Решение № 17711 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17711 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110128859 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против М. А. А. и М. А. Е..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 80, находящ се в гр. .............

Твърди, че за процесния имот се дължат: с у м а т а 15, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 10.04.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; сумата 0, 95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2024 г. – 10.04.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва – всеки от тях по 1/2. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците М. А. А. и М. А. Е..

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат 1 качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че през периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение.

Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.

Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото фискален бон от 25.09.2024 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани 2 одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, който е топлоснабден.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; че за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна топлинна енергия; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение; налице е забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия и мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение в размер на исковите суми.

Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез 3 плащане в хода на процеса.

Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът.

Съдът констатира, че с извършеното плащане е погасена и дължимата по делото държавна такса.

Ответниците нямат право на разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........ срещу М. А. А., ЕГН ********** и М. А. Е., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за по 1/2 срещу всяка от тях от следните суми: с у м а т а 15, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 10.04.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № 80, находящ се в гр. ............; сумата 0, 95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2024 г. – 10.04.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4