Решение № 87 от 26.05.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20251880101284 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. М., ЕГН: ********** срещу Д.

Ц. М., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който ищцата моли да бъде признато за установено спрямо ответницата, че е собственик на следните недвижими имоти: масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, съдържащ: склад, мазе и баня и етаж, състоящ се от: две стаи, хол и кухня, находяща се в парцел IX /девети/ с планоснимачен номер 1597 в квартал 50, УПИ парцел 9-1597, кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София и УПИ парцел 91597 в кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София, в който е построена горепосочената масивна жилищна сграда, с административен адрес: *****, както и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищцата владението върху горепосочените имоти.

Ищцата посочва, че нейната баба М. Д. Б. е придобила на основание давностно владение собствеността върху дворното място, находящо се в с.

Редина, мах. „Дренов“, Софийски окръг съставляващо парцел III-10 в квартал 2 по плана на село Редина, мах. „Дренов“, Софийски окръг с урегулирано пространство от 599 кв.м. /идентично с процесния УПИ/, за което й е бил издаден нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 117, том I, дело 384/1960 г. на А. А. – съдия при РС – Своге. Твърди се също, че М. Б. е учредила в полза 1 на нейната дъщеря П. Х. Г. право на строеж върху горепосоченото дворно място срещу поемане на задължение от П. Н. и нейният съпруг И. Н. И. да я издържат и гледат до края на живота й, за което е издаден нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя № 256, том I, дело № 385/1960 г. на А. А. – съдия при РС – Своге. Правото на строеж е реализирано от П. Х. Г., като същата е построила в дворното място процесната масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62 кв.м., съобразно издаденото й разрешение за строеж № 67 от 1961 г. и протокол № 160 за дадена строителна линия и определено ниво от 03.08.1961 г. Предвид изложеното се твърди, че П. Г. и И. И. са придобили собствеността върху гореописаната масивна жилищна сграда. Посочва се също, че след смъртта на М. Д. Б., нейната дъщеря П. Х. Г. /и майка на ищцата/, като единствен нейн наследник е придобила на основание наследствено правоприемство собствеността върху процесното дворно място. Ищцата твърди също, че е сключила със своята майка П. Х. Г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, по силата на който П. Г. е прехвърлила на ищцата собствеността върху ½ идеална част от процесната масивна жилищна сграда, срещу което ищцата е поела задължението да издържа и да полага грижи за майка си, като П. Г. е запазила правото си на ползване върху масивната жилищна сграда. Посочва се, че след смъртта на П. Г. на ** г., ищцата е придобила в резултат на настъпилото наследствено правоприемство, като единствен наследник на П. Г. собствеността върху другата ½ идеална част от процесната масивна жилищна сграда, както и върху УПИ парцел 9-1597 в кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска.

През 2010 г., със съгласието на ищцата и на П. Г., ответницата се нанесла и заживяла заедно със своето семейство в процесната масивна жилищна сграда. След смъртта на П. Г., през месец юли 2024 г., ищцата изпратила чрез ЧСИ Р. Г. – Ч. покана-уведомление, адресирана до ответницата за прекратяване на договора за заем за послужване на масивната жилищна сграда и освобождаването й. В поканата отправена до ответницата било посочено, че ищцата счита договора за заем за послужване на жилищната сграда на адрес: *** за едностранно прекратен, като същата е поканена в 30дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, да освободи имота и да предаде владението на ищцата. Поканата е връчена на ответницата чрез ЧСИ Р. Г. – Ч. на 06.08.2024 г. Посочва се, че доколкото имотът не бил освободен от ответницата в дадения й срок, ищцата подала искова молба до Районен съд – Своге срещу ответницата, с която е предявен иск на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД за връщане заетата за послужване вещ – масивната жилищна сграда, построена в УПИ парцел 9-1597 в кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл.

Софийска. С Решение № 54 от 10.04.2025 г. по гр.д. № 744/2024 г. по описа на Районен съд – Своге, искът бил отхвърлен. Същото е било потвърдено с Решение № 485 от 13.10.2025 г. по в.гр.д. № 521/2025 г. на Софийски окръжен съд, доколкото съдът е достигнал до извод, че случаят касае търпими действия, извършени от ответницата със съгласието на ищцата.

2

В исковата молба се поддържа, че търпимите действия са преустановени с връчване на ответницата на поканата за освобождаване на имота. Твърди се, че след изтичане на предвидения в поканата 30-дневен срок, считано от 06.08.2024 г., имотът се намира във владение на ответницата без същата да има правно основание за това. Посочва се, че ответницата и към настоящия момент упражнява фактическа власт върху имота, респ. ищцата е лишена от ползването му. Предвид гореизложеното се моли исковата претенция да бъде уважена. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата не е подала отговор на исковата молба /исковата молба, ведно с уточняващите молби и приложенията към тях са редовно връчени на ответницата на 26.01.2026 г./.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 23.04.2026 г., ответницата е признала исковата претенция, като ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената претенция с правно основание чл. 108 ЗС, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че е собственик на процесните имоти: масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62 кв.м., находяща се в парцел IX /девети/ с планоснимачен номер 1597 в квартал 50, УПИ парцел 9-1597, кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София и УПИ парцел 91597 в кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София на твърдените от нея правни основания - договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и наследствено правоприемство, както и че ответницата упражнява фактическа власт по отношение на процесните имоти.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като 3 признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в проведеното на 23.04.2026 г. открито съдебно заседание, че признава предявеният иск, а ищецът в същото заседание заявява, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК. В допълнение е необходимо да се посочи и че направеното по делото признание на иска се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства: нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 117, том I, дело 384/1960 г. на А. А. – съдия при РС – Своге, нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя № 256, том I, дело № 385/1960 г. на А. А. – съдия при РС – Своге, нотариален акт за договор за прехвърляне на недвижим имот чрез задължение за гледане и издръжка № 61, том I, дело № 111/1987 г. на Г. А. – Свогенски районен съдия, Удостоверение за наследници изх. № 15 от 24.10.2025 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при с. Редина, общ.

Своге, обл. Софийска във връзка със смъртта на М. Д. Б. и Удостоверение за наследници изх. № 94-ГРАЖДАН-2457 от 24.10.2025 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при гр. Своге, общ. Своге, обл.

Софийска във връзка със смъртта на П. Х. Г., покана – уведомление, отправена от М. И. М. до Д. Ц. М., Протокол от 06.08.2024 г. на ЧСИ Р. Г. – Ч. рег. № 925 с район на действие Софийски окръжен съд и Констативен протокол № 195, том I, рег. № 4805 от 02.09.2024 г. на помощник нотариус П. А., с район на действие РС – Своге.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 0252019 от 12.11.2025 г., видно от който ищцата е заплатила адвокатски хонорар за процесуално представителство по настоящото дело в размер от 766, 94 евро, с левова равностойност от 1500 лева /в тази част договорът служи за разписка относно заплащането на сумата/.

Ответницата е релевирала своевременно възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна, което съдът счита за неоснователно. В тази връзка, е нужно да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, доколкото се касае за вещен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. Спорът, предмет на настоящия исков процес предполага необходимост процесуалният представител на ищцовата страна да се запознае и анализира множество документи свързани със собствеността върху процесните имоти, както и да съобрази осъществените с тях разпоредителни действия. Съобразно изложеното, съдът счита, че заплатеното от ищцата възнаграждение в размер от 766, 94 евро, с левова равностойност от 1500 лева не се явява прекомерно.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108 Закон за собствеността по отношение на Д. Ц. М. , ЕГН: **********, че М. И. М., ЕГН: ********** е собственик на следните недвижими имоти: масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, съдържащ: склад, мазе и баня и етаж, състоящ се от: две стаи, хол и кухня, находяща се в парцел IX /девети/ с планоснимачен номер 1597 в квартал 50, УПИ парцел 9-1597, кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл.

Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София и УПИ парцел 9-1597 в кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София, в който е построена горепосочената масивна жилищна сграда, с административен адрес: *****.

ОСЪЖДА Д. Ц. М., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на М. И. М., ЕГН:

********** владението върху следните недвижими имоти, а именно: масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, съдържащ: склад, мазе и баня и етаж, състоящ се от: две стаи, хол и кухня, находяща се в парцел IX /девети/ с планоснимачен номер 1597 в квартал 50, УПИ парцел 9-1597, кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София и УПИ парцел 9-1597 в кв. 150 по ПУП на гр. Своге, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС – София, в който е построена горепосочената масивна жилищна сграда, с административен адрес: *****.