Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 07.07.2025, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Административно наказателно дело 45/2025
Вид
Решение № 13
Подписан
07.07.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Е., 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20254130200045 по описа за 2025 година С НП № 002414/24.01.2025 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лв. на П. И. Д. от гр. Е..

Постъпила е жалба от П. И. Д., чрез пълномощника му адв. С. Н., против НП. В същата се твърди, че не е съгласен с издаденото НП, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят П. И. Д. се явява лично и с пълномощника си адв. С. Н.. Двамата поддържат депозираната жалба.

Пълномощникът на жалбоподателя адв. С. Н. заявява, че НП не е следвало да бъде издавано, тъй като жалбоподателят непосредствено след съставяне на АУАН е заплатил сумата 70.00 лв., представляваща компенсаторна такса. По тази причина НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Директорът на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.

София се представлява от юрисконсулт Д.М.. Последният счита, че делото 1 следва да бъде прекратено, тъй като за извършеното нарушение жалбоподателят е заплатил компенсаторна такса и по силата на закона се освобождава от административнонаказателна отговорност.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 03.08.2024 г. свидетелите П. Д. П. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново към Национално тол управление и П. В.

В. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново към Национално тол управление били на работа и се наМ.али на път I-4 при км.

123+800. На посочената дата около 18.45 часа същите спрели за проверка жалбоподателя П. И. Д., който управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 240“ с рег. № ВТ **** КА и с обща техническа допустима максимална маса 2015 кг.

(до 3.5 тона), за което била дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. В хода на проверката се установило, че на 22.07.2024 г. в 17.48 часа описаното по-горе ППС било засечено на път II-53 при км. 48+527, като за последното не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Нарушението било установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10601 и бил генериран доказателствен запис № 002414/22.07.2024 г. Жалбоподателят бил поканен да заплати компенсаторна такса в размер на 70.00 лв., но същият заявил, че към момента няма такава възможност.

На 03.08.2024 г. свидетелят П. Д. П. в присъствието на свидетеля П.

В. В. съставил на жалбоподателя П. И. Д. АУАН № 002414/22.07.2024 г. за извършеното нарушение. В изготвения АУАН било вписано, че жалбоподателят П. И. Д. на 22.07.2024 г. в 17.48 часа на път II-53 при км.

48+527 управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 240“ с рег. № ВТ **** КА и с обща техническа допустима максимална маса 2015 кг. (до 3.5 тона), за което била дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, но не била заплатена такава. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя. На последния бил връчен препис от документа на 03.08.2024 г., като в 2 приложената към него разписка било изрично вписано, че ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност и НП няма да бъде издавано, ако в 14-дневен срок от получаване на АУАН заплати компенсаторна такса по чл.

10, ал. 2 от ЗП в размер на 70.00 лв. при спазване изискванията на чл. 189е, ал.

3 и ал. 4 от ЗДвП по посочената в разписката банкова сметка.

На 12.08.2024 г. жалбоподателят П. И. Д. заплатил по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата 70.00 лв., представляваща компенсаторна такса за извършеното нарушение, за което бил санкциониран с АУАН № 002414/22.07.2024 г. Това се констатира от представените по делото извлечения от платежен документ.

Въпреки това, въз основа на АУАН № 002414/22.07.2024 г. административнонаказващият орган съставил НП № 002414/24.01.2025 г.. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано извършеното нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение на осн. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 20.03.2025 г.

От Заповед № ЧР-СП-НТУ-377/30.07.2024 г. на главния секретар на Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед № РД-11-518/21.05.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Заповед № РД-11-692/01.07.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на административнонаказващият орган да изготвя НП.

По делото са представени справка за нарушения, 2 бр. снимки и писмо изх. № 94-00-2652/05.02.2025 г. на директора на Национално тол управление.

От писмо с рег. № 11-00-89/29.05.2025 г. на Областно пътно управление – Велико Търново се установява, че републикански път II-53 „Поликраище – Е. – Майско“ при км. 48+527 се наМ.а на територията на Община Е..

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят П. Д. П. и свидетеля по АУАН П. В. В..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до 3 следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила съответното изражение в издаденото НП. Извършеното нарушение се изразява в управление от жалбоподателя на ППС с обща техническа допустима максимална маса 2015 кг. (до 3.5 тона) на посочената в акта дата 22.07.2024 г. и на път, за ползването на който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. По същество деянието е доказано от обективна и субективна страна и осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на НП норма.

На следващо място, в съставения от контролните органи АУАН, поточно в инкорпорираната в него разписка за получаването му от нарушителя, се съдържа изрично указание към водача, че НП няма да се издава и ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност, ако се възползва от възможността по чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП да заплати в 14-дневен срок от връчването на акта компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70.00 лв. по посочена в АУАН банкова сметка, като е необходимо при плащане да посочи номера на АУАН. Между страните няма спор, че при констатирано на 03.08.2024 г. нарушение и издаден и връчен АУАН, на 12.08.2024 г. е извършено плащане от жалбоподателя по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София на посочената в АУАН сума в размер на 70.00 лв.

По делото са представени извлечения от платежни документи, в които са посочени № и датата на АУАН и регистрационния номер на управляваното от жалбоподателя ППС при извършване на нарушението, както и името на наредителя – нарушител по съставения АУАН. Между страните не съществува спор и че платената сума, внесена от жалбоподателя, е постъпила по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.

Освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на съответната компенсаторна такса, е въведено с нормата на чл.

4

10, ал. 2 от ЗП, а впоследствие е възпроизведена и детайлизирана в чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, като разпоредбите на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП установяват начините на заплащане, срока, в който то може да бъде валидно извършено, а последната от посочените норми – е един от задължителните реквизити на платежното нареждане, когато таксата се заплаща след връчване на АУАН.

В конкретния случай, жалбоподателят във визирания 14-дневен срок е внесъл опредЕ.та му компенсаторна такса в размер на 70.00 лв., като в платежния документ са вписани задължителните реквизити. Наказващият орган обаче не е съобразил разпоредбата на чл. 189е, ал. 6 от ЗДвП, според която, ако таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на чл. 189а, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП не се съставя, а когато такъв е съставен, не се издава НП и производството се прекратява.

С оглед на изложените съображения съдът наМ.а, че административнонаказващият орган е издал обжалваното НП при съществено нарушение на закона, поради което същото следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Административнонаказателното производство по издадения АУАН № 002414/22.07.2024 г. следва да се прекрати.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай, жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил в брой сумата 350.00 лв., което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.

С оглед на това, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П. И. Д. сумата 350.00 лв., представляваща направените по делото разноски.

Водим от изложените съображения, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 002414/24.01.2025 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лв. на П. И.

Д. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „М.“ № **, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по издадения АУАН № 002414/22.07.2024 г.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с адрес – гр.

София 1606, бул. „Македония“ № 3, да заплати на П. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „М.“ № ** сумата 350.00 лв. (триста и петдесет лв. 00 ст.), представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.

Съдия при Районен съд – Е.: _______________________

6