Решение № 787 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500908 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 22812/13.03.2025г., подадена от Община Варна срещу Решение № 700/28.02.2025г., постановено по гр.д. № 10552/2024г. на РС-Варна, 1 8 състав, с което е осъдена Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 30.07.2024 г. в *** ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и сумата от 96.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и 1 незаконосъобразност на постановеното решение. Въззивникът счита, че не са безспорно установени елементите от фактическия състав по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като не е доказано, че инцидентът е настъпил на твърдяното място, както и не е установена причинно-следствената връзка между предполагаемото деяние и настъпилите увреждания. Поддържа, че съдът е формирал извода си, че е налице противоправно бездействие на служители на Община Варна въз основа на гласни доказателства, който е заинтересован от изхода на делото и не е очевидец. Моли решението да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде намален размер на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Х. П., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита решението за законосъобразно, правилно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразил се е със становищата на страните и е кредитирала изцяло неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата СМЕ. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по 2 съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. Х.

П., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, както следва: иск по за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 30.07.2024 г.

***, в района зад жилищен блок 12 и иск за заплащане на сумата от 96.70 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили от същото събитие от които 50 лева за преглед и снабдяване с медицинско удостоверение от лекар в отдел „Съдебна медицина“, 24,50 лева за закупено лекарство антибиотик „Акцеф-500 мг“ и 22.50 лева за закупени стерилни превръзки, анкерпласт и спрей за рани., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на настъпване на увреждането – 30.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.07.2024 г. около 12:50 часа, ищецът слязъл от автобус № 22 на спирка „Зеленчковата борса“ и се отправил към дома си, находящ се в ***. По пътя минал през магазина, находящ се на ***. След като преминал през паркинга, на външното стълбище за общата маза пред четвъртия вход на бл. 12 забелязал жена, която се радвала на малки кученца. Докато я подминавал, голямо черно женско куче го нападнало в гръб, минало от дясната му страна и го захапало в областта на подбедрицата на левия крак, а с предната си дясна лапа се подпряло на десния му крак. При това ищецът изгубил равновесие и приклекнал. Ищецът твърди, че не забелязал кучето, тъй като не вижда с дясното си око. След като кучето го пуснало, той се обърнал към жената, която се намирала до малките кученца, и я попитал защо кучето е свободно, а тя му отговорила, че то е безстопанствено. Заявява, че след това се прибрал в дома си и промил с йод раната, която продължавала да кърви. Сочи, че не се чувствал добре, тъй като има и съпътстващи заболявания – хипертония, диабет, тип 2 и сърдечна недостатъчност. След като по телефона споделил за инцидента на жената, с която съжителства на съпружески начала, по настояване на последната посетил спешното отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД. Там му поставили ваксина против тетанус, промили, зашили и превързали раната. Бил му предписан антибиотик „Акцеф-500 мг“, който закупил на същия ден.

3

Излага, че на 31.07.2024 г. бил освидетелстван от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна“-Варна АД, във връзка с което заплатил такса в размер на 50 лева. При прегледа били констатирани следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана, травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания в областта на лявата подбедрица, кръвонасядане и ожулвания в областта на дясната подбедрица. Ищецът твърди, че в деня на инцидента изпитвал силни болки и не се чувствал добре. Тъй като на следващия ден кръвната му захар била повишена, посетил личния си лекар, който му издал болничен лист за четиринадесет дни, както и направление за преглед при ортопед. Сочи, че успял да си запише час за ортопед едва на 12.08.2024 г., като до тогава неколкократно трябвало да бъдат сменени превръзките на раната. Твърди, че в първите дни след инцидента предимно лежал заради болките и отоците в краката. Сънят му се нарушил от преживения стрес, като по препоръка на лекар започнал да приема медикамента „Атаракс“. Сочи, че и до настоящия момент изпитва безпокойство и тревожност, във връзка с което приема медикаменти.

Инцидентът се отразил на самочувствието и увереността в собствените му сили. Поддържа, че и след сваляне на конците от раната на 12.08.2024 г. продължава да изпитва дискомфорт.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва искoвете като неоснователни. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Варна, както и да са настъпили твърдените от ищеца вреди, които да са в пряка причинна връзка със събитието. Счита, че не е достатъчно индивидуализирано описанието на участъка, в който е настъпил инцидента. Сочи, че Община Варна е приела Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, като по нея е предприела действия по предотвратяване на агресивното поведение на такива кучета. Излага, че не са налице категорични данни, че кучето е безстопанствено. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Възразява срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, като счита, че при основателност на главния иск, лихвата е дължима от датата на подаване на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от 4 фактическа страна:

Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 30.07.2024 г. на посочената дата ищецът е посетил спешното отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“. Поставена е диагноза „ухапване или удар от куче“, като на база извършения преглед са констатирани рани от ухапване от куче в областта на подбедриците. Предписаната терапия включва смяна на превръзки през 3-4 дни, премахване на конците на 14 ден, антибиотична терапия.

Съгласно приетото по делото медицинско удостоверение № 957/2024г. от 31.07.2025г., издадено от д-р Е.Д. от отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на същата дата е прегледан Д. Х. П. във връзка с получени от него травматични увреждания. Отразени са предварителните данни на пострадалия, че на 30.07.2024г. към 13:00 часа в близост до дома му в кв. „Трошево“, гр. Варна, бил ухапан от бездомно куче в областта на долните крайници. В заключение е прието, че се касае за разкъсно-контузна рана, травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания в областта на дясната подбедрица, които в своята съвкуоност са обусловили временно разстройство на здравео неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.. Посочено е, че уврежданията отговарят да са получени при ухапване от куче в указаното време.

Представен по делото е болничен лист, издаден на ищеца за периода от 31.07.2024г. до 13.08.2024г. при диагноза: „множествени открити рани на подбедрицата“.

Приет по делото е и амбулаторен лист от извършен преглед от ортопедтравматолог на 12.08.2024г., в който е отразена диагноза „открита рана на други части от подбедрицата“, „ухапване или удар от куче“.

Представени от ищеца са доказателства за заплатени разходи за лечението – касов бон от 31.07.2024г. за сумата от 50 лева за медицинска услуга по съдебна медицина; касов бон от 30.07.2024г. на стойност 24,50 лева за „Аксеф 500“ и касов бон от 01.08.2024г. на стойност 22.50 лева.

Видно от експертно решение на ТЕЛК от 18.09.2017г. на ищеца е определена 52 % т.н.р. пожизнено при поставена водеща диагноза“ други вродени аномалии на окото“.

Представено от ответната страна е съобщение от 01.08.2024г. за подаден 5 сигнал от Д.а Николова с местоположение: *** относно черно бездомно куче, което напада други кучета и възрастни хора. Съобщено от подадетелката на сигнала е, че във вторник по обяд е видяла как кучето е нападнало един възрастен човек и го е нахапало пред вх.В на бл.12, ж.к. „Трошево“.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Д.Г. /живее на семейни начала с ищеца/. Съгласно показанията й на 30.07.2024г. Д. й се обадил в обедната почивка и й казал, че е нахапан от куче пред блока, в който живеят. Тя му казала веднага да отиде в Спешна помощ. След работа го видяла – раните му били много големи, особено на единия крак и бил много разстроен. След инцидента изпитвал неистов страх и постоянно носела в себе си една верига.

Постоянно говорел за ухапването и вечер не можел да спи.

От заключението на допуснатата по делото съдебно медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ищецът в резултат на ухапването от куче е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана, травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания по задната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане и ожулвания по задната повърхност на дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултат на действие на твърди тъпи предмети с подчертани ръбове и неголеми размери, биха могли да се получат по описаните от ищеца време и начин от действие на зъби при ухапвания от куче. В своята съвкупност описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. След получаване на травмите Д. П. е посетил Спешно отделение при МБАЛ „Св.