Решение № 126 от 23.07.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г. при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело № 20251880100373 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 178390 от 22.05.2025 г., изпратена по подсъдност от Софийски районен съд, уточнена с молба от 30.06.2025 г. и молба от 10.07.2025 г., подадена от Л. В. К., ЕГН: ********** срещу „...“ ЕООД, ЕИК: ....., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 511, 29 евро, с левова равностойност от 1000 лева - главница, дължима по Договор за банков кредит „Овърдрафт“ от 13.06.2007 г., ведно със законна лихва, считано от 03.09.2011 г. до изплащане на вземането; сумата от 63, 24 евро, с левова равностойност от 123, 69 лева – договорна лихва за периода от 06.01.2009 г. до 02.09.2011 г.; сумата от 1343 евро, с левова равностойност от 2626, 67 лева – просрочена лихва от 06.01.2009 г. до 02.09.2011 г.; сумата от 166, 11 евро, с левова равностойност от 324, 89 лева – неустойка за периода от 06.01.2009 г. до 02.09.2011 г., както и сумата от 41, 68 евро, с левова равностойност от 81.51 лева за държавна такса и сумата от 134, 09 евро, с левова равностойност от 262, 25 лева за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 26.09.2011 г. по ч.гр.д. № 37869/2011 г. на СРС, 25 състав и за събирането на които са 1 образувани изпълнително дело № ... и изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ И. М. – К.

С постановеното по делото Определение № 306/ 03.09.2025г. за частично прекратяване, производството по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 128, 85 лева, представляваща такси и разноски по изпълнителното дело, сумата от 614, 69 лева, представляваща такса по чл. 26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ и сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, които суми са дължими по изп. д. № ... по описа на ЧСИ И. М. – К., район на действие Софийски градски съд е прекратено.

Ищецът поддържа, че за горепосочените вземания на ответника е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 37869/2011 г. по описа на С. районен съд, 25 състав. По този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ..., по което последните изпълнителни действия са извършени на 05.10.2011 г. На 22.03.2019 г. горецитираното изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи се, че от последно извършените изпълнителни действия на 05.10.2011 г. следва да се отброява петгодишният период за погасяване на вземането по давност, като същият е изтекъл на 05.10.2016 г. Твърди се и че след това е било образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ И. М. – К., във връзка със същото изпълнително основание, като от 05.10.2011 г. до датата на образуване на това изпълнително дело не са били предприемани изпълнителни действия.

Предвид изложената хронология, ищецът счита, че от 05.10.2011 г., когато е било извършено последното изпълнително действие във връзка с изпълнителното основание, по силата на което се дължат процесните суми до образуване на изпълнително дело № .... при ЧСИ И. М. – К. е изминал период от повече от пет години, с което и вземането е погасено по давност. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Сочи се, че предявеният иск е недопустим за сумата над 1000 лева – главница по изпълнителния лист, доколкото с погасяването на главното вземане се погасяват и акцесорните такива, поради което ищецът няма правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. Сочи се, че 2 искът е недопустим досежно установителния иск за недължимост на разноски в заповедното производство, като се моли в тази част производството да бъде прекратено. В случай че се приеме, че искът е допустим, то се излага становище в насока неговата неоснователност. Посочва се, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, тъй като не е била връчена на длъжника, респ. не е започнал да тече давностния срок за изпълнение на вземането. Твърди се, че кредиторът не е бездействал в период от повече от пет години. Поддържа се, че в рамките на посочените изпълнителни производства са извършвани действия, които са прекъсвали многократно хода на давността. Акцентира се и върху обстоятелството, че съобразно задължителната тълкувателна практика на ВКС, при образувано изпълнително производство, давност не тече до 26.06.2015г. Счита, че редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело, както и искането за прилагане на определен изпълнителен способ, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител или предприетото действие е дало резултат, прекъсват давността. Сочи, че кредиторът не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, когато той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за нови изпълнителни способи.

Поддържа, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.

Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника 3 вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че в полза на „...“ АД, по ч.гр.д. № 37869/ 2011г. по описа на С. районен съд, 25-ти състав, Първо ГО е издаден изпълнителен лист от 26.09.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.09.2011 г. Вземанията по посочения изпълнителен лист са, както следва: сумата от 1000 лева - главница, дължима по Договор за банков кредит „Овърдрафт“ от 13.06.2007 г., ведно със законна лихва, считано от 03.09.2011 г. до изплащане на вземането; сумата от 123, 69 лева – договорна лихва за периода от 06.01.2009 г. до 02.09.2011 г.; сумата от 2626, 67 лева – просрочена лихва от 06.01.2009 г. до 02.09.2011 г.; сумата от 324, 89 лева – неустойка за периода от 06.01.2009 г. до 02.09.2011 г., както и сумата от 81.51 лева за държавна такса и сумата от 262, 25 лева за адвокатско възнаграждение.

За събиране на сумите по процесния изпълнителен лист от 26.09.2011г. първоначално е образувано на дата 03.10.2011 г. изп. дело № ..../ 2011г. по описа на ЧСИ И. М.-К., район на действие Софийски градски съд. По време на изпълнителното дело, между „...“ АД и „...“ ЕООД бил сключен договор за цесия от 10.01.2019 г., по силата на който процесните вземания по изпълнителен лист от 26.09.2011 г. били прехвърлени на ответника „....“ ЕООД. За извършената цесия била изпратена молба до ЧСИ И. К. от 11.03.2019 г.

От приложеното по делото изп. дело №...../2011 г. по описа на ЧСИ И. М.

– К. се установява, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителен лист от 26.09.2011 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 37869/2011 г. по описа на СРС са били връчени на длъжника на 07.10.2011 г. чрез залепване на уведомление на входната врата. По делото не са налице данни за длъжникът да е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заповед за изпълнение от 26.09.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 37869/2011 г. по описа на Софийски районен съд е влязла в сила преди подаването на процесната искова молба в съд.

От материалите по изп. дело №..../ 2011г. по описа на ЧСИ И. М. – К. се изяснява, че последното валидно изпълнително действие по делото е било 4 извършено на 05.10.2011 г. и представлява наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „...“ АД. След датата 05.10.2011 г. и въз основа на молби на взискателя, ЧСИ К. единствено е изискала справки, които не съставляват изпълнителни действия. Следва да се посочи, че съобразно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „перемпцията“ настъпва по силата на закона, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Ето защо и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително производство е било прекратено на 05.10.2013 г. Съдебният изпълнител може единствено да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, което в настоящия случай е сторил с Постановление за прекратяване на изп.д. № 841/2011 г. от 22.03.2019 г.

Съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение от 28.03.2023г. по т.д. № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, след като изп. дело № 841/ 2011 г. по описа на ЧСИ И. М. - К. е образувано на 03.10.2011 г., то за вземанията предмет на същото, давност не тече до 05.10.2013 г., когато е прекратено. Следва да се акцентира и, че самата перемпция е без правно значение за хода на давността в изпълнителния процес (Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., ГК, IV г.о. на ВКС).

По отношение активността на взискателя „....” ЕАД след дата 05.10.2013 г. следва да се акцентира върху следното: вземанията на взискателя по Изпълнителен лист от 26.09.2011 г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 37869/ 2011 г. по описа на СРС се базират на договор за потребителски кредит. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът трябва да обоснове отрицателния установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респективно на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е 5 влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение- какъвто е процесният случай). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – изрично в тази връзка Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/ 2022 г., IV- то г. о., ГК.

Съобразно мотивната част на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като действия прекъсващи давността могат да бъдат: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съдът счита за нужно да изтъкне и че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ (в този смисъл Решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр.д. № 439/2023 г. на ГК на ВКС).