Решение № 3767 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3767 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100113240 по описа за 2022 година прецени:

ЗЗД.

Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 и чл. 86 В исковата си молба до съда ищцата Г. Г. М. излага, че работила при ответника в периода от 18.05.2006 г. до м. юни 2022 г. на длъжност главен счетоводител. В края на 2018 г. ищцата кандидатствала за потребителски кредит в Пощенска банка“, но поради забавяне на отговора оттам, се уговорила с работодателя си да получи от него заем в размер на около 27 000 лева. Уговорката била ищцата да връща сумата с месечни удръжки от заплатата на равни вноски в размер на по 571 лева месечно в продължение на 48 месеца. Преди сключването на договора за заем с работодателя, на ищцата бил отпуснат заем от Пощенска банка, поради което не се наложило тя да взема заем от работодателя си. На 01.04.2022 г. ищцата подала тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. При изплащането на възнаграждението за м. май през м. юни 2022 г., на ищцата била удържана сума от 4568 лева. На запитване от ищцата, и било отговорено, че удръжките се правени с дадено от нея съгласие от 03.01.2019 г. Ищцата твърди, че направените удръжки за периода 2019 – 2022 г. били с общ размер 27 403,35 лева, с която сума ответникът се бил обогатил. Върху тази сума ищцата претендира законна лихва в размер на 5223,35 лева, формирана от лихвите върху всяка удържана сума от последния ден на месеца, за който е удържана, до 14.12.2022 г.

На основание изложените обстоятелства, ищцата прави искане до съда да осъди ответника „К.И К.“ АД гр. София да заплати на ищцата Г. Г. М.

1 сумата от 27 403,35 лева, с която неоснователно се е обогатил, заедно с лихви в размер на 5223,35 лева за периода от м. февруари 2019 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответникът „К.И К.“ АД гр. София прави следните възражения:

1. По възражение за неоснователност на иска, от фактическа страна оспорва следните твърдения и навежда следните насрещни твърдения: :

- оспорване твърдението за разговор на ищцата с работодателя за отпускане на заем;

- оспорване твърдението за правени удръжки от възнаграждението на ищцата;

- насрещно твърдение за сключен договор за лизинг на лек автомобил между „София Франс Ауто-Оказиен като лизингодател и ответника като лизингополучател, който автомобил бил владян и ползван от ищцата;

2. По направено възражение за прихващане прави насрещно твърдение за вземания към ищцата, произтичащи от извършени от ответника плащания по договора за лизинг.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че е съществувало трудово правоотношение между ответното дружество „К.И К.“ АД като работодател и ищцата Г. Г. М. като служител на длъжността главен счетоводител, до м. юни 2022 г. От приложените платежни фишове и изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 11.02.2019 г. до 11.04.2022 г. от трудовото възнаграждение на ищцата са правени ежемесечни удръжки на суми от по 571 лева в полза на ответното дружество. Преди прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2022 г. (л. 9), на ищцата били направени две еднократни удръжка на 10.06.2022 г. в размер на 4568 лева и на 11.06.2022 г. в размер на 945,70 лева. Общият размер на удържаните от ответника суми от възнаграждението на ищцата е 27 778,05 лева. Направените удръжки от възнаграждението на ищцата не се оспорват от ответното дружество.

Спорният въпрос е за основанието за удръжките от възнаграждението на ищцата. В исковата молба се твърди, че те са били на неосъществено основание, поради наличие на уговорка за отпускане на паричен заем от ответника, която не се е осъществила. Според ответното дружество, бил сключен „формално“ от дружеството като лизингополучател договор за лизинг на автомобил, който бил използван за лични нужди от ищцата.

Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата, че са правени удръжки от възнаграждението й без нейно съгласие, на основание уговорен, но несключен договор за заем с дружеството. Ищцата е била главен счетоводител на ответното дружество и сумите, които са били удържани от нейното възнаграждение в продължение на 3 години и 2 месеца са й били известни в качеството й на лице, което организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност на предприятието.

2

От съдържанието на договор за наем (оперативен лизинг) № 3870 от 22.11.2018 г. и приложения приемо-предавателен протокол (л. 140-146) е видно, че предмет на лизинга е л.а. Волво ХС 69“рег. № *******.

Уговорената лизингова вноска е в част IV т. 2 е 291,80 евро, равностойни на 570,71 лева. Удръжките от възнаграждението на ищцата са в приблизително същите размери – 571 лева месечно от м. януари 2019 г. до м. януари 2021 г., 570,38 лева през м. февруари 2021 г. и 570,69 лева месечно за периода от м. март 2021 г. до м. март 2022 г., през който месец автомобилът е бил върнат на лизингодателя (л. 139, л. 147-148). Автомобилът, който е бил предмет на договора за лизинг – л.а. „Волво СХ 60“ се е ползвал от ищцата, което се установява от показанията на свидетелката Й.Я.. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. К.И., който уточнява, че автомобилът е предоставен за ползване като служебен автомобил. Показанията на този свидетел в тази им част не се подкрепят от другите доказателства по делото.

От съдържанието приложената разпечатка на електронна кореспонденция между ищцата Г. М. и свидетелката И.К. на длъжност оперативен счетоводител в дружеството, е видно, че ищцата прави запитване кога е била последната й фактура „за моята кола“ и искане за спиране на удръжката от следващия месец (л. 84). Последната от периодичните удръжки в размер на 570,69 лева е била през март 2022 г., през който месец автомобилът е върнат.

Тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обуславят фактическия извод на съда, че между ищцата и ответника е било постигнато съглашение л.а. „Волво СХ 60“, който е бил предмет на договора за лизинг, да бъде предоставен на ищцата за ползване, срещу удръжка от възнаграждението на ищцата на дължимите от ответника на лизингодателя лизингови вноски. Това съглашение между страните е било основанието за извършване на периодичните удръжки за периода от м. януари 2019 г. до м. март 2022 г. в общ размер 22 264,35 лева. Без основание са били удържани сумите от общо 5513,70 лева, от които 4568 лева на 10.06.2022 г. и 945,70 на 11.06.2022 г.

Лизинговият автомобил, ползван от ищцата, е бил върнат на лизингополучателя през март 2022 г. и не е бил ползван от ищцата, поради което това основание за извършване на удръжките е отпаднало. Друго основание за тези удръжки по делото не е установено. Поради това, искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 2 ЗЗД е основателен до размер от 5513,70 лева.

Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва в размер на 5223,35 лева е неоснователен. Неоснователността на иска в частта му за законна лихва върху сумата от 22 264,35 лева произтича от неоснователността на иска по чл. 55 ал. 1 предл. 2 в тази му част.

Основателността на претенцията за законна лихва върху сумата от 5513,70 лева се обуславя от датата на изпадането в забава на ответника за връщане на недължимо получената сума. При вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, е приложима общата разпоредба на чл. 84 ал. 2 ЗЗД и длъжникът се смята за изпаднал в забава, след като е бил поканен от кредитора. Няма доказателства за отправена от ищцата към ответника покана преди датата на предявяване на исковата молба. Поради това, претенцията за законна лихва 3 преди тази дата е неоснователна.

Поради неоснователността на иска в частта му за сумата от 22 264,35 лева, няма основание за произнасяне на съда по направеното от ответника възражение за прихващане в тази част. В частта му за сумата от 5513,70 лева възражението за прихващане е неоснователно. Ответното дружество обосновава възражението си с твърдение за ползване от ищцата на автомобила без основание, чрез което дружеството било лишено от ползването на автомобила. Автомобилът е бил върнат от ответника на лизингодателя през м. март 2022 г. (л. 139), а удръжките са били направени през юни 2022 г., когато ищцата не е ползвала автомобила. Поради това, не е възникнало право на ответника на обезщетение за ползването на лизинговия автомобил.

Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 834,09 лева според уважената част от иска. Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 3910,40 лева, според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „К.И К.“ АД гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София ул. „******* да заплати на Г. Г. М. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к. ******* сумата от 5513,70 лева (пет хиляди петстотин и тринадесет лева и седемдесет стотинки), получени на неосъществено основание, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 2 ЗЗД над тази сума до предявения размер от 27 403,35 лева и иска с правно основани ечл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 5223,35 лева като неоснователни.

Отхвърля направеното при евентуалност от ответника „К.И К.“ АД гр.

София срещу Г. Г. М. възражение за прихващане в частта му за сумата от 5513,70 лева като неоснователно.

Осъжда „К.И К.“ АД гр. София да заплати на Г. Г. М. разноски в размер на 834,09 лева според уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4