Определение № 320 от 21.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 212/2024
- Вид
- Определение № 320
- Подписан
- 21.05.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320 гр. Варна, 21.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500212 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 212/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД против решение № 137/13.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1727/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от дружеството срещу Община Варна, иск за заплащане на сумата от 60 775, 06 лв., представляваща имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на платените такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Данова, както следва: 1./ 24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело; 2./ 60.00 лева – такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ;
3./ 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 4./ 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ;
5./ 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 6./ 234.00 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ; 7./ 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 8./ 0.90 лева – държавна такса към БНБ; 9./ 3.00 лева – държавна такса към Община Варна;
10./ 349.00 лева – държавни такси към АГКК; 11./ 3.50 лева – държавна такса към КАТ – Варна; 12./ 3.00 лева – държавна такса към Агенция по вписвания;
13./ 197.03 лева – разноски за пощенски разходи; 14./ 156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 15./ 48.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 16./ 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 17./ 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
18./ 20.15 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 19./ 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 20./ 121.00 лева – други разноски по изпълнителното дело, причинени в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо в провеждане на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, произтичащо от ревизионен акт № МР-РА002/10.10.2016г. по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Данова, вместо от представената 1 безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, послужила за спиране на изпълнението, ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД е осъдено да заплати на Община Варна сумата от 200 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изразил е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на принципа за добросъвестност, тъй като не се установява умисъл в действията на ответната страна и пристъпването към принудително изпълнение при възможност да усвои банковата гаранция, независимо дали е даден срок за доброволно изпълнение, не представлява противоправно поведение, тъй като органът по приходите няма задължение да се удовлетвори първо от сумата по банковата гаранция. Навел е следните оплаквания: -в разрез с доказателствата по делото, първоинстанционният съд приел, че банковата гаранция в полза на Община Варна има отношение само към спиране на принудителното изпълнение на ревизионния акт в съдебното производство по оспорването му, а не и за плащане на задължението; -неправилно първоинстанционният съд приел, че изпратената от Община Варна до „Варна Асет Мениджмънт“ ООД покана за доброволно изпълнение е надлежно връчена и че направеното й оспорване е бланкетно; - неправилен също така бил извода, че не е налице нарушение на принципа за добросъвестност, тъй като не се установявал умисъл в действията на ответната страна, защото с образуване на изпълнителното дело длъжникът е натоварен с разноски, които иначе не би платил при предявяване на банковата гаранция за плащане; -окръжният съд подходил повърхностно и едностранчиво, без да изследва, обсъди и анализира всички относими към конкретното дело факти и доказателства, а именно: че дружеството е действало добросъвестно и е обезпечило изцяло събирането на задълженията по ревизионния акт, включително и с увеличаване на размера на гаранцията; -че не е имало никаква причина за образуване на изпълнително дело и натоварване длъжника с разноски за такси, а е трябвало кредиторът само да предяви банковата гаранция за плащане; че събирането на дължимите суми е можело да се осъществи и от публичен съдебен изпълнител по реда на ДОПК и също да не се плащат такси на ЧСИ; -че при два равностойни способа на изпълнение, добросъвестното поведение изисквало да бъде избран този, който няма да натовари длъжника с допълнителни разноски; -че събирането на дължимата сума е станало именно по издадената в полза на Община Варна банкова гаранция, а не поради предприетите в изпълнителното дело изпълнителни действия и не след реализиране на какъвто и да изпълнителен способ или извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител, т.е. плащането не е свързано 2 по никакъв начин с образуваното изпълнително дело.
Община Варна, чрез юрисконсулт Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробни съображения по всяко от оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния съд, редовна е и допустима.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 03.07.2024 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3