Решение № 2713 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110211307 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба от Г. Ч. Я. ЕГН, **********, с която оспорва наказателно постановление (НП) № 4/16.04/2024 г., издадено от ВПД началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.

99, ал. 1 ЗГР.

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, което жалбоподателят счита за незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че Я. не е бил уведомен, че следва да промени настоящия си адрес. Твърди се, че жалбоподателят не живее постоянно на адреса, за който е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излага се довод за недоказаност на вмененото административно нарушение.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател се явява лично и в хода по същество моли за отмяната на оспореното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – ВПД началника на 04 РУ-СДВР не изпраща представител. В хода на производството пред настоящия съд са депозирани писмени бележки от упълномощен юрисконсулт при въззиваемата страна, съдържащи становище по същество на казуса и се отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и бланкетно се възразява срещу размера на насрещно сторените разноски.

Софийски районен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, приема за установена следната фактическа 1 обстановка:

На 07.03.2024 г., около 13:00 часа, в *****************, полицейски служители при 04 РУ-СДВР, сред които свид. М. Г. М., на длъжност полицейски инспектор, извършвали проверка по преписка № 228р-7086/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР. След края на проверката свид. М. М. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4 от 07.03.2024 г.

/бл. № 0600255/ на Г. Ч. Я.. В съставения АУАН свид. М. приела за установено, че Я. живее повече от 30 /тридесет/ дни на адрес: **************, без да е заявил настоящия си адрес на компетентните органи. Описаното е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 99, ал. 1 ЗГР. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел при съставяне на акта, като е посочен и свидетел „очевидец“ на нарушението. Цитираният АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля при съставяне на акта и е предявен на нарушителя, като последният го подписал без да излага възражения. Няма данни да са постъпили и писмени възражения в срока по чл.

44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа съставеният АУАН № 4 от 07.03.2024 г. /бл. № 0600255/ е издадено процесното наказателно постановление № 4/16.04/2024 г. от ВПД началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 116, ал. 2 ЗГР наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗГР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. М. Г. М. и свид. М.

Д. Д.; писмените – съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и събраните в хода на съдебната фаза на административнонаказателния процес.

Съдът кредитира (частично) показанията на актосъставителя – свид. М., същите са информативни относно причините за проверката и са дадени добросъвестно. В същото време, частта, в която свидетелят излага причините за преценката си да състави процесния АУАН остават изолирани. От събраните писмени доказателства /справки за сигнали, относно грубо държание от страна на жалбоподателя/ не се доказва с ниво на категоричност, че същият се е намирал на посоченият в АУАН и НП адрес за непрекъснат период от тридесет дни.

Съдът извърши внимателен анализ на показанията на свид. М. Д., която е и баба на жалбоподателя. Показанията на сивд. Д., макар и дадени добросъвестно и без да целят да обслужват някаква защитна теза, са белязани от липса на конкретни спомени за периода на пребиваване на Я. на процесния адрес, както и дали пребиваването е било непрекъснато.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на 2 обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна, макар и не на посочените в нея доводи.

При изпълнение на правомощието си да извърши задължителна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление /арг. чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН/, съдът констатира допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото производство.

На първо място следва да се посочи, че представените от АНО заповеди за компетентност /л. 46 – 47 и л. 48 от съд. дело/ се отнасят до Закона за българските лични документи, докато конкретния случай попада в приложното поле на Закона за гражданската регистрация – два различни закона.

Следва да се обърне внимание, че в писмените бележки, депозирани от упълномощен юрисконсулт при въззиваемата страна /л. 37 от съд. дело/ се твърди, че компетентността на органите се доказвала от представената Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, която ги оправомощавала да съставят актове и да издават НП за нарушения по Глава четвърта от ЗГР. Това твърдение не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. Всъщност, цитираната заповед, от една страна е отменена с последвала я друга заповед, която също е представена от процесуален представител на АНО, а именно – Заповед № 8121з-1233/27.09.2022 г. /л. 4647 от съд. дело/ на министъра на вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121з-1988/28.11.2023 г. със същия издател /л. 48 от съд. дело/. Предметът на дадена заповед, съдът извежда от нейното съдържание и реквизити, а не съгласно твърденията на страна в административнонаказателното производство. Поради липсата на относими доказателства /които съдът два пъти изрично е изискал от АНО да представи/ за материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, съдът не може да извърши преценка относно същата. С оглед изложеното от една страна следва да се приеме, че оспореното НП е издадено от некомпетентен орган, като същото се отнася и до съставеният АУАН, което е и самостоятелно основание за отмяна на оспореният санкционен акт.

Въпреки посоченото, съдът намира, че следва да обсъди и останалите /множество/ съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, всяко достатъчно да бъде самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът констатира допуснато нарушение на процедурата по съставяне на АУАН. В акта е посочен от една страна само един свидетел присъствал при съставянето му, с което е нарушено изискването на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая е отбелязан само един свидетел присъствал при 3 съставянето на акта – Ц. В. Н.. При отбелязването му е допуснато и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН, т.к. не е посочена датата на раждане на този свидетел, което би могло да препятства точната индивидуализация на посоченият свидетел и евентуалното му призоваване за нуждите на административнонаказателното производство. Законът не предвижда изключения от това правило за служители на държавни и/или общински органи, само защото посочват като „точен адрес“ този на местоработата си.

Във връзка с горното, вторият свидетел посочен в АУАН – А. А. Д., изрично е отразен като „очевидец“. В случая липсва подпис на свидетеля очевидец на извършване на нарушението, като само е записано „писмено сведение“ в графата за подпис. В нарушение на императивната разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, според която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, актосъставителят е съставил процесният акт в отсъствие на този свидетел и е лишил наказаното лице от право да участва пълноценно в административнонаказателния процес, каквото право последният има от момента на съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.

40, ал. 3 ЗАНН въвежда допустимо изключение от правилото по ал. 1, което предвижда съставяне на АУАН в присъствие на други двама свидетели, но само когато актът обективно не може да бъде съставен в присъствие на свидетел, респ. свидетелите посочени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай не става ясно дали актосъставителят е направил някакъв опит да състави АУАН в присъствие на свидетеля очевидец /присъствал при извършване на нарушението/, или е пристъпил към съставяне на акта, като е преценил за правилно да го състави в присъствието на друг /но само един/ свидетел. Избраният от актосъставителя подход представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушило правото на защита на жалбоподателя. Последният винаги следва непосредствено да възприема действията по съставяне на акта и на посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при извършване на нарушението, а и при съставянето на акта /в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН/.

На следващо място, както в АУАН, така и в атакуваното НП е допуснато и нарушение на процесуалните правила свързани с ясното и точно описание на извършеното административно нарушение. По този начин съществено е ограничено правото на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. Вмененото на жалбоподателя Я. нарушение е такова по чл. 99, ал. 1 ЗГР, съгласно която разпоредба „всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес“. В АУАН, както и идентично възпроизведено в наказателното постановление се посочва, че „лицето живее повече от 30 дни на адрес *************, без да е заявил настоящия си адрес на компетентните органи“. Така направеното описание от фактическа страна е неясно, т.к. не се посочва в какъв срок лицето следва да се регистрира на цитирания адрес. Не е посочено съответно дали е започнал да тече този срок, ако е не става ясно кога е започнал да тече и на коя дата е изтекъл /ако е изтекъл/ този срок. Единственото посочване, че срокът е 30 дни е недостатъчно да се разбере дали и кога фактически е настъпила промяна в 4 настоящия адрес на жалбоподателя Я., както и дали срокът е изтекъл към посочената в АУАН дата /07.03.2024 г./. В тази връзка, другата констатирана неяснота е непосочването на друг предишен настоящ адрес на Г. Я., за да бъде направен категоричен извод, че е бил променен. Липсва посочване на органите, които актосъставителят е определил като „компетентни“, пред които жалбоподателят не е заявил настоящия си адрес, което допълнително свидетелства, че преди да е съставен процесният АУАН не е извършена задълбочена проверка на обстоятелствата около твърдяното нарушение, които обстоятелства не са и изложени от актосъставителя, а наказващият орган е следвало да провери съгласно задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да провери акта относно неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията /ако има такива/ и събраните доказателства. .

Най-сетне липсва и посочване на датата на извършване на нарушението, като в АУАН и НП единствено се посочва 07.03.2024 г. /около 13:00 часа/, което е датата на която е установено, че лицето живее повече от 30 дни на посочения адрес. Липсва посочване, от коя конкретно дата лицето е започнало да живее на адреса, за да бъде направена преценка, че датата 07.03.2024 г. може да бъде преценена като дата на извършване нарушението /макар и подобно обстоятелство да не следва да се извежда по тълкувателен път/, като по този начин също се накърнява правото на защита на жалбоподателя.