Определение № 455 от 29.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Кюстендил, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №***, с адрес на упражняване на дейността: гр.***, представлявано от адв. Д.М.М., против Определение № 526 от 07.05.2025 г. на РС – Кюстендил постановено по гр.д. № 1959/2024г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е частично уважена молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, процесуален представител на ищеца М. Д. Й. за изменение в частта относно разноските на решение № 279 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1959/2024г. по описа на РС - Кюстендил.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА спрямо всеки ответник. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, която счита за приложима в процесния случай, като акцентира, че по делото са предявени и разгледани от съда три установителни искове срещу трима ответници. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване изцяло на депозираната молба с правно основание чл. 248 ГПК.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците по иска - „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, като в законоустановения срок отговор е депозиран от „Кредисимо“ ЕАД. Изразено е становище за неоснователност на жалбата, произтичаща от липсата на фактическа и правна сложност на воденото производство и взаимната обусловеност на предявените искове.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба подадена от М. Д. Й., представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от управителя адв. Д.М.М., с която са предявени обективно и субективно съединени 1 искове, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД - иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 2506643; срещу „Ай Тръст“ ЕООД - иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.01.2022 г. сключен във връзка с договор за паричен заем № 2506643; срещу „АПС БЕТА България“ ЕООД /в качеството на цесионер на вземанията по процесните договори/ отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на този ответник сума в размер на 5 лева /частичен иск от общо 6 000 лева/, впоследствие изменен по реда на чл.214, ал.1 ГПК относно неговия размер на сумата от 3935.62 лева – част от общо претендираната в размер на 8935.62 лева. С исковата молба са претендирани съдебно – деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете като неоснователни и са заявили възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

По делото е депозиран списък по чл.80 ГПК от процесуалния представител на ищцата адв. Д.М., с които са претендирани адвокатски възнаграждения, както следва:

1080.00 лева по реда на чл.38 от ЗАдв по първия иск; 1080.00 лева по реда на чл.38 от ЗАдв по втория иск и 832.27 лева по реда на чл.38 от ЗАдв по третия иск. По делото са постъпили молби и от ответниците, в които е поддържано възражението за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства и проведено едно открито съдебно заседание, в което нито една от страните или техни процесуални представители не е присъствала. От страна на процесуалния представител на ищцата адв. Милев е депозирана една молба със становище по хода на делото.

В хода на образуваното производство по гр. д. № 1959/2024 г. по описа на КнРС, ищцата М. Д. Й. е била представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ , като с адвокатското дружество е бил сключен договор за правна защита и съдействие /спр. л. 121 от първоинстанционното дело/ при предоставяне на клиента на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С Решение № 279 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1959/2024г. по описа на РС - Кюстендил предявените искове са уважени изцяло, като с оглед изхода на спора съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД да заплати в полза на адв. Д.М.М. от САК сумата от 200.00 лева – адвокатско възнаграждение по първия предявен иск; „Ай Тръст“ ЕООД да заплати в полза на адв. Д.М.М. от САК сумата от 100.00 лева адвокатско възнаграждение по втория иск и „АПС БЕТА България“ ЕООД да заплати в полза на адв. Д.М.М. от САК сумата от 100.00 лева адвокатско възнаграждение по третия иск.

Решението е обжалвано в частта за разноските с молба по чл. 248 от ГПК от ищеца с доводи, идентични с тези, изложени в настоящата частна жалба. С обжалваното определение РС - Кюстендил е уважил частично молбата, като към присъденото в полза на адв. Милев възнаграждение е начислил дължимото ДДС, но е оставил без уважение искането за присъждане на разноски в пълните претендирани размери.

Позовавайки се на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 на СЕС, съдът е приел, че предвид ниския материален интерес и фактическа и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса и осъществената от адвоката правна защита присъденият размер на възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв от 240 лв. с ДДС по първия иск, респ. по 120 лева с ДДС по втория и третия иск, е справедлив.

Окръжният съд намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим такъв, а преценен по същество се явява правилен, поради което следва да бъде потвърден, по следните съображения:

Както вече се посочи по- горе първоинстанционното производство е имало за предмет предявени искове срещу три ответника: срещу първите двама ответника са 2 предявени установителни искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и договор за поръчителство, а срещу третия ответник – отрицателен установителен иск за недължимост на сума въз основа на сключените предходни два договора. Така предявените претенции, касаят определен тип потребителска закрила и не се отличават с изключителност, а са често срещани в практиката, дори могат да бъдат окачествени като добре познати на конкретния пълномощник на ищцовата страна, който многократно е участвал в сходни производства. Отделно от това, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, по въпроса за нищожността на договорите съдът дължи преюдициално произнасяне, за да достигне до извод за основателност на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, т.е. в случая не се касае за разнородна, е напротив – еднородна защита и по трите иска. В конкретния случай макар да са предявени самостоятелни искове срещу трима ответника, което предполага определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от исковете срещу всеки от ответниците, следва да се посочи, че предявените искове са взаимно свързани, доколкото се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клауза от договор за потребителски заем, което предполага и еднаква защита по тях, обемът на извършените от процесуалния представител действия са еднакви и не се налага доказване по отделно по всеки от исковете.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд, съобразявайки заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определяне на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска; по конкретния правен спор има обилна и непротиворечива съдебна практика; налице са заведени множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори; видът и количеството на извършената от процесуалния представител работа не е в голям обем и положения от пълномощника труд е минимален - процесуалният представител на ищцата не се е участвал лично в проведеното открито съдебно заседание, а извършените процесуални действия се ограничават до подаване на искова молба и една писмена молба с изразено становище по хода на делото; събраните писмени доказателства са в малък обем; не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства – напр. разпит на свидетели, назначаване на експертиза и т.н.

С оглед на това, съобразявайки на основание чл. 633 от ГПК разрешението, дадено в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са обвързващи за съда, както и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно което член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Както е прието в посочената практика на СЕС, и в практиката на ВКС по приложението на решението на СЕС по дело № 438/22 размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размер на адвокатско възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд, съобразявайки всички изброени по-горе особености на настоящето дело, както и неговата фактическа и правна сложност, е определил на процесуалния представител на ищцата за осъществената от него безплатна правна помощ и представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС по първия иск, 3 респ. в размер на по 120 лева с ДДС по втория и третия иск, които размери се явяват справедливи съобразно посочените критерии.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 526 от 07.05.2025 г. на РС – Кюстендил постановено по гр.д. № 1959/2024г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4