Решение № 19 от 17.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. С.З., 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20245500900037 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП.

В исковата молба е изложено, че на 08.08.2023 г., около 13:10 часа, на път IV-56012, се движи МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц180“, с peг. № **, управлявано от А.Ф.З.. В района на с. А., водачът на автомобила, поради движение с несъобразена скорост при десен завой, губи контрол над управляваното от него превозно средство и навлиза в лентата за насрещно движение и удря правомерно движещото се по нея МПС марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 413“, с peг. № **, управлявано от А.К.Ч.. Сочи, че вследствие на пътния инцидент ищецът А. К. К., който е пътувал на предна дясна седалка в МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с peг. № **, получава сериозни телесни увреждания.

По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.08.2023 г., издаден от РУ - К.. По случая е образувано ДП № 1338/2023 г., по описа на РУ - К., съотв. пр. пр. № 8324/2023 г., по описа на РП - С.З..

Посочено е, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият 1 постъпва по спешност на носилка в „П.“ АД, с оплаквания от силна болка и оток в областта на лявото бедро, като същото е било деформирано с костни крепитации. Той е хоспитализиран за периода от 08.08.2023 г. до 23.08.2023 г.

След проведени прегледи и изследвания специалистите установяват, че пострадалият е получил следните увреждания: счупване на лява бедрена кост, закрито. На същия ден му е поставена директна екстензия. На 10.08.2023 г. на ищеца е извършена оперативна интервенция под интубационна анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур с поставяне на метална остеосинтеза.

Възстановяването на ищеца преминало при постелен режим. Предвид обездвижения му крайник той не бил способен да се движи и обслужва самостоятелно, което налагало близките му да са неотлъчно до него, полагайки грижи за всичките му ежедневни потребности. Той се оплаквал от болки в областта на фрактурата, което налагало редовен прием на обезболяващи медикаменти.

Твърди, че пострадалият все още не е възстановен. Придвижва се самостоятелно, но използва помощни средства. Все още изпитва болки, не може да стъпва с цяла тежест на крака си, не може да свива крака си в коляното.

Изложено е, че преживеният пътен инцидент дава отражение и върху психическото здраве на пострадалия. Вследствие на изживения шок той се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, често сънува кошмари, свързани с инцидента, постоянно се връща към спомена на случилото се и в непрестанна тревога, че може да го сполети същото нещастие. Страхува се, че никога няма да може да се възстанови напълно и да живее пълноценно, както преди инцидента.

Сочи се, че във връзка с лечението си пострадалият е извършил разходи на обща стойност от 1952,94 лв. (хиляда деветстотин петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), за които разполага със следните счетоводни документи:

- Фактура № 3000094058/09.08.2023 г., издадена от „П.“ АД, касаеща разходи за закупуване на заключваща бедрена плака, на стойност 1820 лв., ведно с фискален бон;

- Фактура № 3000095481/19.09.2023 г., издадена от „П.“ АД, касаеща 2 разходи за рентгенография на бедрена кост, на стойност 39 лв., ведно с фискален бон;

- Фискален бон № 02226700082/23.08.2023 г., издаден от „Ф.“ ЕООД, касаещ закупуване на лекарствени медикаменти, на стойност 93,94 лв., ведно с Рецептурна бланка на изписаните на А. К. медикаменти.

Заявява, че видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 284р- 26141/10.08.2023 г., издаден от РУ - К., виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц180“, с peг. № **, който към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „З.” АД, полица № BG/02/123001932694, валидна от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г.

Пострадалият предявил претенцията си пред застрахователя по доброволен ред с Молба с вх. № 04-742224/09.10.2023 г., по описа на „З.“ АД и била разменена кореспонденция между него и застрахователя - Уведомление с изх. № НЩ7082/19.10.2023 г., Молба с вх. № 04-800886/31.10.2023 г., по описа на „З.“ АД, Уведомление с изх. № НЩ-7758/16.11.2023 г., по описа на „З.“ АД, Уведомление с изх. № НЩ № 00160/09.01.2024 г., по описа на „З.“ АД. Сочи, че в крайна сметка застрахователят отказал плащане по заведената щета № 2310030913.

Заявява, че за А. К. К. е налице правен интерес да претендира изплащане на застрахователно обезщетение по съдебен ред за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от него вследствие на гореописания пътен инцидент, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „З.” АД.

Моли, да се осъди „З.“ АД да плати на А. К. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявен като частичен от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), претърпени от него в резултат от ПТП, настъпило на 08.08.2023 г. на път IV-56012, ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателното плащане.

Моли, да се осъди „З.“ АД да плати на А. К. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1952,94 лв. (хиляда деветстотин петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), претърпени от него в резултат от ПТП, настъпило на 08.08.2023 г. на път IV-56012, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

3

Моли, на ищеца да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

За превод на дължимите суми посочва банкова сметка.

В съдебно заседание от 12.12.2024 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск, който да се счита предявен вместо за 30 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., за 40 000 лв., частичен от 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на ПТП на 08.08.2023г., със законната лихва от 09.10.2023г. до окончателното плащане.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Мерцедес” с peг. № ** - А.З.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Посочва, че до настоящия момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.

300 ГПК.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Заявява, че без да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение към определено противоправно поведение или резултат. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП. Оспорва посочения механизъм на ПТП в КП за ПТП, приложен с исковата молба.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав, по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на л.а. „Мерцедес” с peг. № ** - А.З.. Според ответника, събитието е случайно (чл. 15 НК), като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Заявява, че твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли пряко от 4 процесното ПТП, подлежат на пълно и главно доказване.

Сочи, че видно от представените с исковата молба доказателства, включително свидетелските показания на ищеца в наказателното производство, ПТП се дължи на „аквапланинг” или наличието на дълбока локва на пътя, която е оказала влияние на поведението на автомобила независимо от волята на водача. Намира, че деянието е случайно, защото след преминаване през дълбока локва на пътя автомобилът е бил неуправляем и посоката му на движение не е зависила от волята или поведението на водача.

Оспорва иска по размер. Счита, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна.

Сочи, че по твърдения в исковата молба на 08.08.2023 г. А. К. е бил участник в ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил. За удостоверяване на твърдените травматични увреждания, на негово име е представена:

- Епикриза по ИЗ № 15571 от Клиника по ортопедия и травматологияь при УМБАЛ „П.“ С.З., за периода 08.08.23 г. - 23.08.23 г., с Окончателна диагноза по МКБ: Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито.

Посочва, че за направени разходи във връзка с лечението са представени необходимите документи.

Според ответника, представената медицинска документация удостоверява, че на 08.08.23 г. А. К. е бил приет в болнично заведение с данни за травма на лявото бедро. След провеждане на необходимите образни изследвания са установени следните травматични увреждания:

Счупване на тялото (диафизата) на лявата бедрена кост;

Оперативно лечение на 10.08.23 г. - метална стабилизация на счупването.

Счупването на лявата бедрена кост е причинило трайно ограничение на движенията на левия долен крайник над 30 дни (средна телесна повреда - чл.

129 от НК) с обичаен оздравителен период около 8-9 месеца, при липса на усложнения. С оглед на представените медицински данни счита, че адекватна сума за обезщетение би била около 20 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване.

Заявява, че е съществен въпросът, свързан с тълкуването и прилагането 5 на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. Сочи, че по правния въпрос, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Посочва, че за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Заявява, че лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение № 23/25.03.2014 г. по т,д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т,д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.