Решение № 631 от 11.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Варна, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело № 20203110110517 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЛЮБ. Г. Ц., с ЕГН ********** и адрес гр. *, обл.*срещу СТ. Н. СТ., с ЕГН ********** и адрес: с. * за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед № */03.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6528/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, за следните парични суми: сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по устен договор за заем от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 630 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 23.06.2015 г. до 16.06.2020 г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

През 2014 г. ответницата споделила с ищеца за наличие на финансови затруднения с упражняваната от нея търговска дейност и предстоящо установяване на нейния син в чужбина, поради което му поискала заем в размер до 2000 евро.

Постигнали уговорка да не се заплаща лихва, като такава щяла да се дължи при невръщане на сумата в седемдневен срок от датата на поканата от страна на ищеца.

Сумата от 1310 евро била преведена чрез няколко банкови превода в полза на ответницата в периода от 28.10.2014 г. до 16.03.2015 г.

По молба на ответницата, ищецът превел по банкова сметка на нейния син *сумата от 200евро на 27.01.2015г., и 400 евро на 30.01.2015г., тъй като бил финансово затруднен.

Така сумата, която предоставил по сключения устно договор за заем възлизала на 1910 евро.

1

Твърди, че на 23.06.2015 г. посетил работното място на ответницата и я поканил устно да изпълни задължението си по договора за заем от 28.10.2014 г.като върне всички предадени суми в общ размер на 1910евро, така и сумата от 2030 евро получена от нея в брой съобразно разписка по договор за заем от 15.05.2015 г.

Твърди още, че ответницата обещала да върне сумите по двата договора за заем в четиринадесетдневен срок от 23.06.2015г., тъй като не разполагала с парите. Излага, че в края на разговора им обаче ответницата отказала да върне парите, поради което на същата дата ищецът отправил нотариална покана за връщане на 1310евро, която покана ответницата отказала да получи.

Предадената в заем сума от 1910 евро не била върната и до момента на предявяване на исковете, както и лихвата, дължима за периода от поканата, поради което подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответницата. Поради възражение срещу издадената заповед за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Ответницата твърди, че през 2014 г. се запознала с ищеца във връзка с работата си като дистрибутор на био продукти – хранителни добавки. Излага, че на ищеца била изготвена програма за прием на тези продукти в период на поне шест месеца, поради което било договорено да му бъдат изпращани във *на посочен от ищеца адрес, където последния работел. С оглед спестяване на разходи и извършване на преводите разкрила на сметка в Банка ДСК, която закрила по-късно.

Настоява се, че всички преведени суми са за получени от ищеца хранителни добавки.

Твърди, че след проведена съвместна екскурзия и поради отказ от страна на ответницата за поддържане на близки отношения между страните, ищецът отправил искане за връщане на сумите за закупените био продукти. Оспорва твърденията на ищеца, че не е имала възможност да вземем заем от банкови институции, позовавайки се на сключени договори за заем с * в същия период. Оспорва и валидността на втория договор за заем, предмет на друго производство. Сочи, че на 28.10.2014 г. не е имала нужда от средства за сина , тъй като същият заминал на 22.01.2015 г. за Англия, като отделно намира претенцията за заплащане на 600 евро, предадена в полза на трето лице – * за неоснователна спрямо нея.

Отрича да се е срещала и да е получавала покана за връщане на сумите на 23.06.2015г.

В открито съдебно заседание страните, лично и чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С отговора на исковата молба е представено копие извлечение от договор от 23.10.2008г., по силата на който ответницата е изпълнявала дейности като дистрибутор на продукти с търговско наименование „Vision” /л.32/

При справка в публично достъпния Търговски регистър се установява, че от 10.07.2014г. до датата на постановяване на настоящето решение ответницата е едноличен собственик на капитала и управител на „*Д.

Справка от Търговски регистър е приобщена и към доказателствата по делото /л.9193/.

На 19.05.2015г. е сключен договор за заем, по силата на който ответницата е 2 получила сума в размер на 1200 лева от „*за срок от 12 месеца при уговорено връщане на сумата на 12 равни месечни вноски в размер на 126.27 лева и годишен процент на разходите по договора 47.02% /л.33-45/.

За установяване на твърденията си за начина, по който е предоставил заемните суми на ищцата и размера на преводите, ищецът е представил копие от извлечение от банкова сметка за периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г., придружено с превод на български език /л.55-78/.

Съгласно представеното извлечение са налице следните преводи на суми по банкова сметка на ответницата С.С. и нейния син *:

На 28.10.2014г. сума в размер на 100 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“;

На 25.11.2014г. сума в размер на 150 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“;

На 21.12.2014г. сума в размер на 60 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“;

На 29.12.2014г. сума в размер на 300 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“;

На 14.01.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“;

На 27.01.2015г. сума в размер на 200 евро преведена по банкова сметка на *в с основание „превод“;

На 27.01.2015г. сума в размер на 90 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“;

На 02.02.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на *с основание „превод“;

На 11.02.2015г. сума в размер на 50 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“ и

На 13.03.2015г. сума в размер на 160 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“.

По посочения начин ищецът е превел по банкова сметка на ответницата сума в общ размер на 1310 евро в периода от 28.10.2014г. до 13.03.2015г. и по банкова сметка на нейния син *сума в размер на 600 евро в периода от 27.01.2015г. до 02.02.2015г.

На 23.06.2015г. ищецът е отправил нотариална покана до ответницата за връщане на сума в размер на 1300 евро, дължима по договор за заем от 28.10.2014г. и сума в размер на 2030 евро получена в брой от ответницата на 15.05.2015г. /л.9/.

Нотариалната покана е връчена на 23.06.2015г. при удостоверен отказ от страна на ответницата да я получи, като определения с поканата срок за връщане на сума в размер на 1300 евро по договор за заем от 28.10.2014г. е изтекъл на 07.07.2015г.

За изясняване на фактите по делото и основанията, на които са извършвани преводи от страна на ищеца, на страните са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите *, К. Т. Д. и *.

Свидетелката *твърди, че познава страните, тъй като със сина на ответницата били гаджета. По това време ответницата държала магазин и имала приятелски отношения със собственика на съседния магазин. Един ден този господин дошъл заедно с ищеца в магазина на ищцата и така свидетелката се запознала и с ищеца. Ищецът идвал няколко пъти на гости и ответницата му споделила, че нейния син *и свидетелката имат намерение да заминават за 3

*, където да се установят и да започнат работа. Тъй като ответницата нямала възможност да помогне финансово за заминаването, тя помолила Любен да и услужи с пари на заем за да се покрият разходите за заминаването – самолетни билети и средства в брой за храна. Една вечер ищецът бил на гости и ответницата го попитала пред сина си и свидетелката дали има възможност да им помогне. Двамата се разбрали, но свидетелката не знае за каква сума и какво точно са се разбрали. Когато заминали за * свидетелката и сина на ответницата спали и живели на летището три дни. Не им била осигурена първоначално предложената работа в *, след което те отишли в *, но никой от приятелите и познатите им там не се отзовал с намиране на квартира и те останали на летището в *. След тези три дни на летището Николай се обадил на ответницата за да помогне за прибирането им. Тя казала, че ще се свърже с ищеца и ще го помоли за помощ с още пари. По-късно ответницата позвънила на сина си и му казала, че е предоставила банковата му сметка на ищеца, който ще преведе пари по нея. Ищецът направил превод по банковата сметка на сина на ответницата и последния и свидетелката си намерили квартира и работа, но нещата между тях не потръгнали и се разделили. Свидетелката си тръгнала от *на 22.03.2015г. Когато се прибрала в *, свидетелката поискала да си вземе личните вещи, тъй като сред тях имало документи, необходими за да продължи образованието си. Ответницата казала на свидетелката, че е взела заем от ищеца в размер около 2000 евро и иска половината от тази сума да бъде върната от свидетелката. За да си вземе нещата свидетелката дала на ответницата сума в размер на 1500 лева. След тази среща свидетелката потърсила ищеца за да разбере каква сума е дал той на ищцата. Ищецът дошъл във *и заедно със свидетелката отишли при ответницата в нейния магазин. Ищецът поискал от ответницата да му върне парите, които е получила. Тя казала, че ще ги върне, но и трябва време, защото сумата не е малка. Ищецът казал, че иска да му върне сумата в срок до две седмици, но ответницата отвърнала, че за две седмици няма как да стане и нищо няма да му върне. Ищецът останал много афектиран от разговора и казал на свидетелката, че е пуснал нотариална покана.

Сумата за пътуването на свидетелката и сина на ответницата била предоставена по банков път на ответницата, но свидетелката не заявява, че не знае конкретен размер на сумата и дали е предоставена наведнъж или на части. Твърди, че не си спомня с колко пари са тръгнали за Англия. Докато бедствали там получили веднъж 200 евро и втори път 400 евро от ищеца. Ответницата заявявала пред свидетелката, че е взела заем в размер на 2000 евро от ищеца за пътуването Англия и иска половината от тази сума да бъде възстановена от свидетелката. Към него момент ответницата била дистрибутор на хранителни добавки и предлагала такива на ищеца, но свидетелката не знае дали той е закупувал и ползвал такива.

В показанията си свидетелят Д. заявява, че познава страните. С ищеца се познавал от 2000г., когато били заедно в *, а с ответницата имали съседни магазини. Свидетелят твърди, че е ходил заедно с ответницата до банкови институции за да получава банкови преводи от ищеца поне два пъти. Чувал, че ответницата продава хранителни добавки, но не е присъствал на такава продажба и не знае ищецът да е ползвал такива. Свидетелят не е присъствал на разговор, в който ответницата да е поискала пари на заем от ищеца и не знае какво е било здравословното състояние на ищеца и дали е ползвал хранителни добавки.