Определение № 1495 от 06.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Варна, 06.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900119 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, с дружествен регистрационен №02519540, със седалище и адрес на управление: ул.”Фенчърч” №90, Лондон ЕСЗМ 4ST, Великобритания, действащо чрез адв.Ж. Я., със съдебен адрес: ***, против Д. Й. Й., с ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Д. Д., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950 щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения на ответника за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който се оспорват доводите изложени в ДИМ.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка съдът намира 1 оплакванията на ответника за недопустимост на претенцията за неоснователни, доколкото процесуалната легитимация на ищеца, се определят от фактическите му твърдения, че е носител на спорното вземане, като такива са налице, а въпроса за материалноправната легитимация на страните, касае основателността на иска, а не допустимостта му.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно счетоводна експертиза, тъй като отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателства посредством разпит на свидетел за установяване на фактическата установка на борда на кораба, през процесния период от време, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелят ще установяват относими за спора обстоятелства.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да ангажира доказателства по реда на чл.190 от ГПК и за задължаване на трети лица да представят доказателства по реда на чл.192 от ГПК, следва да се остави без уважение, като процесуално недопустимо. В първата си част искането налага създаване на документи от насрещната страна, а не представяне на вече съществуващи такива, поради което не може да се ползва процесуалният ред по чл.190 от ГПК. Относно искането за ангажиране на документи насочено към трети за спора лица, ищецът не е представил предвидените в чл.192 от ГПК молби за връчване на третите лица.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

2

Постъпила е искова молба от “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, против Д. Й. Й., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950 щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която евентуално да се погаси задължението, с IBAN: BG24DEM192401000048107, в Търговска банка “Д Комерс“ АД-Клон Варна.

В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г., ищеца е застраховал ответника, като член на екипажа на моторен кораб “Семела“ /“Semela“/, с IMO №9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за застрахователен случай-“изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131. Твърди се, че въпросната застраховка е вид “Гражданска отговорност“, като застрахователното обезщетение, е в размер на равностойността на последните 4 работни заплати на моряка и се дължи при “изоставяне но моряк“, съгласно визираното в Морската трудова конвенция. Сочи се, че по смисъла на този Стандарт, морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на Конвенцията и на условията на моряшкият трудов договор, когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането на моряка, или го изостави без необходимата поддръжка и подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с него, включително като не изплати договорените заплати за период от най-малко два месеца. Твърди се, че с Петиция от 10.03.2020г. на капитана на кораба Божидар Вълканов, адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза от Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика, и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и ответника. Сочи се, че в резултат от декларираното “изоставяне“, ищецът е приел, че е настъпило застрахователно събитие, обективирано в Застрахователния сертификат и е заплатил на ответника сумата от 19950 щ.долара, както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в размер на още 150 щ.долара. Поддържа се, че с цел гарантиране на регресните права на ищеца, срещу корабособственика, ответникът е подписал РазпискаСпоразумение за суброгация от 30.04.2020г., с която е декларирал, че прехвърля в полза на застрахователя всички права по заведеното, срещу корабособственика, гражданско дело №4534/2020г. по описа на РС Варна, в това число и правата по допуснатото обезпечение на иска, чрез арест на кораба. Поддържа се още, че със въпросното споразумение ответникът се е съгласил, че ако декларацията на капитана на кораба се окаже невярна и след репатрирането му от кораба, се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и ответникът е получил някакви дължими суми от корабособственика, то той ще възстанови тези суми на застрахователя. Сочи се, че след като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал, че слиза от кораба. Твърди се, че в края на м.декември 2020г., без 3 да уведоми ответника и въпреки, че вече е цедирал материалните и процесуалните си права по горецитираното гр.дело в полза на застрахователя с цел удовлетворяване на регресната му претенция, ответникът е оттеглил иска си срещу корабособственика. Твърди се, че след самоволното оттегляне на иска, ответникът е дал и съгласие за вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечение на този иск, като след вдигането на ареста, корабът е продаден от корабособственика. Поддържа се, че с тези си действия, ответникът на практика е прекратил едностранно суброгацията /цесията/ и Споразумението от 30.04.2020г., с което е лишил ищеца от всякакви регресни права, спрямо корабособственика. Твърди се, че при поискано обяснение за действията на ответника, от негово име ищеца получил Отворено писмо от 28.01.2021г. с автор капитана на кораба Божидар Вълканов, в което се сочи и признава, че ответникът, заедно с капитана и механикът Иван Лазаров Лазаров, всъщност изобщо не са били изоставени от корабособственика. С писмото се признава още, че въпреки декларираното репатриране от кораба с парите на ищеца, всъщност моряците никога не са слизали от този кораб, а са останали на борда му по силата на допълнителен договор или уговорка с корабособственика, както и че са получили повторно от корабособственика цената на иска, привидно под формата на възнаграждение от корабособственика за следващ период, въпреки че по-рано са заявили, че ги е изоставил. Поддържа се, че въпросното Отворено писмо, представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че застрахователното събитие не се е осъществило, а декларираното от капитана на кораба “изоставяне на моряците“ от корабособственика по смисъла на Морската трудова конвенция, всъщност изобщо не е настъпило. Твърди се, че към 30.04.2020г., когато ответникът е декларирал, че получава пари и се репатрира за сметка на ищеца, първия вече е имал договореност с корабособственика да остане на кораба. Поддържа се, че след като е имал такова споразумение, още преди да получи обезщетението и привидно да се репатрирал, твърдението на ответника за “изоставяне“ от страна на корабособственика, направено чрез капитана, се явява невярно към 30.04.2020г. Поддържа се още, че при липса на “изоставяне на моряка“, декларираното от капитана застрахователно събитие “изоставяне от страна на корабособственика“ изобщо не е настъпило, а изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 19950 щ.долара е недължимо платено на ответника и подлежи на връщане.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Сочи се, че процесната сумата от 19950 щ.д. е платена от “Фиделитас“ ЕООД, а не от ищеца, като качеството на платеца е неясно. Признава се, че ответникът е бил член от екипажа на моторен кораб “Семела“, с длъжност “Втори механик“, като е сключил трудов договор с “Булком“ ООД на 27.05.2019г. за срок от 4 месеца плюс/минус/ 1 месец и месечното възнаграждение от 5000 щ.д. Сочи се, че ответникът е постъпил на работа-качил се е на кораба на 04.06.2019г., като срока на трудовия му договор е започнал да тече от тази дата и се прекратява, когато моряка слезе от кораба за репатриране в България, което се отразява с печат на кораба и подпис на капитана в моряшката книжка. Поддържа се, че ответникът не е получил дължимото трудово 4 възнаграждение за месеците ноември и декември на 2019г., и януари, февруари, март и април на 2020г., чиито общ размер възлиза на 30000 щ.д. Поддържа се още, че освен въпросната сума, към него момент на ответника, са били дължими суми за неизплатен договорен бонус за минало време в общ размер от 6178.90 щ.д. и законна лихва от 21.40 щ.д.

Твърди се, че общо задължения на корабособственика, са възлизали на 36487.66 щ.д., от които 36187.30 щ.д. за трудово възнаграждение и 308.76 щ.д. за лихви. Развити са подробни съображения относно нормативната база, уреждаща процесните правоотношения, в частност за приложимостта на Стандарт А2.5.2, б.“b“ и б.“с“ от МТК, както и за наличието на предпоставките за покриване на отговорността на корабособственика от страна на ищеца, в качеството му на застраховател по риска “изоставяне на моряк“. По конкретно се твърди, че капитана на кораба “Семела“ е уведомил “Булком“ ООД, с което дружество моряка/ответника, е сключил трудов договор, че са налице неизплатени трудови възнаграждения. Първият изпратен имейл от капитана на кораба, е на 31.01.2020г. в 12.26 ч. и с него се прави запитване относно заплатите, като в 12.30 ч. е постъпил отговор “Булком“ ООД с обещание за плащане. В последствие на 02.02.2020г., на 17.02.2020г. и на 27.02.2020г. отново е проведена кореспонденция между капитана и “Булком“ ООД, след което дружеството преустановява контакт с екипажа на кораба. С оглед изложеното се сочи, че на основание Директива ЕС 2018/131 Стандарт А2.5.2, ал.7, капитана на кораба е изготвил Удостоверение, с което на 06.02.2020г. е уведомил корабособственика. Сочи се, че на основание чл.363, ал.2 т.12 от КТК, във връзка с Морската трудова конвенция, Стандарт А2.5.2, б.“с“ и Правило 2.2.1, капитана е уведомил за случая Агенция “Морска администрация“-Варна, като след извършена Проверка №8/06.02.20г., със своя Заповед №В319/21.02.20г., Директорът на пристанището при ИА “Морска администрация“ Варна, е задържал м/к“Семела“, поради неизплатените повече от две /четири/ заплати. Сочи се още, че на 04.03.2020г. капитана на кораба е уведомил/декларирал пред ответникът, че екипажа търси правата си на основание Морската трудова конвенция /МТК/ да бъде репатриран и да му бъдат изплатени 4 заплати, считано от 01.11.2019г. до момента на подаване на декларацията. Сочи се, че на същия ден е постъпил отговор от представител на застрахователя, с който се потвърждава молбата /жалбата/ на екипажа за репатриране съгласно МТК. Наред с това, тъй като корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ не е изплатил дължимите заплати, ответникът е инициирал пред Окръжен съд Варна, производство за приложение на Конвенцията за арест на кораби. Сочи се, че с Определение №1022 от 15.04.2020г. по ч.т.д.№528/2020г. по описа на ОС Варна, е допуснато обезпечение в полза на ответника за заплащане на сумата от 26266.67 щ.д., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември 2019г.-м.март 2020г., като м/к “Семела“, е задържан, чрез обезпечителна заповед. Сочи се, че на 14.05.2020г. въз основа на искова молба с вх.№26896, е образувано гр.д.№4534/2020г. на РС Варна, с предмет неизплатени заплати до момента на подаване на ИМ, в общ размер от 36487 щ.д. Сочи се, че иска е предявен в условията на пасивна солидарност между ответниците-корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ и работодателя “Булком“ ООД. Твърди се, че на 05.05.2020г. по сметка на ответникът, е постъпила сумата от 19875 щатски долара, с основание за 5 плащането-обезщетение за неизплатени 4 заплати-01.11.2019г. до 29.02.2020г., като превода е извършен от “Фиделитас“ ЕООД, а не от застрахователят-ищец в настоящото производство. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът не е слязъл от кораба по силата на друг договор или уговорка с корабособственика, респективно че липсва основанието “изоставяне на моряка“. Поддържа се, че уведомлението до застрахователя, чрез декларацията на капитана, е относно неизплатените заплати, което попада в хипотезата на МТК Стандарт А2.5.2, б.“c“-когато работодателя прекрати едностранно договореностите с моряка и не му изплати договорените заплати за период най-малко 2 месеца. Поддържа се, че тъй като след 27.02.2020г. не е имало никаква комуникация с работодателя “Булком“ ООД, се е осъществила и хипотезата по б.“b“ от Стандарт А2.5.2 на МТК-изоставяне на моряка без необходимата поддръжка и подкрепа. Във връзка с горното се сочи, че в продължение на над четири месеца корабособственика не е плащал трудовото възнаграждение, както на ищеца, така и на останалия екипаж-общо 12 души, който факт покрива изискването на Морска трудова конвенция Стандарт А2.5.2, Финансово обезпечаване т.2, б.“b“ и б.“с“. Сочи се, че в съответствие с Директива ЕС 2018/131 и МТК, Стандарт А2.5.2, ал.7, корабособственика е уведомен, също така са уведомени застрахователя, ITF /Межд.морски синдикат/, ИА ”Морска администрация” и държавата на флага на кораба-Морони, Съюз на Коморските острови. Твърди се, че първоначално кораба е задържан от пристанищните власти, а в последствие е арестуван съгласно Конвенцията за арест по силата на акт на ОС Варна. Сочи се, че по време на развитието на процесните отношения, от 13.03.2020г. в Република България, е била обявена пълна забрана за напускане на всички населени места, във връзка с пандемията от “Ковид 19“. Сочи се, че в тази връзка на 25.03.20г. е взето Решение на извънредно заседание на кризисния щаб към Областна администрация Варна, като с Писмо вх.№ В-203/24.03.2020г./28 относно членовете на екипажи на кораби, посещаващи български пристанища, същите са уведомени, че нямат право да напускат територията на пристанището за периода на пребиваване в пристанището.