Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 974 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3101/2025
Вид
Решение № 974
Подписан
23.07.2026
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000503101 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение рег. № 4909/28.07.2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО І-14 състав по гр.д. № 20221100111373 частично са уважени предявени от „КОРУНД-Х“ ООД искове с посочена квалификация чл. 45 ЗЗД. Отхвърлени са искове с посочена правна квалификация чл. 45 ЗЗД за претърпяна загуба над сумата от 2641,60 лв. до пълния предявен размер от 4914,77 лв. в това число: 1753,13 лв. – законна лихва върху сумата от 42075,87 лв. – задържана от „Александра Филмс“ АД като гаранция за евентуални претенции за нарушени права и 520 лв. – държавна такса за заявяван на търговска марка „Спекуланти“; за сумата 25007 лв. – пропуснати ползи от неосъществена премиера на 08.04.2022 г. на продуциран от ищцовото дружество филм под наименование „Спекуланти“; за 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – уронване на доброто име на „КОРУНД-Х“ ООД вследствие на медийни публикации и за 855,55 лв. – вреда от наложен запор върху банкови сметки. С решението е отхвърлен и предявен иск от Х. Х. с посочена правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000 лв. – обезщетение за 1 неимуществени вреди. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от „КОРУНД-Х“ ООД в отхвърлителната част, наричан впоследствие съответно въззивник или ищец. Навежда се довод, че заплатената, но непризната от първоинстанционния съд сума от 520 лв. да касае заявка за регистрация на марка „Спекуланти“, подадена в защита правата на ищеца. Твърди се този разход да поизтича пряко от недобросъвестното й заявяване от страна на ответника с аргумент, че нормата чл. 12, ал. 11 от Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по ЗМГО определя подадената заявка като най-силното доказателство, прилагащо се за всички производства по чл. 12, ал. 4 и ал. 5 ЗМГО. Непризнатата вреда в размер на 1753,13 лв. се свързва с невъзможност за въззивника да ползва приходи от филма в размер на 42 075,87 лв. за периода на задържане на сумата, наложено от изпратено от ответника писмо с противопоставяне на прожекцията. Отрича да е имал възможност за избор при подписване на споразумение, предложено му от най-големия разпространител на кинопродукции в киносалоните предвид желанието му филмът да бъде показан по кината. Упреква първоинстанционния съд за възприетата необходимост да доказва сигурен приход при въведено твърдение за отрицателен факт – неизлъчване на филма. Смята съотношението на установената обща посещаемост на киносалоните към месец април и месец май за показателни за редуцираната посещаемост на киносалоните към момента на реализираната премиера с 26 %, обуславящо основателност на претенцията при възможност за съда да определи конкретния й размер.

Първоинстанционният съд е упрекнат в непълнота на изследването досежно адресатите на медийните публикации при твърдение, че възможността за връзка между публикацията и конкретно лице може да се изведе от съдържанието й без да е необходимо поименното му посочване, а в случая се твърди името на управителя на дружеството изрично да е било посочено от ответника при указание то да е и продуцент на филма „Спекуланти“. Смята и че поименно цитиране на съдружник и управител на дружеството само по себе си влияе негативно върху репутацията на самото дружество. Позовавайки се на съдебна практика,поддържа, че извадена от разпоредителната власт на ответника сума от 35 000 лв. поради наложен запор обосновава и обезщетение не по-малко от законната лихва.

2

Въззивникът Х. Х., наричан впоследствие и ищец, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Сочи като съдружник и управител на „КОРУНД Х“ ООД и основател на продуцентската компания да е пряко засегнат от публикации, наричащи дружеството и другия съдружник (сина на въззивника Н. Х.) „крадци на интелектуална собственост“, „интелектуални пиавици“, „киномафия“ и подобни им обидни квалификации и клевети.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че не отчита изричното посочване на името му в публикациите.

В отговор ответникът в първоинстанционното производство – К. И. И., наричан впоследствие въззиваем или ответник, оспорва жалбите, позовавайки се на съображенията на първоинстанционния съд. Допълнително сочи, че възприетата обвързаност с предложеното споразумение от „Александра Филмс“ придобива значение във вътрешните отношения между „КОРУНД Х“ ООД и разпространителя без да рефлектира върху съдържанието на деликтното правоотношение. Намира основанието на претенцията за пропуснати ползи от неосъществената премиера на първоначално планираната дата за изводимо единствено от доказан интерес към конкретния филм. Смята и за недоказано, че медийните публикации са засегнали репутацията на дружеството, което едва намира да обосновава и възприетата от първоинстанционния съд принципна възможност и юридическо лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Допълнително се позовава на съдебна практика, застъпваща становище, че неимуществената вреда предпоставя засягане на специфичен интерес на субекта на право – психичната сфера на физическо лице или засегнато право без имуществен аналог в конкретни хипотези, а не приравнява юридическите на физическите лица. Застъпена е теза, че това налага засегнатата репутация да доведе до имуществено изражение, за да породи задължение за обезвреда. Оспорва в хипотезата на чл. 403 ГПК вредата да се предполага, а цитираната от дружеството въззивник практика намира за преодоляна с ТР № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г. Досежно жалбата на въззивника Х. се излага довод, че медийните публикации не са насочени към него, за да обосноват и отговорност за твърдяните вреди.

Решението в осъдителната част не е обжалвано, поради което не 3 подлежи на обследване в настоящото производство.

Въззивните жалби са предявени в предписания от закона срок от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. П., поддържа жалбите. Твърди, че наложената от разпространителя промяна в наименованието на филма по повод регистрираната от ответника търговска марка „Спекуланти“ и изпратеното от ответника писмо довело до загуба на публика поради излъчване на филма под непознато име след месеци наред рекламиране под заглавието „Спекуланти. Поддържа се да е подписано споразумение за отлагане на премиерата с месец и половина и да се е осъществила през месец май, определен като традиционно слаб за филмовата индустрия поради намалена посещаемост на киносалоните, определена в случая с 26 %. Сочи и въззивникът Х. да е посочен изрично в публикациите. Претендират се разноски като е представен списък.

Процесуалният представител на въззиваемия – адв. Д., оспорва жалбата.

Поддържа извода на първоинстанционния съд, че неприетите имуществени вреди за дружеството не са свързани с поведение на ответника, а от развитието на самостоятелно правоотношение между „КОРУНД-Х“ ООД и „Александра филмс“. Намира за изключена пряката причинно-следствена връзка. Тъй като съд установил, че търговска марка с указаното име не може да съществува, не намира за възможно с действията си ответникът да е възпрепятствал разпространението и популяризирането на филма. Поддържа се теза, че проблемът е създаден от разпространителя. Оспорва да е доказана сигурност за твърдяните като пропуснати ползи поради отложената премиера.

Поддържа и да е напълно установено в съдебната практика невъзможност юридическо лице да бъде обезщетявано за неимуществени вреди, както и за установено, че Х. Х. не е споменаван в публикациите, за да бъде уронен неговият престиж.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

4

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Във въззивното производство не е повдигнат спор досежно авторството на публикациите и установеното от първоинстанционния съд тяхно съдържание, както и предприетите от ответника действия по регистрация на търговска марка и противопоставяне на излъчване на продуциран от „Корунд-Х“ ООД филм под заглавието „Спекуланти“. При тези съображения и предвид нормата на чл. 272 ГПК непосредственото обсъждане на доказателствата в тази насока остава безпредметно.

Пренесеният спор досежно причинната връзка между незачетените имуществени вреди и действията на ответника, съответно твърдяното разгласяване на уронващи репутацията на дружеството, а и доброто име на ищеца Х. налага непосредствен анализ на съдържанието на публикациите.

Относимите към висящия спор въпроси, изводими от съдържанието на исковата молба са съответно:

Ищецът „Корунд-Х“ ООД твърди в резултат на медийните публикации на ответника да са уронени престижа и доброто име на дружеството на каквото основание претендира сумата от 10000 лв. С невъзможността филмът да бъде представен на първоначално планираната дата свързва по-нисък размер на приходите с 26,46 % (съгласно уточнителна молба от 28.11.2022 г.), на което основание претендира обезщетение от 25007 лв. Сумата от 1753,13 лв. определя като законна лихва върху задържана от „Александра Филмс“ АД гаранция, която намира за равностойна на дължимото обезщетение от неоснователно наложено обезпечение. С уточнителната молба от 21.03.2023 г. се конкретизира, че статиите съдържат неистински факти, а отправените искания и то чрез медиите, не отчитат прехвърлените изключителни права на продуцента, препятстващо го да влияе върху ПР на филма, датата на премиерата на филма, промяна в надписите и званията на членовете на екипа.

Публикацията на писмото се свързва с единствената цел за изнудване на ищците и уронване доброто име на продуцента, довело като пряка и непосредствена последица до отказ на разпространителя на филма да го 5 излъчи на обявената дата.

Съгласно уточнителната молба от 21.03.2023 г. неимуществените вреди на ищеца Х. Х. се извеждат от недобросъвестно заявената марка, противопоставянето на използването на заглавието на филма, отложената премиера, полученото писмо на 28.03.2022 г., така и от медийните публикации на това писмо, а и от последвалите съдебни спорове по инициатива на ответника К. И..

В отговора си ответникът застъпва теза, че вреди от наложено обезпечение предполага установено с влязло в сила решение, че претендираното и обезпечено право не съществува, съответно да бъде установена вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от наложеното ограничение. Твърди се ответникът да е инициирал създаване на сценарий за филм, касаещ банковия и финансов сектор и се свързал с Н. Х..

След представяне на доразвит сценарий въз основа на идеи и предложения, генерирани на общите срещи на сформирания екип, през есента на 2017 г. Н.

Х. предложил да се кандидатства за финансиране в Националния филмов център (НФЦ), а кандидати да бъдат „Корунд-Х“ ЕООД на Н. Х., продуцентската къща „КАДРЕ“ ООД и „МЕДЖИКШОП“ ООД. По инициатива на ответника за доразвитие на сценария бил привлечен А. Ч. като на 21 март 2018 г. била завършена финалната версия на сценария по първоначалната и развита впоследствие идея на ответника. След незначителни корекции сценарият спечелил финансиране, отпуснато със заповед на директора на НФЦ от 11 ноември 2018 г. През месец юли 2020 г. ответникът привлякъл и И. С., за да съдейства в процеса на търсене на финансиране. Той бил нает от „КОРУНД Х“ ЕООД като финансов консултант и през месец август 2020 г. дал препоръки за подобрения във финансовата терминология и някои технически аспекти на „трейдърството“. Никоя от дадените идеи не били интергрирани в сценария без последващата корекция, преработка и одобрение от страна на М. И. – продуцент на филма. Твърди се ищцовото дружество да е наело С. като съавтор на сценария. През 2021 г. се появили възможности за външно финансиране на продукцията чрез привличане на рекламодатели и възможност за продуктово позициониране във филма. По инициатива на С. и без съгласието на ответника и Ч., били преснимани някои от епизодите във филма. През октомври 2021 г. в интервя пред медиите С. се представил като сценарист, а и създал страница на филма в IMD8, където 6 посочил себе си и Ч. като сценаристи на филма, но не и ответника. И. С. бил посочен като сценарист и във всички рекламни материали на филма „Спекуланти“ – плакати, статии за филма както и във финалните надписи със съгласието на „КОРУНД Х“ ЕООД. Навежда се довод, че след 01 юли 2020 г. сценарият на филма „Спекуланти“ бил променян от И. С., изявявайки се като сценарист, но без съгласието на действителните съавтори на сценария.Застъпва теза, че допуснатата намеса от страна на ищцовото дружество съставлява нарушение на авторските права на ответника, определено от чл. 174 НК като „натрапено съавторство“, изразяващо се в непризнаване на действителното авторство – непосочване имената на автора и нарушение целостта на произведението, непозволено използване на преработеното филмово произведение и без заплащане за всеки вид използване на произведението. Оспорва да се е разпореждал с право за промяна съдържанието на произведението. Твърди се през месец декември ответникът да е разбрал за подготвяна предпремиера на филма от „КОРУНДХ“ ЕООД с изменения сценарий за 04.12.2021 г. без съгласието на ответника и премиера на 08.04.2022 г. с разпространител Александра Филмс. Твърди се с предприетите действия, свързани с маркетинговата стратегия по отношение на реализацията и преди всичко – по отношение на разпространението на филма, К. И. да е бил игнориран като автор в качеството си на сценарист, а и като притежател на словна търговска марка, идентична със заглавието на филма. На 28.03.2022 г. ответникът се обърнал към „Корунд-Х“ ЕООД с настояване да бъде преустановено използването на филма с променен сценарий и на наименованието „Спекуланти“ по всякакъв начин. Посочил и че при излъчването на филма на планираната дата 6 април 2022 г. в София и Варна ще бъде прието за израз на пряка конфронтация и ще иницииира всички производства по търсене на гражданска, наказателна и административна отговорност на двамата управители на „КОРУНД Х“ ЕООД – Х. Д. Х. и Н. Х. Х.. Навежда довод да се е противопоставил на разпространението на базата на своите авторски права. Въпреки това, на 05.04.2022 г. „КОРУНД-Х“ ЕООД подало в Патентно ведомство заявка за регистрация на комбинирана търговска марка с името „Борсови играчи“. На 08 април 2022 г. ответникът получил и писмено становище от двамата управители на „КОРУНД-Х“ ЕООД, при твърдение ответникът да им е прехвърлил изключителните права на продуцента като наличието на 7 регистрирана търговска марка „Спекуланти“ не му давало никакви права по отношение на процесното филмово произведение. Навежда се довод, че това поведение се явява недобросъвестно, а израз на недобросъвестност да е и предприетата промяна на името с последващото му възпроизвеждане и разпространение под новото име на територията на страната в различни киносалони без съгласието на ответника.