Решение № 552 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно административно наказателно дело № 20251100602307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 378 ал. 5 във вр. с чл. 338 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен протест, подадена от СРП, против Решение от 03.07.2024 г. по н.а.х.д. № 733/24 г на СРС, 101 състав, с което подс. С. А. С. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 296 ал. 1 НК – а именно за това, че на 18.05.2021 г. не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 20275475/14.12.2020 г. на СРС, 89 състав, издадена по гр.д. № 61187/20 г., с която му било забранено да приближава В.В.Т. на по-малко от 100 метра, като на тази дата отишъл до местоработата в гр. София, ул. Солунска № 36, като тя се намирала пред магазина и той се доближил на около два метра от нея.

В своя протест СРП посочва, че св. Т. се е страхувала от подсъдимия; последният недобросъвестно е попречил връчването му на Заповедта за незабавна защита и след това се възползва от своето недобросъвестно поведение; счита за доказано, че адвокатът му го е уведомила лично за тази Заповед и му е я връчила лично; посочва, че подсъдимият съзнателно е търсил св. Т. по телефона, за да се увери, че е на работа и след това съзнателно е минал покрай работното място; счита СРС да е проявил прекален формализъм и превратно е тълкувал доказателствата, като посочва, че подсъдимият не е правил опит да влезе в магазина само защото св. Т. е била заключила входната врата; счита, че за 1 съставомерността на деянието не е нужно деецът да упражни физическо насилие. Предлага да се отмени протестираното Решение и да се постанови осъдителен съдебен акт.

В съдебно заседание СГП посочва, че поддържа протеста, без да излага нови доводи.

Защитата посочва, че подсъдимият случайно е видял бившата си съпруга, като не е имал намерение да наруши съдебната заповед. Моли да се потвърди оправдателния първоинстанционен съдебен акт.

Въззивният съд възприема доводите в частния протест за частично основателни; при все това са налице основания за потвърждаване на оправдателното Решение.

И по-конкретно, не се спори между страните, че спрямо подс. С. е било издадено Решение № 20184572/03.09.2021 г по гр.д. № 61187/20 г на СРС, 89 състав, с което му е забранено да се въздържа от насилие спрямо В. Т. и да се доближава до нея на по-малко от сто метра; била издадена Заповед за незабавна защита от същата дата, възпроизвеждаща тази забрана.

При все това се спори дали към 18.05.2021 г., датата на инкриминираното деяние, тя е била надлежно връчена на подсъдимия. Така св. Т. посочва, че в края на декември е изпратила снимката на тази Заповед на телефона на подс. С., който е посочил, че тя не го интересува. Също така св. М., полицейски инспектор, посочва, че е следвало да връчи тази Заповед на подсъдимия; той казал, че е много зает и ще изпрати адвокатката си; тя се свързала с него по телефона и той връчил Заповедта. Също така св. Ч., представлявала подсъдимия по гражданското дело пред СРС, посочва, че доколкото той не е имал възможност лично да получи Заповедта, тя е я получила, като същия ден го уведомил за нея, а следващите дни му я предала.

Въз основа на така събраните доказателства въззивната инстанция приема, че в действителност още през януари 2021 г. подсъдимият е бил надлежно запознат с тази Заповед. Следва напълно да се кредитират показанията на св. Ч., че не само го е уведомила за нея, но и му е предала тази Заповед. Доводите на СРС за частичното некредитиране на тези показания, единствено в частта за предаването на Заповедта, не са основателни. В действителност тези показания са съвсем кратки, само няколко изречения, като не е възможно една част от тях да се определят като логични и последователни, а други за изолирани. След като подсъдимият ясно е заявил, че неговият адвокат ще получи тази Заповед и ще му я предаде и след като последната е поела такъв ангажимент за предаване, когато реално е получила тази Заповед и накрая тя твърди, че действително му е я предала, то следва изводът, че това предаване е било изпълнено от нея и подсъдимият е бил уведомен за тази Заповед и е я получил. Няма основания да се приеме обратното.

Тук следва да се посочи, че няма пречка св. Ч. да бъде разпитана като свидетел, независимо че е била адвокат на подсъдимия. Това е така, доколкото тя е разпитвана за определено обстоятелство, за което е задължена да даде сведения – а именно за това дали е изпълнила задължението си да предаде на доверителя си съдебните книжа, получени от нея 2 именно с поетото задължение да ги предаде. Тук не иде реч за нарушаване на тайната на доверителните отношения между адвокат и клиент, а за реализиране на законово предвидената възможност един адвокат да получи съдебните книжа, предназначени за доверителя му, като поеме задължението да ги предаде и след това да му ги предаде.

На второ място не се спори между страните, че на 18.05.2021 г. подсъдимият минал по ул. Солунска; видял св. Т. и тя го видяла; той продължил пътя си – а тя влязла в магазина, в който работила и заключила вратата; той минал покрай този магазин, помахал с ръка и след това продължил пътя си.

Именно това деяние се твърди, че представлява нарушение на Заповедта за незабавна защита – доколкото при осъществяването подсъдимият е минал на около два метра от св.

Т. – а в тази Заповед е наложена забрана да се доближава до нея на разстояние, по-малко от сто метра.

Въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че по делото не е установено подсъдимият съзнателно да е отишъл до магазина на св. Т., с намерение да се доближи до нея. Това е така, доколкото по делото е установено, че тя е предприела съзнателни усилия да се укрие от него, като няма данни той да е съзнавал, че тя работи в този магазин.

Твърденията на св. Т., че той бил намерил служебния телефон и поради това е трябвало да знае къде работи, не може да доведат до друг извод. Не е установено, че евентуалното знание за определен телефонен номер е свързано и с получаване на информация относно местоработата на лицето, което го ползва. Също така, видно от нейните показания, едва след 18.05.2021 г. тя твърди, че подс. С. се е приближавал до магазина в нейно отсъствие, като е правил магии (подробно описани от нея), заради които тя е подала сигнала си, дал началото на настоящето наказателно производство. Следователно основателно може да се предположи, че срещата на 18.05.2021 г. е била случайна за подсъдимия.

При това положение единственият упрек, който може да се отправи към него, е в това, че след като е видял св. Т., не е преустановил движението си, като не се е върнал назад или не е завил наляво или надясно (ако е имала такава възможност). Вместо това подс. С. е продължил пътя си, минал покрай магазина и е помахал с ръка.

По този начин той само формално е нарушил забраната да не се доближава до нея на разстояние по-малко от сто метра. В действителност не се е реализирала онази типична за това нарушение обществена опасност, избягването на която е целта на Заповедта за защита от домашно насилие.

Поради това и постановеният оправдателен съдебен акт е правилен Воден от горното и на основание чл. 338 НПК

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.07.2024 г. по н.а.х.д. № 733/24 г на СРС, 101 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4