Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 18.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 289/2022
Вид
Решение № 190
Подписан
18.05.2023
Състав
Росица Тодорова Кюртова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20225300900289 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Я. П. И., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощник адв.Т. Б., съдебен адрес ******, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 26.06.2020 г. в гр.Пловдив, на *****. (В последваща уточняваща молба посочва конкретни GPS-координати на произшествието и представя карта на мястото на удара.) Твърди, че произшествието е виновно причинено от А. Т. Г., ЕГН **********, който, управлявайки л.а.Хюндай Санта Фе с рег.№******, при извършване на маневра завиване в обратна посока не е пропуснал насрещно движещия се л.а. Мерцедес МЛ 300 ЦДИ 4 Матик с ******, управляван от ищеца. В резултат от това е настъпил удар, впоследствие автомобилът на ищеца се е ударил в пътен знак и билборд и в още два паркирали автомобила от дясно на пътното платно. При произшествието на ищеца са причинени травматични увреждания – скъсване на менискус, охлузвания, натъртвания и сътресение, първото от които е наложило оперативно лечение и е затруднило движението на левия долен крайник на ищеца за повече от 30 дни. Описват се в исковата молба извършените на ищеца прегледи, изследвания и мед.процедури. посочва се, че по лекарско предписание на ищеца е бил наложен режим на лечение и рехабилитация, продължил 93 дни. Описват се претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства в рамките на лечебния и възстановителен период. Твърди се, че автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника, който след извънсъдебна претенция, отправена до ответника на 15.01.2021 г. и получена от него на 19.01.2021 г., е отказал да изплати на ищеца претендираното от него застрахователно обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е 1 формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 15.01.2021 г. (датата на отправяне на обезщетителна претенция до застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а.Хюндай Санта Фе с рег.№****** към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва водачът на последното превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата и да е причинил със свое противоправно поведение твърдените от ищеца вреди. Възразява и по размера на претендираното обезщетение, като го счита за необосновано и прекомерно завишен. Развива подробни съображения в тази насока. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, изразяващо се в нарушаване на изискването за поставяне на обезопасителен колан, както и в управление на МПС с превишена и несъобразена скорост.

Възразява и по момента, от който се претендира от ищеца обезщетение за забава, като твърди, че за първи път е бил уведомен за застрахователното събитие от ищеца на 19.01.2021 г. С писмо от 09.02.2021 г. ответникът е изискал от увреденото лице допълнителни документи, от значение за преценка основателността на претенцията и определяне размера на обезщетението, но такива не са постъпили. Ако лихва се дължи, то такава е дължима от момента на изтичане на 3-месечния срок, в рамките на който застрахователя следва да изплати претендираното обезщетение, или от датата на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на 26.06.2020 г. в 13,00 ч. е посетено местопроизшествие в ******. Констатирани са четирима участници в произшествието, между които участник 1 – А. Т. Г., като водач на лек автомобил Хюндай Сантафе с рег.№******, и участник 2 – ищецът Я. П. И., като водач на л.а.Мерцедес МЛ 300 ЦДИ 4 Матик с ******. За пострадал е посочен ищецът Я. И. с диагноза – „контузия на корем и таз“. Обстоятелства и причини за ПТП според протокола са: “Участник 1 завива в обратна посока, като не пропуска насрещно движещия се участник 2, който го удря в предна дясна част, продължава движението си и се удря последователно в тухлена стена и в участници 3 и 4“.

От приетата по делото епикриза се установява, че на третия ден след горния инцидент ищецът е постъпил в УМБАЛ „КАСПЕЛА“, където е престоял от 29.06.2020 г. до 01.07.2020 г. в отделение по ортопедия и травматология. Поставена е диагноза „прясно скъсване на мениска“ в резултат от претърпяно ПТП преди три дни. Предприето е оперативно лечение под обща анестезия като е направена „менисцектомия“. Предписана е медикаментозна терапия за срок 6 дни и пациентът е изписан без усложнения с препоръка за сваляне на конците на 14-ия ден.

2

От приложените по делото болнични листове се установява, че на ищеца е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност с режим на лечение – домашенамбулаторен за периода от 29.06.2020 г. до 29.09.2020 г. поради прясно скъсване на мениска.

Установява се от показанията на свидетеля П.П., че ищецът е отсъствал три месеца от работа. След инцидента през лятото на 2020 г. ищецът бил по-молко енергичен. Върнал се към нормалните си темпове на живот за около половин година. Оплаквал се от болки във врата, в главата и в крака, където имал травма. Известно време накуцвал. Установява се още, че ищецът работи в офис на първия етаж в с.Първенец, обл.Пловдив, където и живее, работата му е предимно документална, изисква повече психическа, отколкото физическа активност.

Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е удостоверено и в горецитирания констативен протокол, че за управлявания от А. Т. Г. лек автомобил Хюндай Сантафе с рег.№****** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие до 19.11.2020 г.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 19.01.2021 г.

(искане за заплащане на застрахователно обезщетение вх.№237/19.01.2021 г. на л.47), в която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи – епикризи и болнични листове. Няма спор между страните, че застрахователно обезщетение не е определено и изплатено на ищеца. В подкрепа на това е и уведомление – отказ от 09.04.2021 г. на л.51.

Във връзка с установяване механизма на процесното произшествие е разпитан като свидетел А. Г., който е управлявал застрахования автомобил Хюндай Сантафе с рег.

№******. Свидетелят посочва, че управлявал автомобила си в близост до т.нар.“Разсадник“, където се намира „обръщалото за автобуси“(С оглед доказателствата по делото съдът намира, че става въпрос за Овощарския институт в гр.Пловдив, чийто ноторно известен административен адрес е гр.Пловдив, ул.Остромила №12, както е посочено в горепосочения констативен протокол.), когато предприел маневра обратен завой и изведнъж усетил удар.

Свидетелят не е категоричен относно това дали се е огледал и се е уверил, че насрещното движение е свободно, преди да предприеме въпросната маневра. От удара автомобилът, който свидетелят управлявал, бил повреден в предната си дясна част. Произшествието настъпило в следобедната част на деня, при светло и ясно време, пътят бил сух. Водачът на насрещния автомобил изглеждал във видимо добро състояние след удара. По главата му имало малко кръв.

Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което механизмът на процесното ПТП е следният: водачът А. Г. е управлявал л.а. Хюндай Сантафе по платното за движение на ул.“Димитър Талев“ в посока от север на юг, като е предприел маневра „обратен завой“ на т.нар.“обръщало за автобуси“.

В това време скоростта му е била около 13 км/ч. По същото време водачът Я. И. е управлявал л.а.Мерцедес МЛ 300 по платното за движение на същата улица в обратната посока – от юг на север, със скорост около 90 км/ч., като местопроизшествието се намира на 3 около 820 м след табелата за начало на населено място спрямо посоката на движение на този автомобил. Ищецът е направил опит да отклони автомобила си в дясно, но е настъпил удар между двата автомобила в дясната страна на л.а.Хюндай и в предната лява част на л.а.Мерцедес. След този удар л.а.Мерцедес е продължил движението си, като се е ударил последователно в ограда от дясно на пътя и в още два паркирали там автомобила. При тази си скорост на движение водачът на л.а.Мерцедес не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би имал тази възможност, ако се бе движел със скорост по-малка от 71 км/ч. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че причините за произшествието са две – от една страна, предприетата маневра „обратен завой“ от страна на водача на л.а.Хюндай, който не е пропуснал насрещно движещия се автомобил, и от друга страна – движението на л.а.Мерцедес със скорост над 50 км/ч. в рамките на населеното място. В резултат от произшествието на ищеца са причинени следните травматични увреждания: прясно скъсване на мениска на лявото коляно; мозъчно сътресение; навяхване на шията; охлузване по лявото коляно и левия лакът. Лечебният период при тези травми трае около 15-20 дни.

Оздравителният период трае 20-25 дни при благоприятен ход на същия без настъпване на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват данни по делото. В първите 7-10 дни трябва да се щади коляното, което води до лек битов дискомфорт, но движенията по принцип не са ограничени, скъсването на менискуса не пречи ищецът да се самообслужва и да шофира. От горепосочения механизъм на произшествие може да настъпи разкъсване на мениска на лявото коляно в резултат от удара на коляното с долната част на арматурното табло. Няма данни пострадалият да е провеждал рехабилитация. Вещите лица не могат да дадат категоричен отговор дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в момента на произшествието. Вещите лица обаче са категорични, че уврежданията по тялото на ищеца биха се получили със или без поставен колан, тъй като се намират в крака, шията и главата, които са подвижни и при поставен колан биха могли да се увредят.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.

Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Хюндай Сантафе с рег.

№***** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна 4 застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.