Решение № 79 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110210117 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **********, ЕИК **********, представлявано от управителя А.К., чрез упълномощения адв. Г. С., против наказателно постановление /НП/ № 771656-F765075 от 28.05.2024 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговски обекти.

С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. По-конкретно се твърди, че при издаване на АУАН и НП не са спазени сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН. На следващо място се сочи, че АУАН и НП са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели го ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в АУАН изобщо не са посочени дата и място на нарушението, а в НП са посочени различни нарушени материални разпоредби. Твърди се, че и деянието е материално несъставомерно, а евентуално се претендира неговата маловажност.

В съдебно заседание жалбоподателят " ********" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. С., която пледира НП да бъде отменено по посочените в жалбата съображения, които поддържа.

1

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт Е., която пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност относно претендирания адв. хонорар.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

Към 03.04.2024 г. дружеството ********** извършвало продажба на стоки чрез електронен магазин, който стопанисвало: https: ************. На 03.04.2024 г. Е.А.Я., на длъжност главен инспектор по приходите и св. М.И., инспектор по приходите извършили контролна покупка от интернет сайта на дружеството на стойност 35 лева. Стоката била заплатена по банков път, а получаването станало чрез куриерска фирма. Стоката била доставена в офис на Еконт на 16.04.2024 г., в която връзка при получаването бил съставен протокол № 1810624/16.04.2024 г., за удостоверяване на документите изпратени от подателя, съпътстващи стоката. Впоследствие на 24.04.2024 г. горепосочените служители на НАП извършили проверка на **********, в присъствието на А.М.К. във връзка с което бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0159893 от 24.04.2024 г., в който било отразено, че 03.04.2024 г. била извършена контролна покупка и придружаващите документи получени при доставка на стоката. След проверка в сайта на НАП, било установено, че към датата на контролната покупка дружеството, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., извършващо електронна търговия със стоки, не е изпълнило изискването, преди започване на дейност по продажба чрез електронен магазин, независимо дали използва собствено домейн, нает домейн или домейн на друго лице, представящо платформа за извършване на продажби в интернет, да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК, чрез електронната услуга в Портала за е-услуги на НАП, съгласно приложение № 33, каквото изискване поставяла разпоредбата на чл.

52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

При така установеното, на 24.04.2024 г. свидетелят М.И. съставил срещу дружеството АУАН № F765075 за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Актът бил предявен на управителя на дружеството, като препис от него му бил връчен. Актът бил подписан без възражения. Такива постъпили впоследствие, в законоустановения срок.

Въз основа на акта, на 28.05.2024 г. било издадено атакуваното НП, с което жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговски обекти.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля М.И. – актосъставител, участващ лично в проверката и контролната покупка. Показанията на свидетеля се отличават с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира настоящия състав да им се довери изцяло. Свидетелят си спомни конкретната 2 проверка и констатациите от нея, като показанията му намират подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните: 1 бр. протокол за извършена проверка; разпечатка от сайта на НАП; кореспонденция във връзка с покупката, протокол № 1810624/16.04.2024 г.

Следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а възраженията му касаят правната страна на спора, която ще бъде обсъдена по-долу в изложението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата като цяло е основателна, но не предвид всички изложените в нея доводи.

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС. Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е бил актосъставителя М.И. на длъжност инспектор при приходите. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 193, ал. 2 ЗДДС – Началник на отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", упълномощен със Заповед № 3ЦУ - 384/27.02.2024 г. на ИД на НАП /виж т. 1. 1/.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН . В тази връзка неоснователни са възраженията в обратна насока. АУАН е съставен на 24.04.2024 г. на контролната покупка е извършена на 03.04.2024г. като дори не е изтекъл един месец от този момент, а НП е съставен на 28.05.2024 г., т.е помалко от два месеца от контролната покупка.

Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н18/2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, 3 т. 1, 4, 7 и 8. Съгласно ал. 17 от същия текст на закона - лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че: софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта. В разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от наредба № Н18/2006 г. - лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. При така събраните доказателства, по делото безспорно се установява, че към датата на контролната покупка 03.04.2024 г., през интернет сайта на електронен магазин https: //www.ani-kirilova.com, стопанисван от жалбоподателя, дружеството не е било подало информацията по чл. 52м, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт съгласно Приложение № 33 в НАП с квалифициран електронен подпис. Съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите , като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

От събраните доказателства се установя, че стоката е поръчана чрез посочения сайт. Това доказва, че дружеството притежава електронен магазин. След като продажбата е извършена, чрез електронен магазин, следва, че жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 17, вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и за същото е налице задължение за регистрация по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. Подаване на информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н18/16.12.2006 г. следва да се извърши преди започване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин, което в случай не е сторено, доколкото започването на дейността по продажбата е станало с осъществяване на поръчката, чрез сайта на дружеството, а това е станало на 03.04.2024 г., когато такава информация не е била подадена. С бездействието си юридическото лице е извършило вмененото му нарушение по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006т. Юридическото лице носи обективна – безвиновна отговорност, поради което обсъждането на въпроса относно вината е безпредметно.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС - на лице, което не издаде 4 документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

Съгласно ал. 2 на същия законов текст - извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В конкретния случай е налице втората хипотеза на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, доколкото нарушението на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

/подзаконов нормативен акт/ е извън нарушенията, визирани в ал. 1 на чл. 185 ЗДДС. Отделно от това, по делото не се установява нарушението да е довело до неотразяване на приходи, поради което и правилно е наложена санкцията, предвидена в ал. 1 на чл. 185 ЗДДС . Санкцията е в минимален размер от 1000 лева, поради което въпросът за нейното намаление не следва да бъде обсъждан.