Определение № 3129 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3129 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901302 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на

„Кардиф

Животозастраховане“/Cardif Assurance vie и „Кардиф – Общо застраховане“/Cardif - Аssurances Risques Divers, акционерни дружества, регистрирани в Република Франция и действащи на територията на страната съответно чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, срещу решение № 513 от 03.12.2024г. по в.гр.д. № 584/2024г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 443 от 03.04.2024г. по гр.д. № 4781/2023г. на Районен съд - Русе.

С потвърденото решение, по искове по чл. 134 от ЗЗД, във връзка с чл.

382, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, предявени от В. П. С. и Ю. Д. С., наследници по закон на С. Ю. Д., починал на 15.02.2022г., застрахователните дружества са осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД 20 000 лева, претендирани частично от 116 933. 72 лева, представляващи застрахователна сума по договор за застраховка „Кредитна протекция“ и застраховка „66 плюс“ № Пакет А220/0088/83806109/15.06.2018г. Застраховката, в полза на банката като кредитор, е била във връзка с Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 220/088/93806109 от 15.06.2018г., сключена между „УниКредит Булбанк“ АД и С. Ю. Д., 1 кредитополучател.

Със същото решение касаторите са осъдени да заплатят солидарно на В.

П. С. на основание чл.456, ал.1 КЗ сумата от 3 915 лева, погасени от нея задължения по договора за банков ипотечен кредит след смъртта на С. Ю. Д., със законната лихва за забава от 11.01.2023г., датата на исковата молба, до окончателното плащане.

Оплакванията на касаторите са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. От въззивния съд не е било съобразено, че отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение се изключва, в случай че застрахователното събитие е в резултат или пряка връзка със злоупотреба с алкохол (т.11.1 от Общите условия). По делото е била установена злоупотребата с алкохол и пряката й връзка със смъртта на кредитополучателя, за което са били събрани писмени доказателства и изслушано заключението на съдебна медицинска експертиза. От въззивния съд е било допуснато смесване на две различни основания за отказ – изключен от застрахователното покритие риск, свързан с употребата на алкохол, и неизпълнение на договорно задължение (свързано с обявяване на предшестващо заболяване). Отделно от това на самостоятелно основание е било установено, че първите признаци на хронична чернодробна болест (изразени като мастна дегенерация на черния дроб) са били констатирани през месец май 2017г., т.е. преди включването на С. Ю. Д. в застрахователното покритие на застраховката. Кредитополучателят не е декларирал наличието на посоченото заболяване.

Касаторите искат оспореното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове - отхвърлени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и

2 постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Когато в общите условия към застраховка страните ясно са посочили покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, има ли застрахователят задължение за плащане на застрахователно обезщетение?

2. Когато в общите условия към застраховка страните ясно са посочили, че отговорността на застрахователя по отношение на риска „смърт“ се изключва, в случай че застрахователното събитие е в резултат или пряка връзка със злоупотреба с алкохол и по делото безспорно е установено както злоупотреба с алкохол от страна на застрахованото лице, така и пряката връзка между злоупотребата с алкохол и причината за неговата смърт, следва ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя да плати застрахователно обезщетение по застраховката?

Според касаторите по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 224 от 20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 55 от 29.01.2024г. по гр.д. № 730/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Съгласно възприетото в решенията застрахователят не дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск; с оглед свободата на договаряне страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Във връзка с въпроса касаторите се позовават на решение № 222 от 06.04.2017г. по т.д. № 425/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с които на поставения въпрос е отговорено положително.

3

От насрещните страни по жалбата В. П. С. и Ю. Д. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Споделят се мотивите на предходните две съдебни инстанции. Според тези страни касационната жалба е неоснователна и предвид извънсъдебното признание на исковете от касаторите. На 07.01.2025г. е било извършено плащане към кредитора „УниКредит Булбанк“ АД в размер на 122 315. 06 лева за пълно погасяване на ипотечния кредит, включително и по претенцията на В. П. С. по чл. 456, ал. 1 от КЗ за платеното от нея към момента на превода.

Подадената касационна жалба се оспорва и от „УниКредит Булбанк“ АД, конституирано като съищец по реда на чл. 26, ал. 4 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по чл. 288 от ГПК, констатира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 15.06.2018г. между „УниКредит Булбанк“ АД и С. Ю. Д., тогава на 32 години, е бил сключен Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 220/088/93806109/15.06.2018г. Отпуснатият кредит е бил в размер на 126 737 лева, а целта на кредита - закупуване на жилищен имот в гр.

София. Срокът на договора е бил 35 години. За обезпечение на задълженията по договора за кредит между банката-застраховащ и ответницитезастрахователи, със съгласието на кредитополучателя – застрахован, е била сключена застраховка

„Кредитна протекция“

(Пакет

А220/0088/83806109/15.06.2018г.), с приложими Общи условия (чл. 382 от КЗ). Покрит риск по застраховката, освен другото, е била „смърт в резултат на заболяване“ на кредитополучателя. Срокът на застраховката е бил равен на срока на кредитния договор. Съгласно договора за кредит застрахователната премия е била за сметка на кредитополучателя, заплащала се е месечно от него и се е изчислявала като процент от първоначалната сума на кредита. Не е било 4 спорно, че по договора банката е имала задължението по чл. 382, ал. 3 от КЗ.

При настъпване на смърт на кредитополучателя от застрахователните дружества се е заплащал балансът по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя – непогасеният размер на кредита към датата на последно дължимо от застрахования плащане преди датата на застрахователното събитие плюс лихвата върху този остатъчен баланс, дължима за периода между датата на последното редовно плащане на кредита, дължимо до датата на застрахователното събитие.

С. Ю. Д. е починал на 15.02.2022г. Причина за смъртта е била „Декомпенсирана чернодробна цироза - Чайлд С. Чернодробна недостатъчност“. Тъй като ищците са били родители и наследници по закон на кредитополучателя, приели наследството му и встъпили в правата и задълженията по договора за кредит, за основателно от въззивния съд е било прието искането им по делото за заплащане на дължимата застрахователна сума по застрахователното правоотношение в полза на банката, която не е поискала събиране на сумите (чл. 382, ал. 3 от КЗ). Съгласно тази разпоредба в случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователния договор по повод негово неимуществено благо, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и заплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. Наследниците на длъжника имат правата на застрахован.

За основателен е бил приет и искът на ищцата В. П. С. с правно основание чл. 456, ал.1 КЗ за солидарно заплащане от ответниците на сумата 3 915 лева, представляваща погасени от нея, в качеството й на наследник на С.

Ю. Д., задължения по договора за ипотечен кредит за периода 15.02.2022г. – 10.01.2023г. Въззивният съд е приел, че доколкото при сключване на застраховката в полза на банката кредитополучателят вече е „трето лице“, то той или неговите наследници /на още по-голямо основание/ имат право да искат възстановяване на платените суми по кредита.

От „Кардиф – Общо застраховане“/Cardif - Аssurances Risques Divers не е бил подаден отговор на исковата молба на В. П. С. и Ю. Д. С.. Отговор е бил подаден от „Кардиф Животозастраховане“/Cardif Assurance vie с основно 5 възражение, че съгласно приложимите Общи условия отговорността на застрахователя по отношение риска „смърт“ се изключва в случай че: застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2-годишен период преди влизане в сила на застраховката, за което застрахованият е представил на застрахователите невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на „Медицинския въпросник“… алкохолизъм злоупотреба с алкохол (т. 11.1); както и ако при попълване на „Медицинския въпросник“ кандидатът е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос, ако настъпилото застрахователно събитие („смърт“) е резултат или в пряка връзка с декларирано от застрахования обстоятелство (т.

11.2). В отговора е била уточнено още, че застрахованият не е декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни проблеми (чл. 363, ал. 4 от КЗ).

В този смисъл е бил и изготвеният доклад по делото от първоинстанционния съд – за доказателствена тежест на ответника да докаже основателност на възраженията си за наличие на основания, изключващи отговорността му на застраховател по застрахователния договор.

Така направените възражения (за обстоятелства по т. 11.1 и 11.2 от Общите условия) са били приети от въззивния съд за неоснователни, в какъвто смисъл е било и произнасянето на първоинстанционния съд.

По-конкретно въз основа на заключението на комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист по съдебна медицина и вещо лице психиатър, въззивният съд е приел, че за първи път С.

Ю. Д. е бил диагностициран със здравословни проблеми, асоциирани със злоупотребата с алкохол (хронично-прогресиращо заболяване на черния дроб) след датата на сключване на договора за застраховка и попълването на въпросника (20.06.2018г.). Оплаквания от горен диспептичен синдром е имало през месец септември 2018г., състоянието стеатоза на черния дроб е било диагностицирано на 18.09.2018г., поставената диагноза хепато-спленомегалия - през месец февруари 2019г., стеатохепатит, наближаващ цироза и портална хипертония - през месец юни 2021г. и декомпенсирана чернодробна цироза – 6 установена през 2022г. През 2017г. е имало данни само за мастна дегенерация на черния дроб и не са били налице данни за страдание, провеждане на лечение или консултация във връзка с изброените във въпросника.