Протокол № 1 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№1 гр. Пазарджик, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900136 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът А. Б. И., редовно призован, не се явява. За него се явява с адв.

Д. Д. преупълномощен от адв. Я. Д..

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призовани не се явява представител. Постъпила е молба от юрк. Й., с която не възразява да се даде ход на делото. В молбата са направени възражения по доклада по делото в частта относно доказателствената тежест, която съдът подробно ще докладва след даване ход на делото.

Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора:

Адв. Д.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и разпределената с него доказателствена тежест.

Съдът докладва конкретните възраженията на ответника по доклада.

1

Адв. Д.: - Считам, че възражението на ответната страна е неоснователно доколкото няма как да се установи вреда от влошаването, без да се установи самото влошаване в каквато връзка е тяхното възражение така, че го считам за напълно неоснователно изявлението.

Съдът, след изслушване на ищеца, счита, че изрично е посочил при разпределяне доказателствената тежест, че една от предпоставките, които ищецът следва да докаже е неимуществената вреда, която е претърпяна от влошаване на здравословното състояние на ищеца и която не е била взета предвид при присъждане на обезщетяването с влязлото в сила решение.

Ето защо, изложеното от процесуалния представител на ответника, че не е достатъчно само да бъде указано на ищеца да докаже настъпването на вреди, дължащи се на влошаване на здравословното състояние, а трябва да докаже конкретно настъпването на такова влошаване, е неточно. Както се посочи вече, изрично е възложено в тежест на ищеца доказването на неимуществена вреда, претърпяна освен от влошеното му здравословно състояние (което може да е настъпило и в хода на първото исково производство), но и невзета предвид с влязлото в сила решение.

В тази връзка неправилно ответникът счита, че моментът, към който съдът по т. д. № 157/2021 г. е съобразил здравословното състояние на ищеца е моментът на определяне на обезщетението и това било датата на решението – 12.12.2022 г. Това е така, тъй като моментът, към който съдът по първото дело е могъл да съобрази евентуално влошаване е моментът, до който събира доказателства и това е приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. В периода от приключване на съдебното дирене до постановяване на решението биха могли да настъпят нови факти, които не се преклудират от силата на присъдено нещо на решението и биха могли да обосноват нов иск при съответните предпоставки, и тези обстоятелства съдът е маркирани от настоящия състав на съда в определението по насрочване на делото.

По изложените съображения съдът намира, че не е нужно изменение на доклада. Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение № 2

420 от 26.11.2024 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА молба от ищеца от 23.12.2024г. с поставени въпроси към експертите.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността да направят това по-късно в други съдебни заседания, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.

Адв. Д.: - Поддържам искането за допускане на СМЕ.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА СМЕ с вещо лице експерт по здравеопазването и невролог, която след извършване на ЛИЧЕН ПРЕГЛЕД на ищеца и преглед на материалите по делото, включително и представените в днешното съдебно заседание да отговори на въпросите на ответника в отговора на ИМ и тези от ищеца, посочени в молбата му от 23.12.2024г., с изключение на въпроси от т.

5 до 7, както й на въпроса поставен от съда в Определението за насрочване, а именно:

Установява ли се причинно-следствена връзка между проявилите се здравословни усложнения и претърпяната при произшествието на 06.08.2019 г. травма? Какви точно са симптомите и последиците на всяко от описаните влошавания, респективно до какви преки последици за качеството на живот на ищеца, болки и страдания води всяко от тях?

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р П. М..

Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски в размер на 1000 лева, вносими по равно между страните в едноседмичен срок 3 от днес за присъствалата страна и от съобщението - за неприсъствалата.

Адв. Д.: - Моля да се изиска т.д. № 157/2021г., с което доказателственият материал ще бъде попълнен за целите на настоящото производство.

Съдът намира искането за основателно, за това

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване т.д. № 157/2021 г. на ОС – Пазарджик.

ДОПУСКА като свидетели по делото Р.Х. И.а и И. Б. И..

Св. Р.Х. И.А: - 49 г., българка, българска гражданка, неосъждана, съпруга съм на ищеца, нямам съдебни дела със страните. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване, когато потвърди неистина или затаи истината. Желая да бъда свидетел по делото.

Обещавам да кажа истината. Моите очаквания бяха, че след определен период от време ще се възстанови и ще продължи нормалната си трудова дейност и като съпруг вкъщи. Но това не е така. През последните две години се установи, че не може да се върне на работа в рудника и да работи с машини.

Има категория, но се установи, че с тези диагнози той не може да упражнява предишната си професия и трябва да премине към звено „Трудоустроени“ на най-ниската длъжност – сметосъбирач. Последните две години вместо да работи в рудника на добре платена заплата, той попада в това звено при болните, тъй като получава ТЕЛК Решение и след него не може да се върне и полага този труд, който е полагал преди това. Болките му са продължителни.

Аз си представях, че ще се възстанови, защото болките бяха в главата, но минаха във врата, гръбначния стълб, в кръста, започна да пада без причина, да изпуска предмети, започна да губи зрение, вестибуларния му апарат не работи добре и се налага непрекъснато да ползва болнични. Ходи по изследвания.

Установи се, че има някакви вълни в мозъка, които не изпращат правилни сигнали към тялото. Ние се надявахме, че може да се лекува, но се оказа, че не може да се възстановят мозъчните клетки. Те така са увредени в следствие на тази катастрофа и по никакъв начин не могат да се регенерират и той ще страда. Терапията е поддържаща и най-вероятно е до живот. Той страда изключително много, понеже нали си представяте човек, който работи на хубава позиция и заплата в изведнъж последните две години мете пода и изхвърля кошчетата на същите тези колеги. С тази диагноза и заболяване не може да работи на предишната си работа. Започва да вижда живота, като 4 безсмислен, казва „Аз за какво тогава ще живея, като не може да помага нито в семейството, нито финансово“. Някой път отказва да говори, мълчи с дни или речта му се губи и започва с ръце да ми обяснява. Отказва да говори, не вижда смисъл. Аз му казвам, че е млад човек, не може така, по някакъв начин неврологията може да се развие и измисли някакви лекарства за тези заболявания, но в момента медицината в тази област до тук е развита и това е положението. В ежедневието като се храни изпуска чиниите, вилиците, като върви се блъска в мебелите. Непрекъснато му правя забележка, а той ми казва, че не го осъзнава. Това е в последните две години. Просто той не усеща чувствителност. Мозъкът не може да контролира двигателния апарат. Върви, върви и пада по стълбите, изпуска предмети без причина. Започна да се напикава, няма чувствителност, не може да прецени, че му се ходи до тоалетна. Мозъкът не му дава сигнали, че му се ходи до тоалетна, което е ужасно, той все пак е малко над 50 г. Пак ми казва „ Аз не го искам“. Не мога да разчитам на него, той не вижда смисъл да направим ремонт, да ми помогне.

Например ни се роди внуче той не може да го държи. Те не му го дават и той също се страхува да го прегърне. Един единствен път го е прегърнал за 6 месеца за една снимка го е прегърнал и всички знаем, че му има нещо и не е в състояние да се контролира включително и със шофиране. Дойдохме с кола, но на дълги разстояния повече от Пазарджик до морето е абсурд да отидем или до моите родители, които живеят по-далече изобщо, само на къси състояния. Той непрекъснато е немизил и аулин, изпитва някаква адска болка, главата, гърба, гръбнака, кръста. Явно е нещо неврологично. Той отключи и много висока хипертония, освен другите съпътстващите лекарства за глава, няколко пъти припадъци получи, оказа се, че има някакви епилептични пристъпи така, че и за това се пият доживотно някакви лекарства, за главата пие за оросяване, една торба с лекарства.

Сънят му е ужасен, мозъкът не му показва, че става време за сън. Първо изпитва, като клаустрофобия, стои на терасата непрекъснато. Дори сега в момента е с нас, но стой отвън, не може да стои вътре в сградата, изпитва страх от затворени помещения. Така се отключи това нещо, че непрекъснато стои на терасата, иска да диша, като стане време за сън, на терасата съм изнесла храната, там вечеря, просто изпитва страх. Преди това с лекарствата ги потушавахме тези симптоми, сега се задълбочават и стават още по-зле. Аз си мисля, че всяко заболяване лекуваш, лекуваш и се връщаш на работа. Уви 5 тези неврологични заболявания се задълбочават, той след 5 години трябваше да се пенсионира на максималната пенсия в рудника, сега трябва да работи до 65 г. с по-ниска заплата и много по-ниска пенсия съответно. Дори финансово не може да се справим. Ние имаме кредит и със заплата, която получаваше трябваше още няколко години да го погасим, той го разсрочи още 20 години, защото не може да го погасим.

Емоционално също не може да се владее от нещо съвсем дребно може да направи скандал, осъзнава, че не е постъпил правилно, но след време, извинява се, казва, че не го е искал. Когато говорим не се сеща за някои хора, кои са, какви са били, близки приятели, не може да се сети кой са.

Първоначално беше така веднага след катастрофата имаше амнезия след това се възвърна паметта му, казаха нещо краткосрочна, дългосрочна памет, но сега започва например пратя го в магазина той ме пита защо е там, няма я краткосрочната памет.

Само да споделя имам един съсед, който ми казва, че продава апартамента си от сега нататък аз да се грижа за съпруга си. Съпругът ми през нощта докато спим той си отключва, качва се на последния етаж на покрива и прави опити да скача. Съседът ми живее на последния етаж и казва, че чува шумове, тропот посред нощ и вижда, че е съпругът ми и го хваща за ръката, очите му са отворени, но е като в сън. Прибира го вкъщи до входа, но аз не съм разбрала въобще. Аз го споделих с него той казва, че не осъзнава, не помни и все едно е друг човек. Самият сън е с такива нарушения по самите изследвания гледах някакви вълни са, когато спи, тези вълни показват, че той всъщност е буден, а пък когато е буден значи спи. Примерно седи на дИ.а 6 часа без да мръдне в будно състояние може въобще да не се премести. Просто мозъкът му не изпраща сигнали, че е буден.

Помагам му да се облича, да се обува, някой път и с хранене. Не може да прецени, че тениската е на обратно, не може да прецени, че е лято, ще се облече със зимни дрехи. Няма правилна преценка, за време, за място, за ситуация, за хора. Отиваме на парти той си приготвя анцуг.

Св.И. Б. И.: - 44год., българин, български гражданин, неосъждан, брат съм на ищеца, без съдебни дела със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване, когато потвърди неистина или затаи истина. Обещавам да кажа истината. ПТП беше 2019г. аз 6 бях един от първите хора, които го видя. Понеже доста често сме заедно виждам едно прогресиране на симптомите, които ги имаше и от преди. Но тук от две години нещата това, което виждам отиват към влошаване. Все повече се нарушава комуникацията с него когато сме заедно. Все повече го виждам така отвян, забравя си мисълта, забравя някои неща, които са от няколко дни.