Определение № 4726 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4726 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20268002101081 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 30 736/14.11.2025 година, подадена от Прокуратурата на Република България и насрещна такава с вх. № 34 537/18.12.2026 година, подадена от Н. Г. С., двете против решение № 1172/14.10.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1057/2025 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд частично е отменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 1128/26.02.20025 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-20 състав, постановено по гр. д. № 2016/2024 година, при което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Г. С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.10.2011 година до 02.05.2023 година, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу С., приключило с решение № 304/09 02.05.2023 година на Софийски градски съд, постановено по н. д. № 2627/2021 година (предходните досъдебно и съдебни производства), последица от неоснователно повдигнато му от Прокуратурата на Република България обвинение по обвинение по чл. 203 от НК, заедно със законната лихва, 1 считано от 19.02.2024 година до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер от 40 000.00 лева до пълния претендиран такъв от 50 000.00 лева за обезщетение за неимуществени вреди, както и искът за сумата от 1551.69 лева, представляваща транспортни разходи, свързани с наказателното производство, заедно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2024 година до окончателното плащане искът е отхвърлен. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното определение № 5862/25.03.20025 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-20 състав, постановено по гр. д. № 2016/2024 година, което е оставено без уважение искането на Прокуратурата на Република България за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България е посочено, че въззивното решение на Софийския апелативен съд, в осъдителната му част, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че направената от съда оценка на обстоятелствата от значение за определяне на размера на неимуществените вреди била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което искът да бъде отхвърлен изцяло или размерът на присъденото на Н. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намалено като се съобрази с обема на действително претърпените вреди, като съответно бъде намалено и присъденото му за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по тази касационната жалба Н. Г. С. е подал отговор на същата с вх. № 34 536/18.12.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1172/14.10.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1057/2025 година в оспорваната от Прокуратурата на Република България част и такова не трябва 2 да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение, като въззивното решение бъде потвърдено в оспорваната с нея част.

В подадената от Н. Г. С. насрещна касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 50 000.00 лева, както и в частта му, с която е отхвърлен искът за транспортни. Твърди се, че в тази част решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния претендиран размер. В изложението си по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Н. Г. С. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба Прокуратурата на Република България не е подал отговор на същата, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 22.10.2025 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 30 736/14.11.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Н. Г. С. е бил уведомен за касационната жалба на насрещната страна на 24.11.2025 година, а подадената от него насрещна касационна жалба е с вх.

№ 34 537/18.12.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 287, ал.

2 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

3

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че предявеният иск бил с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. Г. С. твърдял, че на 28.11.2011 година бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във връзка с чл. 202, ал.

1, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 20, ал. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай). Производството било прекратявано многократно, били провеждани десетки съдебни заседания, постановената оправдателна присъда била протестирана и други. Производството било приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение от 28.04.2023 година, постановено по в. н. о. х. д № 2627/2021 година по описа на Софийски градски съд. Също така твърдял, че здравето му било тежко засегнато, бил много притеснен, злепоставен в обществото и на работното си място, социално изолиран, често се налагало да пътува до гр. София и направил разходи в тази връзка. Подчертавал, че била отнета перспективата да заживее в Федерална Република Германия със семейството си. Претендирал Прокуратурата на Република България да му заплати:-сумата от 50 000.00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, заедно със сумата от 6536.25 лв., като лихва за периода от 28.04.2023 година до 19.02.2024 година;-сумата от 1963.00 лева като транспортни разходи, заедно със сумата от 209.08 лева, лихва за периода от 28.04.2023 година до 19.02.2024 година;- разходи за адвокатска защита 8900.00 лева, заедно със сумата от 947.96 лева, лихва за периода от 28.04.2023 година до 19.02.2024 година.

Прокуратурата на Република България оспорвала исковете, като твърдяла, че не се доказвало наличието на вреди, нито тяхната причинна връзка с поведение на Прокуратурата. Оспорвала размера на претендираното обезщетение като завишен. Считала, че продължителността на производството била съответна на сложността на казуса, а за съдебната фаза отговорност не можело да се носи от Прокуратурата на Република България.

Нямало спор, че С. бил обвиняем и по-късно оправдан за повдигнатите обвинения, като страните не спорели за срока на наказателното преследване и етапите, през които то било преминало на две инстанции.

Престъплението, за което било повдигнато обвинение било наказуемо с 4 лишаване от свобода от десет до двадесет години. Оправдателната присъда от 16.02.2021 година на Софийския районен съд, постановено по н. о. х. д. № 10 180/2016 година била влязла в сила на 28.04.2023 година, а производството било продължило 11 години и 5 месеца, включително поради протест на присъдата пред Софийски градски съд. В наказателната преписка били налични данни, че държавното обвинение било дало становище, че първоинстанционната оправдателна присъда не следвало да се протестира.

От приетата автотехническа експертиза се установявало, че Н. Г. С. бил пътувал 60 пъти до гр. София и обратно, като бил изминал общо 7720.00 км. Като бил отчел комбинирания разход на гориво (извънградско и градско) на процесния автомобил (8.7 литра на сто километра пробег) експертът бил посочил, че С. бил изразходвал 1551.69 лева.

Приетата съдебномедицинска експертиза била посочила, че по данни на пациента здравословните оплаквания започвали през 2009 година, с поява на обриви по окосмената част на главата и зад ушите, но лечение не било прилагано, като през 2015 година обривите се разпространили по гърба и седалището. Н. Г. С. свързвал генезиса със стрес от наказателното производство. Провежданото лечение било без окончателен резултат. Според епикризата (26.06.2020 година‑06.07.2020 година) от Отделението по кожни и венерически болести, заболяването псориазис вулгарис било с давност повече от 10 години, но не било уточнено кога точно било започнало, като понастоящем терапията продължавала, като имало подобрение. Посочено било, че било възможно влошаването на псориазисните оплаквания да било вследствие на причинен стрес, тъй като една от водещите причини за отключване и обостряне на това заболяване бил именно стресът.

По делото били приложени договори за правна защита и съдействие от които било видно, че Н. Г. С. бил заплатил на адвокат за защита по наказателното дело сумите 500.00 лева, 1000.00 лева, 5400.00 лева, 2000.00 лева (общо 8900.00 лева).

Свидетелката К. И. Т.–С., съпруга на С., сочела, че наказателното производство, от 2009 година му се било отразило пагубно–сринало самочувствието му, разболял се бил от тежък псориазис и това го било накарало да спре да комуникира, отново пропушил, бил напълнял с 20 кг., говорел само за делото, будел се и казвал, че ще влезне в затвора. Били 5 живеели в малък град (гр. Ботевград), всичко се било разбирало там, спрели били да се събират с хора. Н. Г. С. бил управител на добре посещаван ресторант, но бил понижен в работата си. По това време се бил родил вторият им син, но С. не бил така отдаден в отглеждането, както с първото дете, тъй като се бил изолирал. Била настъпила и промяна в характера му. Свидетелката разказвала, че през 2015 година били заминали за Германия и искали да започнат на ново, тя имала работа, а С.-не. Делото обаче било подновено и за да се явявал в заседания се наложило Н. Г. С. да се върне в Република България. Сочела, че имали разходи по явяване по заседания, всеки месец пътували до гр. София, плащали паркинги, трябвали им пари за гаранции, търсели от близки и роднини.

Свидетелката В. И. Т, сестра на съпругата на С., описвала Н. Г. С. преди наказателното дело като енергичен, работлив, с много приятели, отворен. Наказателното преследване му се било отразило в емоционален план и той се бил променил, депресирал се, затворил се в себе си, не прекарвал вече време с децата си, а преди бил всеотдаен родител, бил започнал много да пуши. В работата се били обтегнали отношенията с шефа му от ресторанта и бил преместен от управител на по-ниска позиция. Слуховете в малки град се били отразили на имиджа му. Бил развил тежка форма на псориазис, язва на дванадесетопръстника. Когато през 2015 година наказателното производство било прекратено семейството било решило да напусна Република България с оздравителна цел, тъй като в малкия град имало утежняваща атмосфера.