Решение № 3206 от 03.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 03.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева

Велизар Костадинов секретаря Валентина Илиева в присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 10 985 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 158395 от 28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 48 846/2016 г. по опи-са на СРС, І ГО, 34 състав са отхвърлени предявените от Д.А.Д., ЕГН ********** срещу частен съдебен изпълнител С.Б.Х.обективно съединени искове с правна квалификация чл.441 ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД за сумите: 1 452,92 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно без-действие от ответника, изразяващо се в незаконосъобразен отказ да се съобрази с постано-веното решение № 3 052/12.04.2016 г. по гр.д.№ 12 949/2015 г. по описа на СГС, ГК, ІV-В състав и да възстанови на ищцата принудително удържана от ответника сума в посочения размер по изп.дело №

2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., както и сумата 2 800,00 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незако-носъобразен отказ на ответника да й възстанови неоснователно заплатената сума по изпълнителното дело и на затруднението й да погаси задълженията си по сключен ипотечен кредит, като неоснователни.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – З. „А.Б.” ЕАД.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищцата Д.А.Д.,***. Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното решение е непра-вилно и формално, като се излагат доводи, че дължимата сума от 1 452,92 лева е остатък от цялата сума, постановена за недължима автоматично с решението на СГС с № 3 052/12.04.

2016 г. в размер на 4 052,92 лева, от която й е била възстановена само 2 634,22 лева, както и че от представените доказателства се установява, че за периода: м.07.2011 г. – в.04.2014 г. удържаните суми по изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х. възлизат на 4 979,26 лева, от което произтича и промяна в задължението на съдебния изпълнител за възстановяване на същите в размер на 2 345,04 лева. Моли съда да отмени обжалваното решение в цялост.

Ответникът по жалбата – С.Б.Х., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното пред СГС открито съдебно заседание чрез процесуалния й представител адв.А. е оспорила жал-бата и моли да се постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена като неоснова-телна и недоказана.

Трето лице-помагач на страната на ответника – З. „А.Б.”*** в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор поддържа, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано, което становище се поддържа и от явилият се в явилият се в проведеното открито съдебно заседание пълно-мощник на дружеството.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

Въззивната е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимира-на страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата правилност.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове иск с правно основание чл.441 ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.74, ал.1 ЗЧСИ.

С подадената искова молба с уточненията към нея, направени пред Софийски райо-нен съд ищцата Д.А.Д.,*** е заявила претенции за заплащане на сумата 1 452,92 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й като длъжник по изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., вследствие на незаконосъобразен отказ на съдебния изпълнител да се съобрази с постановеното реше-ние № 3 052/12.04.2016 г. по гр.д.№

12 949/2015 г. по описа на СГС, ГК, ІV-В състав, с което е признато, че не дължи на взискателя „Софийска вода” АД сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство и да възстанови на ищцата принудително удържаната от ответницата сума в посочения размер по изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., както и сумата 2 800,00 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес и влошаване на здравословното й състояние, в резултат на незаконосъобразния отказ на ответника да й възстанови неоснователно заплатената сума по изпълнителното дело и на нарушаване на целостта на доходите й и затруднението й да погаси задълженията си по сключен ипотечен кредит.

В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор ответникът – С.Б.Х., гр.София е оспорила изцяло предявените срещу нея искове – и по основание и по размер. Оспорила е всички изложени в исковата молба фактически твърдения и правни изводи, с изключение на това, че ищцата е била длъжник по посоченото изпълнително дело и е релевирала подробни доводи за липсата на предпоставките за ангажиране на отговор-ността й на частен съдебен изпълнител по чл.45 ЗЗД, с оглед на което е заявено искане за отхвърляне на предявените срещу нея претенции.

Трето лице-помагач на страната на ответника – З.

„А.Б.”*** е депозирало писмено становище, с което е оспорило заявените от ищцата претен-ции по аналогични на ответника съображения.

Не се спори в производството, което е видно и от представените от страните писмени доказателства, че по молба на „Софийска вода” АД от 24.08.2007 г. с приложен към нея изпълнителен лист от 23.03.2007 г. по гр.д.№ 5 624/2007 г. на СРС, ГК, 60 състав, срещу ищцата Д.А.Д. е образувано изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ

С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ.

Съгласно данните от визирания изпълнителен лист, същият е издаден на основание чл.237 и чл.242 – чл.249 от ГПК /отм./ във връзка с чл.203 от Закона за водите и подлежащо на изпълнение определение от 22.03. 2007 г., с което Д.А.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Софийска вода” АД сумите: 1 740,39 лева – главница за периода от 15.07.1999 г. до 08.02.2007 г. вкл., ведно със законната лихва за забава от подаване на молбата: 16.03.2007 г. до окончателното й заплащане; 60,62 лева – лихва върху главницата от 1 761,30 лева за периода от 25.07.1999 г. до 07.01.2002 г.; 128,90 лева – лихва върху главница от 1 761,30 лева за периода от 11.02.2005 г. до 27.01.2007 г.; 41,00 лева – съответна част от внесената държавна такса по делото, както и 30,00 лева – юрисконсултс-ко възнаграждение.

От книжата по изпълнителното дело и приетата счетоводна справка с изх.№ 01.07/04.07.2016 г. на „Д.И.” ООД се констатира и че от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника за периода от м.11.2012 г. до 30.04.2014 г. от длъж-ника принудително е събрана сумата 4 052,92 лева.

Видно е и че с платежни нареждания от 08.12.2011 г., 12.12.2012 г., 15.02.2013 г., 19.03.2013 г., 10.04.2013 г. и 17.05.2013 г. по банковата сметка на взискателя „Софийска вода” АД е преведена сума в общ размер от 1 118,66 лева. Не се спори в процеса и че от събраната сума по изпълнителното дело по сметката на ЧСИ са преведени суми за такси по ТТР към ЗЧКИ по осем броя сметки.

Установява се и че с подадена по изпълнителното дело молба на 10.06.2013 г. с вх. № 24 614/10.06.2013 г. Д.А.Д. е представила обезпечителна заповед от 03.06.2013 г. на СРС, издадена по гр.д.№ 57 695/2012 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав за допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение на предявени от Д.А.Д. срещу „Софийска вода” АД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост от страна на ищцата на следните суми: 1 740,39 лева – главница, представляваща стойност на консумирана студена вода за периода: 15.07.1999 г. - 08.02. 2007 г. е 189,52 лева – мораторна лихва за периода от 25.07.1999 г. до 27.01.2007 г., чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ.

С постановление от 10.06.2013 г. изпълнителното производство по изп.дело №

2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ е спряно на основа-ние чл.432 ГПК.

С влязло в сила на 12.04.2016 г. решение № 3 052, постановено по гр.д.№ 12 949/ 2015 г. по описа на СГС, ГК, ІV-В състав е отменено решение от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 57 695/2012 г. на СРС, 30 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от ищцата установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за главница над присъдената сума от 850,51 лева до предявения размер от 1 740,39 лева за периода от 30.01.2004 г. до 08.02.2007 г. и за лихва над присъдената сума от 60,61 лева до предявения размер от 189,52 лева за периода от 11.02.2005 г. до 21.01.2007 г. и вместо това е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че Д.А.Д., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* поради погасяването им по давност и следните парични вземания: сумата 889,88 лева, представляваща стойност на ВиК услуги, доставени на титуляр с клиентски номер 4075757 за периода: 30.01.2004 г. – 08.02.2007 г. и сумата 128,91 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2005 г. до 21.01.2007 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5 624/2007 г. по описа на СРС, 60 състав и съответно е образувано изпълнително дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863.

В частта, в която отрицателните установителни искове на ищцата с правно основа-ние чл.124, ал.1 ГПК са уважени, като е признато, че същата не дължи на „Софийска вода” АД сумата от 850,51 лева – главница за времето от 15.07.1999 г. до 29.01.2004 г. и сумата от 60,61 лева – лихва за периода от 25.07.1999 г. до 07.01.2002 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5 624/2007 г. по описа на СРС, 60 състав и е образувано изпълнително дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863, поради погасяване на тези задължения по давност, решението от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 57 695/ 2012 г. на СРС, 30 състав.

Доказателства за предявяването на установителен иск за недължимост на последни-те две суми по изпълнителния лист, издаден по гр.д.№ 5 624/2007 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, по делото не е представени.

С молба от 27.06.2016 г. Д.Д. – в качеството й на длъжник по прозесното изпълнително дело, е заявила искане съдебният изпълнител да й възстанови удържаните по него суми, поради „неоснование на необходимостта от събирането им”, във връзка с което като към молбата е приложен препис от решение № 3 052/12.04.2016 г. по гр.д.№ 12 949/ 2015 г. по описа на СГС, ГК, ІV-В състав.

С постановление от същата дата на основание чл.433 ГПК изпълнителното произ-водство по изпълнително дело № 2007863040173 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ е прекратено на основание чл.433, т.7 ГПК.

Не се спори в производството, което е видно и от ангажираното по него платежно нареждане от 04.07.2016 г., че ЧСИ С.Х. е възстановила по банковата сметка на ищцата сумата 2 634,22 лева, представляваща събрана и неразпределена сума по № 20078-63040173 по нейния опис.

С последваща молба – от

07.07.2016 г. Д.Д. е обективирала искане съдебният изпълнител, освен преведената вече сума, да й върне и остатъка до удържаната сума от 4 052,92 лева, поради решение №

3 052/12.04.2016 г. на СГС за невалидност на решение на СРС, с което е образуван изпълнителният лист. По заявеното искане ЧСИ С.Х. се е произнесла с инкорпорирано върху молбата разпореждане, в което е прието, че по изпълнителното дело липсват суми за възстановяване и че всички неразпределени суми са преведени на длъжника на 04.07.2016 г.