Акт от 16.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 20464/2026
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 125, ал. 1, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 368 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- параграф 1, т. 19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 21537 гр. С. 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110120464 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЗАД А.” АД срещу СО с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 488,59 евро (с левова равностойност 955,60 лв.) - главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10022030108528, с включени ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро (10 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.07.2026 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 187,01 евро (с левова равностойност 365,76 лв.) - мораторна лихва за периода от 14.07.2023 г. до 14.07.2026 г.
Ищецът твърди, че на 22.04.2022 г. около 01:00 часа в гр. С. при движение от НДК в посока мол „П., близо до кръстовището с ул. „Е.В.“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „А.“, модел „S 7“, с рег. № СВ **** ТА, преминал през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно (дупка), вследствие на което по автомобила били нанесени имуществени вреди – спукани леви гуми.
Посочва, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ със „ЗАД А.“ АД, Клауза - „П“ – „Пълно каско“, със застрахователна полица № 0310Х0006501 и период на застрахователно покритие от 17.01.2022 г. до 16.01.2023 г. След събитието и след подадена декларация за щета в ищцовото дружество била образувана преписка по щета № 10022030108528 от 27.04.2022 г., представени били 1 фактура № ********** от 22.04.2022 г., издадена от СБА – Национална служба за Пътна помощ на стойност 84 лв. и фактура № ********** от 20.10.2022 г., издадена от „Диана“ ООД на стойност 2 554,85 лв., по които застрахователят одобрил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 945,60 лв. с платежно нареждане № PL30843704 от 23.11.2022 г. на собственика на увредения лек автомобил, както и сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Ищецът твърди, че ПТП е настъпило по вина на ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя в изправно състояние и за сигнализиране на препятствията по него. Твърди, че отправил покана до ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение с изх. № Л-70 от 04.01.2023 г., получена на 05.01.2023 г., като му дал 14-дневен срок, но плащане не последвало, с което ответникът изпаднал и в забава, считано от 19.01.2023 г., като ищецът претендира лихва за забава за периода от 14.07.2023 г. до 14.07.2026 г. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва настъпването на процесното ПТП, както и неговия механизъм – мястото и времето на ПТП, наличието на неравност на пътното платно, както и връзката между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно.
Оспорва настъпването на твърдените от ищеца вреди. Счита, че в случая е било задължително съставянето на протокол за ПТП от органите на „Пътна полиция“ – СДВР, тъй като процесният автомобил не е можел да се придвижва на собствен ход и е бил репатриран, като без съставянето на този протокол не може да се установи механизмът на ПТП. Твърди, че уличната мрежа на твърдяното място на настъпване на ПТП е в добро състояние и не са налице възлагания на СМР от страна на ответника за поддръжка на уличната мрежа на посоченото място. Счита, че в случая не е налице валидно застрахователно правоотношение, като оспорва застрахованият да е изплатил дължимата застрахователна премия. Евентуално твърди, че е налице съпричиняване от водача на увреденото МПС, който не е съобразил поведението си с пътната обстановка и не е избрал правилната скорост на движение, за да възприеме препятствието и за да може да спре съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на претендираното обезщетение и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответната страна, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респективно ангажирането на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2) 2 настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие - ПТП, в причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3) виновно противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4) пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5) изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на правоимащите лица и направата на ликвидационни разноски в претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията чрез плащане, респективно че е изпълнил задължението си да поддържа в изправност пътния участък, като вземе мерки за обезопасяване на пътната настилка, както и твърдението си за съпричиняване на вредите от страна на водача на увреденото МПС поради шофиране с несъобразена с пътната обстановка скорост и поради това, че разположението на автомобила на пътното платно не е било съобразено с пътните условия.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава - уговорен падеж за плащане или отправена и получена от ответника покана за плащане на претендираното обезщетение, както и неговия размер.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че „ЗАД А.“ АД е заплатило в полза на собственика на застрахования при ищеца лек автомобил „А.“, модел „S 7“, с рег. № СВ **** ТА сумата от 945,60 лв. по процесната щета, както и че пътният участък, на който се твърди да е настъпило ПТП – от НДК към мол „П., близо до кръстовището с ул. „Е.В.“ е част от общинската пътна мрежа, поддържана от СО
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС – „А. S7“ с рег. № СВ **** ТА, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен на 14.01.2022 г., във формата на застрахователна полица № 0310Х0006501 (и Анекс № 1 от 24.01.2022 г.) със срок на действие от 00:00 часа на 17.01.2022 г. до 23:59 часа на 16.01.2023 г., с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по процесния лек автомобил, собственост на „ЗВК“ ООД, който договор е сключен чрез пълномощник М. Г. З., с покрити рискове: клауза „Пълно Каско“ и допълнително покритие „Автомобилен асистанс за чужбина“ - за този договор е 3 предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие. Относно възражението на ответника, че застрахователният договор не е породил действие, тъй като няма данни да е била заплатена дължимата застрахователна премия, следва да се посочи, че от представената застрахователна полица се установява, че е уговорено дължимата застрахователна премия да бъде заплатена на четири вноски, т. е. разсрочено. За да бъде изпълнението на задължението за изплащане на застрахователна премия точно, необходимо е съответната вноска по застрахователната премия да бъде заплатена на уговорената дата. Съгласно чл. 368 КЗ, ако не бъде заплатена вноска по застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора или да измени същия. В настоящия случай не се установява да са предприемани от страна на застрахователя действия по упражняване на правата, регламентирани в чл. 368 КЗ, а от представения доклад по щета № **********, изготвен от застрахователя, се установява, че застрахователната премия в общ размер на 5475 лв. е платена изцяло, поради което съдът приема, че задължението за заплащане на застрахователната премия е изпълнено точно, респективно правата и задълженията по застрахователния договор по застраховка „Каско на МПС“ са такива, каквито са възникнали при сключването му и същият валидно обвързва страните по него.
В тази връзка по делото са приети и приложимите към застрахователния договор Общи условия на ЗАД „А.“ по застраховка „КАСКО НА МПС“, като от тях се установява, че настъпилото застрахователно събитие е покрит застрахователен риск по аргумент от чл. 7.4, вр. чл. 7.2.1 от Общите условия. Съгласно тях по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива щети на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „Минимално Каско“, „Частично Каско“ и „Кражба на МПС“, както и кражба чрез взлом или чрез техническо средство на трайно фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително а.о, видео и/или навигационно оборудване, злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично или химично въздействие върху застрахованото МПС – удар с твърд предмет, счупване, надраскване, пробиване по МПС, преобръщане на МПС, заливане с бои или с химически активни вещества – киселини, основи и други, с изключение на увреждане на гумите на МПС, умишлен палеж или умишлено предизвикана експлозия (взривяване на МПС), а съгласно клауза „Частично Каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от всички рискове, посочени в клауза „Минимално Каско“ и изрично посочени рискове, сред които: пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Тълкувайки посочените клаузи съдът намира, че в уредбата на клауза „Пълно Kаско“ е предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в Общите условия е дадена дефиниция, от която не може да се изключи преминаването през дупка на пътното платно и нанасянето на щети по гумите на 4 автомобила. В настоящия случай се твърди, че вредите са причинени в резултат от необозначена неравност на пътното платно, поради което твърдяното застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск, тъй като не попада и в никое от изключенията, посочени в раздел VI „Изключения“, при които застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение.
Разпечатката съдържа 22 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2992e64-47b6-44c5-85df-00fe3354168d