Решение № 16 от 24.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000159 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Г. Н., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат П. К., срещу Решение № 57/21.12.2024г. по т.д. № 65/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 02.06.2022г. ПТП за сумата над 28 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., частичен от 120 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че искът е уважен в изключително занижен размер, несъответстващ на действително търпените от него вреди и в противоречие с принципа за справедливост и съдебната практика относно обезщетяването на вреди от същия вид, не е съобразен с установения лимит на отговорност на застрахователя и обществено-икономическите условия в страната.

Не е съобразил вида и характера на получените телесни увреждания и техните трайни негативни последици – накуцваща походка, скъсен ляв долен крайник, хипотрофия на бедрената мускулатура, ограничени движения, невъзможен клек, както и отражението на инцидента върху психиката на ищеца. Намира, че съдът е игнорирал част от доказателства, касаещи здравословното му състояние – медицински документи и гласни доказателства и е кредитирал експертното заключение на съдебния медик, без да съобрази, че същото е оспорено поради липсата на нужната специалност на вещото лице и че противоречи на 1 останалите събрани по делото доказателства. Твърди, че без да изложи мотиви съдът е отменил определението си за допускане на СМЕ, възложена на експерт-травматолог. Счита, че решението не почива на събрания по делото доказателствен материал, като липсва задълбочено и в цялост обсъждане на всички доказателства. Развива оплаквания срещу извода на съда за наличие на принос на пострадалия поради това, че като колоездач при наличие на непрекъсната разделителна линия не е имал право да преминава в лентата за насрещно движение и поради това, че не е провеждал рехабилитационни процедури.

Намира, че тези изводи на съда не почиват на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото, както и че съдът се произнесъл по посочените незаявени от ответника възражения за съпричиняване в процеса. Евентуално, счита, че ако е налице принос от страна на пострадалия, то същият е в толкова ниска степен, че не следва да се отразява на размера на обезщетението. Поради това прави искане за отмяна на решението в атакуваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния й предявен размер от 80 000 лв., частична от 120 000 лв. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната правна помощ във въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения от Р. Г. Н. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. до уважения размер от 28 000 лв. и в частта, в която е уважен предявения от същия иск за имуществени вреди за сумата над 3 768 лв. до уважения размер от 4 212.80 лв. В същата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в значително завишен размер, несъответстващ на действително претърпените вреди с оглед вида и характера на травмите, периода и степента на възстановяване на ищеца. Релевира доводи за по-висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца /50 %/ от възприетата от съда /само 20%/, като поддържа, че същият е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта, водеща до намалена двигателна координация на рефлекси и на странично виждане, способност на бдителност, внимание и контрол, както и че е осъществил нарушения на чл.15 ал.5 от ЗДвП /когато няма предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди могат да използван за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението/, на чл.80 ал.2 от ЗДвП /да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение/ и при предприемане на маневрата „завой наляво“ не е изчакал движещото се зад него превозно средство да завърши маневрата си и тогава да продължи своята. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени над посочените в насрещната жалба размери. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение в случай, че надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от ищеца Р. Г. Н., чрез процесуалния му представител по пълномощие. В същия се заема становище за нейната неоснователност и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Г. Н., чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа в писмено становище подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Оспорва подадената насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното 2 решение и поддържа депозирания отговор, както и претенцията си за разноски. Прави възражение за недължимост, респ. прекомерност на търсеното от насрещната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Насрещната страна – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не изпраща представител.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ /в сила от 01.01.2016г./ относно изпълнението на процедурата по чл.380 КЗ.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/22/122001402029 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Ф. Ф. лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ОВ 25**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 02.06.2022г., около 7.30 часа /в светлата част на деня и при ясно време/, в град Тетевен настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил с водач Ф. Ф. и велосипед, управляван от ищеца, при което пострадал последният.

Съгласно заключението на допуснатата по делото автотехническа експертиза, приета от съда, двамата водачи са се движили от центъра на град Тетевен към с. Рибарица, като видимостта в пътния участък, в който е настъпило произшествието – ул. „Иван Вазов“, в зоната между № 191 до № 199, била добра. Пътното платно е с две ленти за движение в двете посоки, маркирано с непрекъсната разделителна линия към момента на огледа, извършен от вещото лице. Ищецът, управлявайки велосипед, се движел в лявата част на дясната пътна лента в близост до мислената разделителна линия и на около 9.53 м преди мястото на удара. В този момент процесният автомобил, движейки се в същата посока, но зад велосипеда, на около 33 м от мястото на удара, преминал от дясната в лявата пътна лента, за да избегне неравности по последната. Когато лекият автомобил се намирал на 10.38 м преди мястото на удара, велосипедистът започнал да навлиза в лявата пътна лента, след което между тях настъпва удар - на около 1.50 м вляво от средата на пътното платно, т.е. в лявата пътна лента по посока на движение на участниците в произшествието. С предната си дясна част, десен край на бронята, преден десен калник, предна дясна врата и дясно странично огледало автомобилът ударил лявата страна на велосипеда в зоната на ляв педал, ляв курбел и лявата страна на рамката. Тялото на велосипедиста се придвижва назад по предния десен калник, удря се в дясното странично огледало и пада в лявата пътна лента на около 2.50 м след мястото на удара. Автомобилът, в спирачен режим без отлагане на спирачни следи, спира на около 7-8 м след мястото на удара. Според заключението, водачът на процесния автомобил е имал възможност да предотврати удара, като премине от дясната страна на велосипедиста и продължи движението с полагащата му се пътна лента за движение или да задейства аварийно спирачната система при навлизане в лявата пътна 3 лента, когато се е намирал на 33 м от мястото на удара.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на първоинстанционното производство въз основа на приложената по делото медицинска документация /фиш за спешна медицинска помощ, епикриза, експертно решение на ТЕЛК/, се установява, че на ищеца е причинено счупване на лявата бедрена шийка, като посоченото увреждане е в резултат на тъпа травма и според вида и разположението си отговаря да е причинено от директен удар – падане на ляво и удар на лявата тазобедрена става в пътната настилка след сблъсък с лек автомобил. На ищеца е проведено оперативно лечение, изразяващо се в цялостна подмяна на ставата с изкуствена такава /алопластика/.

Следоперативният период е протекъл без усложнения и ищецът е бил изписан от лечебното заведение в добро общо състояние, като му е назначено и медикаментозно лечение. Според вещото лице, счупването на лявата бедрена шийка е довело до трайно затруднение движението на долния ляв крайник със срок на възстановяване не по.малко от три до шест месеца при нормално протичане на възстановителния процес. По делото е представена История на заболяването от престоя на ищеца в периода 02.06.2022г. – 10.06.2022г. в Клиника по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Пантелеймон - Плевен“ ООД, както и три броя фактури, издадени от ДКЦ „Св. Панталеймон“-Плевен и МБАЛ „Св. Панталеймон“ – Плевен, които според вещото лице касаят заплатени услуги и медицински изделия, намиращи се във връзка с лечението на ищеца. След извършен личен преглед на същия експертът е заключил, че оздравителният процес при него е протекъл гладко, без настъпили усложнения, а походката и функцията на долния ляв крайник са възстановени напълно и не е налице скъсяване на крайника. При прегледа пострадалият е съобщил за болка и дискомфорт при умерено физическо натоварване, които според вещото лице са в пряка връзка с получената при произшествието травма. Според допълнението към съдебномедицинската експертиза самото счупване, операцията и периода на възстановяване са свързани с болки, страдания и затруднения в обичайното ежедневно обслужване.