Решение № 96 от 18.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Свищов, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100818 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД.

Ищцата П. Т. Г., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2871545 / г. с „К“ ЕАД. Съгласно, Договор за потребителски кредит № 2871545 / 20.11.2023 г. същата получила под формата на кредит, сумата в размер на 1500 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2871545 / 20.11.2023 г. следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. Така на 20.11.2023 г., сключила с „А“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 792.11 лева. Твърди се, че заплатила по Договор за потребителски кредит № 2871545 / г. към „К“ ЕАД, сумата в размер на 1550 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 650 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит № 2871545 / 20.11.2023 г. сключен с ,К“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.

1

19 ал. 4 от ЗПК. На първо място, процесния договор не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. От тук и не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това Договор за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването иа възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита 2 изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата ио договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход но кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД бил "К" АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била процесната, поради което със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоогношение, единствено с цел да се избегнат 3 ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение и Договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен. По отношение на втория установителен иск, счита, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал,1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, защото се накърнява принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД, като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, още повече , че сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство сс стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението което следвало да сс заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определения ГПР. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявал разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, 4 едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД е "К" АД; печалбата на "А" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "К" АД ., от което можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, бил недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /; Договор за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗ.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2871545 от 20.11.2023г. сключен с К ЕАД на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, , да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2023г. сключен с А ЕООД на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 вр. чл.

19 ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, да бъде осъден на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД ответника К ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 25.56 евро/50 лева/ недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит № 2871545 от 20.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното плащане, както и да бъде осъден ответника А ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 332,34 евро/650 лева/ на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, - недължимо платено 5 възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания на взема становище. В писмено становище чрез процесуалния представител взема основателност за уважаване на исковете като основателни и присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът „К“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита и не следва да бъде включен като разход. Кредитодателят нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещия договор за поръчителство, наличието на свързаност между дружествата не водело само по себе си до „скрито оскъпяване“. Не оспорва твърдението на ищеца, че по договора за поръчителство е платено възнаграждение в размер на 25.56 евро лева и твърди, че заплатеното по договор за кредит било в общ размер на 1558,13 лева. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебното заседание поддържа подадения отговор на исковата молба. Взема становище исковете да бъдат отхвърляне и се присъдят сторените разноски, а в случай, че бъдат уважени, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.