Решение № 3523 от 12.10.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3523

Плевен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20267170700555 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба от „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Новамед БГ“ ООД /посочена в жалбата като „СМТЛ НОВАМЕД БГ“ ООД/, [ЕИК], със седалище и адрес на управление град Плевен, [улица], представлявана от управителя д-р З. Б. Н., чрез адв. Б. от АК-Шумен, срещу Заповед № 253С-03-366 от 16.06.2026 г. на директора на РЗОК /Районна здравноосигурителна каса/ - Варна, с която на дружеството са наложени финансови неустойки на основание чл.24, ал.1, т.8, б.„а“ от сключения Договор № 038017/12.03.2026 г.

Описва заповедта, като сочи, че обжалва същата като незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Твърди, че е налице неправилно установяване на фактическата обстановка. В мотивите на заповедта административният орган приема, че квалифицираният медицински специалист „не е изготвил писмено задание по образец“. Този извод противоречи на констатациите в констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта. Счита, че санкционната заповед изменя фактическите констатации от протокола. Докато в констативния протокол е записано: „...предоставил писмено задание ...в което липсват следните задължителни реквизити... което води на извода, че задание съществува, но е непълно, в санкционната заповед е използван изразът: „квалифицираният медицински специалист не е изготвил писмено задание по образец... “.

В случая безспорно е установено, че при проверката е представено Приложение № 5 - писмено задание за изработка на ортопедични обувки по индивидуална мярка, което е било разгледано от проверяващите. Констатирано е единствено, че в него липсват част от реквизитите относно техническите характеристики на изделието и следователно не е налице липса на писмено задание, а спор относно неговото съдържание. Налице е съществена разлика между „неизготвено задание“ и „изготвено, но непълно (с липсващи реквизити) задание“, като се посочва, че това са различни юридически факти. Органът, обаче, не е направил преценка, дали констатираните пропуски представляват липса на документ, или непълно/неправилно попълнен документ, като това са две напълно различни нарушения.

Поради гореизложеното счита, че административният орган е изградил правните си изводи върху неправилно установена фактическа обстановка.

Твърди, че не е доказано твърдяното нарушение на чл. 4, ал. 3 от договора.

Безспорно е, че за двамата пациенти са били извършени индивидуални измервания; изготвени са картони за вземане на мярка; извършена е плантография; изработени са индивидуални ортопедични обувки и изделията са предадени на правоимащите лица. Налични са и при проверката са представени приемо-предавателни протоколи, декларации, гаранционни карти и цялата останала документация. При тези данни не може да се приеме, че липсва индивидуално задание за изработване на изделията. Всъщност органът не е установил липса на извършена дейност, а единствено непълно попълване на отделни реквизити в новия образец, приложен към новия договор, без да изследва, дали липсващите реквизити са били обективно необходими. Сочи се, че органът автоматично е приел, че трябва да бъдат попълнени всички изброени характеристики във формуляра, без да обсъди има ли съответният пациент диабетно стъпало, има ли скъсяване, има ли необходимост от форд, има ли необходимост от бомбе, има ли лицеви елементи. Счита, че тези обстоятелства следва да бъдат обсъдени в мотивите, а не автоматично и немотивирано да се приеме, че всички примерно изброени характеристики трябва да присъстват във всяко задание.

Твърди, че липсват мотиви и не е обсъдено възражението на дружеството.

Посочва се, че в законоустановения срок жалбоподателят е подал подробно мотивирано възражение. В него са изложени конкретни факти относно наличието на изготвени задания, реално извършеното обследване, извършените измервания, въведения нов договор и новите образци и нуждата от адаптационен период. Органът е следвало да вземе предвид възражението и да отчете, че нарушението е първо по рода си (то е нововъведено със сключения на 12.03.2026 г. нов договор), че липсват вредни последици за фиска, че правоимащите лица са получили своите индивидуални ортопедични обувки (избрани от всяко едно от тях) без забележки. Към възражението са представени допопълнени образци от заданието, което кореспондира с препоръките в Констативен протокол № РД-27- 03-1053 от 26.05.2026 г. - „Да се спазват клаузите на индивидуален договор с НЗОК. Срок за изпълнение: един месец“.

Посочва се, че вместо да обсъди възраженията на „СМТЛ НОВАМЕД БГ“ ООД и да вземе предвид настъпилите в хода на административното производство факти, а именно - отстраняване на формалното несъответствие в заданието, административният орган е отказал заплащане на изделието и е наложил санкция, която при това е несъразмерна на характера на нарушението.

Административният орган не е обсъдил нито един от доводите на договорния партньор. Вместо това е възпроизвел текста на чл. 4, ал. 3 от договора и формално е заявил, че възражението е неоснователно.

Това е нарушение на чл.35 и чл.59 АПК и лишава жалбоподателя да разбере за какво точно е наказан, а съдебния контрол - от възможност да проследи каква е била действителната воля на административния орган.

Твърди, че не е извършена преценка на всички доказателства:

В преписката за всяко едно от правоимащите лица се съдържат: плантография; картон за вземане на мярка; Приложение № 3; декларации; гаранционни карти; приемо- предавателни протоколи. Те са изброени в самата заповед, но административният орган не е обсъдил, дали част от информацията, която според него липсва в Приложение № 5, не се съдържа именно в останалата документация.

Не е обсъдено, че вида на обувките се определя от РЗОК на база на медицинския протокол, издаден от ЛКК комисията, и в двата случая са отпуснати „Ортопедични обувки за диабетно стъпало“, а в приложената Декларация по чл.4, ал.1 подробно е описано, че същите предпазват от усложнение при диабетната полиневропатия. Сам по себе си факта, че обувките са за диабетно стъпало, говори за това, че бомбето трябва да е широко и меко, а форта - подплатен и без вътрешни шевове. В приемо-предавателния протокол е описан и модела на обувките: NM -TDO 3.10 за Т. Д. и NM - PW 3.10 за Г. М.-В., като точката 3.10 също означава, че става дума за обувки за диабетици. А по отношение на вида на сводовете към досието е приложена плантография с описание.

Посочва се, че горепосоченото навежда на изводи, че фактическите изводи са направени при непълно обсъждане на доказателствата - без да са описани и обсъдени в пълнота събраните при проверката документи, съдържащи всички реквизити за изделието.

Сочи нарушение на принципа на съразмерност:

С обжалваната заповед на „СМТЛ НОВАМЕД БГ“ ООД са наложени две финансови неустойки - всяка една по 500 евро. Едновременно с това РЗОК отказва заплащането на изработените ортопедични обувки - по 114,02 евро на чифт обувки.

По този начин жалбоподателят понася едновременно отказ от възнаграждение за реално произведени и предоставени изделия и имуществена санкция, многократно надвишаваща стойността на самите изделия.

В случая не е установено неправомерно получаване на средства. Не е установено некачествено изпълнение. Не е установено увреждане на правоимащо лице, или вреда за фиска (бюджета на НЗОК). При тези данни наложената санкция противоречи на принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК.

Сочи и нарушение на целта на закона. Целта на договорния контрол е да гарантира правилното предоставяне на помощните средства на здравноосигурените лица.

В случая не се спори, че индивидуалните мерки са взети, изделията са изработени и са предоставени на заявилите ги правоимащи лица. Не се спори и по това, че правоимащите лица (пациентите) ги използват по предназначение. При това положение санкционирането единствено поради непълно попълване на отделни реквизити в нововъведения образец не съответства на целта на договора и представлява прекомерен формализъм.

Моли да се отмени като незаконосъобразна заповедта и да се присъдят разноски. Прави и доказателствени искания.

С определение № 2275/08.07.2026 г. /л.48/ жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса. Нередовността е отстранена в срок, като по делото е представен документ за внесена държавна такса в размер на 25,57 евро /л.85/.

Ответникът по жалбата-Директорът на РЗОК Варна, не е подал писмен отговор по жалбата, въпреки предоставената му с определение №2728/13.08.2026 г. /л.86/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателят „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Новамед БГ“ ООД с [ЕИК], редовно призован, се представлява от адв. С. Б. от Адвокатска колегия – Шумен, която заявява, че поддържа жалбата и иска да се отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна, като са налице основанията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5, за които е изложила аргументи в жалбата. Заявява, че заповедта е издадена за нарушение на чл. 4, ал. 3 от сключения от договор с НЗОК за две нарушения, като размера на санкцията е общо за двете и нито в КП, нито в заповедта обаче, са налице ясни и конкретни мотиви, кое от нарушенията на ал. 3 е имал предвид органа, а чл. 4, ал. 3 от Договора съдържа няколко нарушения и всяко едно от тях е отделен състав на такова. Счита, че е следвало да бъде ясно указано какъв е вида на нарушението и какво точно е направил жалбоподателя. Дали документите не са подписани от квалифициран медицински специалист, дали лицето няма нужната професионална квалификация, дали не е издадено изобщо писмено задание приложение № 5 или то не съдържа необходимите реквизити. Заявява, че по отношение на втората констатация за предоставените ортопедични обувки на лицето Т. П. Д. и в КП и в Заповедта е посочено дата 08.05.2026 г., а от представените с административната преписка доказателства е видно, че за това лице документа приложение № 5, както и цялата документация е изготвена на дата 27.04.2026 г., така че датата 08.05.2026 г. е неотносима и това е самостоятелно нарушение, което следва да бъде взето предвид. Счита се, че обжалваната заповед е немотивирана, като се повтаря се текста на чл. 4, ал 3 от договора, като не е конкретизирано какво е нарушението. Заявява, че в заповедта пише, че са взети предвид възраженията на д-р З. Н., депозирани своевременно, ведно с приложени доказателства, че ако е имало някакво нарушение, той е отстранил в предписания срок, като по тези възражения, няма мотиви, не е казано защо се счита от актосъставителя, че възраженията са неоснователни. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна, ведно със законовите последици, като претендира присъждане на разноски за които е представя списък. Представена е писмена защита вх. рег. №6070/29.09.2026г., с изложени подробни доводи за основателност на жалбата.

В съдебно заседание ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса - Варна редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт П. И.-С. с пълномощно по делото и началник отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ Й. Й..

Юрк. С. заявява, че оспорва жалбата, като счита атакувания индивидуален административен акт за правилен и законосъобразен. Счита, че при издаването на акта са спазени както административно-производствените правила, така и същия е в съответствие с договорените клаузи по сключения индивидуален договор между жалбоподателя и НЗОК. Заявява, че е установено от контролните органи на РЗОК – Варна, че жалбоподателя е нарушил изискванията за изработване на ортопедични обувки по индивидуална мярка, тъй като квалифицираният медицински специалист в писменото задание по образец приложение № 5 не е отразил задължителните реквизити в него. Съгласно чл. 4, ал. 3 от индивидуалния договор за изработване на ортопедични обувки по индивидуален размер писменото задание по образец приложение № 5 към договора, се изготвя от такъв квалифициран медицински специалист и съдържа конкретно визираните в цитираната договорна разпоредба реквизити. Счита, че нарушенията са доказани в хода на административното производство с иззетите към момента на извършваната проверка писмени задания, съхранявани в обекта на жалбоподателя. Счита наведените в жалбата, както и в съдебно заседание твърдения, намира за неоснователни. Относно твърдението, че в оспорения индивидуален административен акт е изменена фактическата констатация от КП, като жалбоподателят приема, че в протокола е констатирано, че липсват реквизити, а в заповедта, че липсва задание, то това негово твърдение е несъстоятелно и е лишено от смисъл, тъй като той е тълкувал изолирано и фрагментарно само отделни думи, а не смисъла в контекста на цялото изречение в текста, който се съдържа в оспорената заповед. Видно от изложената фактическата обстановка и подробно описаното става ясно, че се касае за липса на попълнени реквизити в заданието, които са задължителни за попълване при изготвянето му от квалифицирания медицински специалист, което в конкретните два случая не е сторено, за което е предвидена санкция, съгласно сключения договор. Намира, че нарушенията са доказани със иззетите по време на проверката задания, съхранявани в обекта на жалбоподателя. Заявява, че в текста на чл. 4, ал. 3 от договора вменява императивно задължение на изпълнителя по договора да изготви писмено задание по образец № 5 към договора и то да съдържа конкретно изброените в него задължителни реквизити, което в конкретния случай не е сторено и е безпредметно органът да изследва, дали има пациента скъсяване, диабетно стъпало и т.н. всички изброени в жалбата състояния. Ако пациентът е нямал, просто е било необходимо специалиста да отбележи към задължителния реквизит в посоченото приложение, че няма данни за такива от задължителните реквизити, които са изискуеми в това приложение. Счита, че са били обсъдени възраженията, но административния орган не го е приел като основателно. Счита, че е неоснователен и довода за несъразмерност на санкцията, тъй като видно от текста на чл. 24, ал. 1, т. 8, буква „А“ от договора за нарушение от категорията на констатираното санкцията е 500 евро и възстановяване на заплатените суми за изработка. Заявява, че административния орган точно и правилно е приложил договорената санкция и в случая той не е имал право на преценка, тъй като договорните клаузи са императивни и не налагат различно тълкуване. Заявява, че санкцията е затова, че не са попълнени задължителни реквизити, като самото нарушение се изразява в непопълването, а не в липсата на данни за изискуеми реквизити. По изложените мотиви, иска съда да потвърди процесния индивидуален административен акт и да се присъдят разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.