действия, с проявена процесуална активност, хонорарът не подлежи на редуциране, т.к. е справедлив и адекватен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 против С. Д. Ф., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата от 1895,75 лева представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № ***************** г. обезщетение за имуществени вреди на МПС с ДК № **********, причинени вследствие на ПТП, настъпило на *********, по вина и на Ф., като водач на МПС с ДК № **********, управлявано без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2022 г. до 4 окончателното погасяване.