Решение № 16 от 05.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РумЯ. Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Д. Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от РумЯ. Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600257 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда Рег.№ 29/02.04.2025 г., постановена по НОХД № 342/24 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият А. Р. е оправдан по чл.343, ал.1, б.”в” от НК - по обвинението, че на 22.10.2022 г. на пътя гр.Аксаково-гр.Добрич, при управление на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК№ РЕ07СЕО, е нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на М. Г..

Въззивното производство се инициира с протест на прокурора в първата инстанция и жалби от поверениците на частните обвинители, с които поради необоснованост на оправдателната присъда се иска отмЯ.та й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен съгласно внесеното обвинение, и му бъде наложено наказание, според прокурора – с приложение на чл.55 и чл.66, ал.1 от НК, а според частните обвинители – справедливо. В съдебно заседание прокурорът и адвокат Й., повереник на частния обвинител И. Н., поддържат оплакванията и исканията си, защитникът адвокат Я. ги оспорва, подсъдимият не счита, че има вина. Частният обвинител Я. М. и повереникът й адвокат Д. с писмена молба поддържат депозираното по делото 1 становище по първоначалната жалба на починалия частен обвинител Т. Д..

Относно проведеното в първоинстанционния съд съдебно следствие не се твърдят, и не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения, като в неговия ход са събрани, при съблюдаване на правилата по НПК, относими към предмета на доказване, респ. отговорността на подсъдимия Р. факти, а възприетата в окръжния съд фактическа обстановка накратко е:

Подсъдимият А. Р. живеел в с.Стожер, област Добрич. Той се запознал случайно с пострадалия М. Г., който живеел където намери, не общувал с близките си, и злоупотребявал с алкохол. От есента на 2021 г., поканен от подсъдимия, пострадалият живял в къщата му за около година, но накрая домакинът го изгонил. Малко след това, в дните 20-22.10.2022 г., пострадалият отново се появил в селото и нощувал в имота на подсъдимия.

Следобед на 22.10.2022 г. пострадалият отишъл пред кабинета на подсъдимия в селото, и започнал да крещи и да псува. Подсъдимият излязъл, помолил го да си тръгне, предложил му и пари за транспорт до Варна, но Г. казал, че няма къде да отиде, и се качил в паркирания там лек автомобил на Р.

– „Нисан Кашкай“. Колата била с дясна дирекция, и пострадалият седнал на предната лява седалка. След неуспешен опит да се разбере с него, подсъдимият решил да го откара сам до Варна.

Тръгнали около 16:30 часа по главен път II-29 - Добрич-Варна.

Пострадалият стоял на седалката с крака под тялото, без колан. Времето било ясно, видимостта неограничена, а асфалтовата настилка – суха и без неравности. След разклона за с.Любен Каравелово пострадалият запалил цигара и отворил прозореца на предната лява врата, а подсъдимият му казал, че в автомобила не се пуши, и направил опит да вдигне стъклото. Това ядосало Г., който се пресегнал неочаквано за водача, и дръпнал рязко волана на автомобила вляво. В този момент автомобилът излизал от ляв завой с голям радиус, като напред участъкът бил прав. При дръпването на волана скоростта на автомобила била 95.54 км/ч. В непосредствена близост нямало ППС, но на по-далечно разстояние, насрещно, се движел автомобилът на свидетеля М.П..

Неочакваното дръпване на волана изненадало подсъдимия, който не успял да задържи колата на пътното платно, и без да употреби спирачки, той преминал диагонално по цялата му ширина, отдясно наляво спрямо посоката 2 си на движение, след което се преобърнал няколко пъти в прилежащата нива, където се установил по таван. При преобръщането пострадалият изпаднал през отворения прозорец на предна лява врата, и бил намерен да лежи по гръб в нивата, в безсъзнание.

Свидетелят М.П. видял, че от насрещния за него завой с висока скорост излиза автомобил, че същият без видима причина навлиза в неговата лента за движение, като пресича и напуска пътното платно, преобръщайки се в нивата, при което от него изпаднал човек. Той спрял и отишъл да окаже помощ.

Установил, че Г. още диша, но е в безсъзнание, и не го размествал, помогнал на подсъдимия да излезе от дясната врата.

Пострадалият Г. бил настанен в болнично заведение, клиника по неврохирургия, където починал на 04.11.2022 г. от травмите, причинени при ПТП. Той не бил тестван за алкохол. Пробата на подсъдимия била отрицателна.

Така изложеното представлява извадка на иначе много подробната фактическа обстановка, която е приел първоинстанционният съдебен състав, и за която е посочил, че се установява от всички събрани доказателства, като доказателствените източници са изброени изчерпателно. В мотивите не са коментирани някои възникнали противоречия, което налага въззивният състав да направи уточнения във връзка с:

- поведението на подсъдимия и пострадалия непосредствено преди възникване на инцидента,

- насочеността на лекия автомобил при излизането му от платното за движение и

- възможните обстоятелства, довели до отклоняването на лекия автомобил извън очертанията на лентата му за движение.

В обвинителния акт е било посочено, че при отправянето на забележка по повод запалената цигара, подсъдимият е отворил прозореца на пострадалия, което допълнително ядосало последния, и той дръпнал волана.

Съдът е приел обратното - че като запалил цигара, пострадалият сам свалил прозореца си, а подсъдимият, заедно със забележката, направил опит да го вдигне, което предизвикало същото. Принципно, всяко едно от тези две възможни действия на един водач, би могло да доведе до моментна загуба на концентрация и разсейване, но прецизността изисква фактът да бъде проверен 3 с максимална точност. В обясненията си пред съда подсъдимият е заявил, че пострадалият сам е свалил стъклото на прозореца на предна лява врата и е запалил цигара, но не твърди, че той от своя страна е правил опит да го затвори. Същевременно, обективно установимото в огледния протокол е, че „Предно ляво и дясно стъкло са счупени…“, което дава основание да се приеме, че преди автомобилът да излезе от пътното платно, те са били вдигнати. Т.е. категорично се отхвърля действие от страна на водача – отваряне на преден ляв прозорец, и същевременно остава изцяло неподкрепено доказателствено, възможното затваряне на същия прозорец от негова страна.

От фактическото обвинение в обвинителния акт не става ясно с коя своя част напред, лекият автомобил е напуснал пътното платно. Разпитан пред съда, единственият очевидец на случилото се, свидетелят М.П., е заявил, че като е загубила контрол, идващата срещу него кола се е завъртяла на пътя, и също: „Мисля, че влезе в канавката на заден.“ Въпреки, че така е възникнало противоречие с казаното от този свидетел на досъдебното производство, и въпреки че по отношение на показанията му от предварителното разследване е бил приложен чл.281, ал.4 от НПК, те не са били прочетени изцяло, не и в тази част. А за да провери казаното от свидетеля по повод това обстоятелство пред него, съдът е предпочел да назначи допълнителна АТЕ, която, въз основа на обективните находки – описаните следи в района на местопроизшествието, е изключила възможността за предходно завъртане на автомобила, последвано от навлизането му в нивата със задната част. Поради това и следва да се приеме за несъмнено, като част от механизма на ПТП, диагонално преминаване на автомобила отдясно наляво по платното и напускане с предната част, последвано от въртене в нивата.

Според обстоятелствата в обвинителния акт, подсъдимият направил забележка за цигарата, отворил прозореца на предна лява врата, а следенето за поведението на пострадалия допълнително го разсеяло от пътната обстановка, макар и за кратък период от време, последвано от неочаквано дръпване на волана от пътника в момент, когато автомобилът излизал от ляв завой с голям радиус, при скорост на движение 95.54 км/ч. В мотивите е прието, че подсъдимият направил опит да вдигне прозореца, и не се твърди, че поведението на пострадалия е разсеяло подсъдимия. Съдът е направил категоричен извод, че изненадващата реакция от страна на пътника, който 4 дръпнал рязко волана на водача, подсъдимия Р., е довела до настъпването на ПТП, и по делото не се установяват други фактори, които да са довели до пътния инцидент.

Последното не може да се твърди с категоричност, при наличието на други доказателства, макар и с косвен, или производен характер. Така например, на възприетото, че пострадалият е употребил много алкохол още преди тръгването от селото, както и че е продължил да пие по време на пътуването /като възможно обяснение на безразсъдното му действие да дръпне волана/, се противопоставят показанията на свидетелката Д. В., полицай, която се е навела към лицето му, и въпреки, че той е дишал тежко, не е усетила да лъха на алкохол, както и данните от огледа, при който е намерена бутилка бира, но неотворена, и не е намерена бутилка с ракия, „почти изпита“.

Противостоящи са и фактите за конкретната причина автомобилът да излезе от пътя, споделени й от подсъдимия при разговора им непосредствено след ПТП - че незнайно как е изгубил управлението и се е озовал в нивата, и също споделените пред свидетеля П., на когото е казал, че си е гледал навигацията и е станало всичко.

Макар в мотивите да не е изложено достатъчно ясно, тълкувайки последния абзац на гърба на л.204 от делото, въззивният състав остава с убеждението, че съдът не е кредитирал показанията на свидетелите в тази част поради състоянието на подсъдимия след инцидента – изплашен и с болки по тялото.

Не става достатъчно ясно от мотивите и как първостепенният съд се отнася към разсъжденията на вещото лице във втората допълнителна АТЕ, назначена и изслушана в досъдебното производство. Тъй като задача 1 на експерта е била да изследва варианта, при който пострадалият въздейства върху волана, и съответно отношението на такова въздействие към причинноследствения процес, той е разсъждавал по две възможни хипотези – безпричинно въздействие, или реакция на възникнала опасна ситуация. При така развития отговор на въпрос 1, последното е изключено поради обективните находки при огледа, но е изключено също така и безпричинното въздействие, което вещото лице принципно е свързало със състояние на много висока степен на алкохолно повлияване. В разсъжденията си вещото лице е коментирало доказателствата по начин, който всъщност е трябвало да 5 използва съда, тъй като се касае за анализ на доказателствените факти, но това не е сторено в мотивите.

На горните доказателства се позовава и повереникът адвокат Я. Д. в допълнението към въззивната жалба, но съществува пречка те да послужат при решаването на делото, като невъзможността не е свързана с тяхната годност и достатъчност, а е обусловена от фактите по обвинението, такива, каквито се твърдят с внесения обвинителен акт.

Въпреки коментираните доказателства с горното съдържание, прокурорът е предпочел да изгради обвинителната теза като се опре на обясненията на подсъдимия, и в обвинителния акт твърди, че неочаквано за подсъдимия, пострадалият е дръпнал волана вляво по посоката им на движение, и че тази внезапна и неочаквана реакция е изненадала Р., който не успял да овладее автомобила. Нещо повече, въпреки втората допълнителна АТЕ, която би обслужила инициатива за изменение на обвинението във фактическата част, доколкото експертното становище е изключвало механизма на ПТП, сочен от подсъдимия, респ. изготвеното по този начин заключение е предоставяло основания за по-убедително фактическо обвинение спрямо вмененото престъпление с подкрепата на косвените и вторичните доказателства, прокурорът не се е възползвал от възможността по чл.287, ал.1 от НПК, и е продължил да поддържа обстоятелствената част на обвинението във вида, представен с обвинителния акт. В пледоарията си пред първоинстанционния съд държавното обвинение е определило намесата на пострадалия в управлението на автомобила като безспорна, и тази намеса е била посочена като пряка причина за занасянето.